Когато чух как настоящият земеделски министър проф. Димитър Греков говори за преговорите с големите търговски вериги, в опит да ги убеди да купуват повече българска продукция - май не чухме техния отговор - се замислих какво пазарувам от такива вериги.
За последния месец съм влизал няколко пъти - за бира, тоалетна хартия, разни стоки за хигиенизиране на дома, някой и друг десерт, и някои основни стоки, които купуват пет-шест пъти в годината, тъй като по обясними причини не готвя - брашно, захар, сол и разни такива.
Месо и колбаси купувам от магазин на производител, млечните продукти - пак от такъв, който е снабден и с млекомат и така получавам литър натурално мляко, вместо безвкусно пастьоризирано, за 1.60 лева (по-евтино от пакетираното). Малкото магазинче продава и яйца, и истинско кисело мляко (познах го, защото се вкисва на третия ден), извара, истинско масло - на същата цена, на което е и вносното, че дори и разни вкуснотии от овче и козе мляко. Като цени - няма разлика с големите вериги, а с изненада там открих вид кашкавал, който там беше и по-евтин.
Като отвориха в квартала и малка хлебарница, спрях да купувам и хляб от големите вериги, бездруго в повечето случаи хваща мухъл почти с отварянето си.
Зарзавата го купувам от една лелка на пазара, която си продава открай време. Ако ми се прииска някаква глезотия - сирене деликатес, специална шунка, сос, сушени домати, влизам в супермаркет, но като цяло основните продукти не ги купувам оттам. (Както разбирам, не е добре дори боб да си купиш, защото е китайски и няма шанс да се свари, а в случай че успеете, няма никакъв вкус.)
Ако държавата осигури повече места, на които малките производители да имат пряк достъп до пазара, българите ще се хранят по-здравословно, вместо да пълнят колички в супермаркетите с огромни количества нискокачествени продукти, натъпкани с консерванти, Е-та, растителни мазнини, соев шрот, сланини, обрезки и всякакви замразени меса.
Но държавата не насърчава този достъп, нещо повече - поставя всякакви ограничения, почти като американската война за чаша сурово мляко.
А с пускането на магистрала "Тракия" изрита още куп такива производители обратно към робството, в което ги поставят прекупвачите.
Без селяни край новия асфалт
"Ами сега какво - нищо, ще си караме и без тия 10-15 лева на ден". Така отговаря една женица от Сливенско, когато репортер я пита какво ще правят сега, след като областният управител на Сливен забрани покрай новия асфалт на "Тракия" разни селяни да продават това, което са отгледали в градината си.
Всъщност областният управител спазва буквата на закона. Буквата на Закона за движение по пътищата позволява край магистралите да има търговски обекти, обаче не и сергии. Това ще рече, че ако производителите от сливенските села искат и сега да продават на туристите към морето прасковите, доматите и каквото са произвели в градините си, ще трябва да се молят на бензиностанциите - и изобщо на фирми, решили да изградят търговски обекти край аутобана.
В случай че подадат молба до агенция "Пътна инфраструктура", тя ще бъде отхвърлена.
И така държавата отново ги хвърля в ръцете на прекупвачите, които ще вземат продукцията им по 50-60 стотинки, за да я препродават 3-4, може и пет пъти по-скъпо.
Причината да не могат да продават е, че заради магистралата старият път става междуселски и така стотици хора са отрязани от възможността да печелят от плодовете на собствения си труд, вместо да ги продават за дребни стотинки.
В началото на август т.г. строителният министър Десислава Терзиева съобщи пред БНТ, че обмислят обособяването на тържище на магистрала "Тракия" в района на Кабиле, където земеделските производителите да могат да продават своята продукция.
Терзиева казва, че е запозната с проблема на земеделските производители и го е взела присърце. Макар законът да забранява на магистрали да има временни преместваеми обекти, в района на Кабиле има паркинг, който води към третокласен път, което позволява да се направи тържище.
Всъщност идеята съществува от времето на ГЕРБ и беше съобщена от бившия областен управител на Сливен при ГЕРБ Марин Кавръков, но си остана на идейно ниво.
От една страна, на път като магистралата, с разрешена скорост от 140 км/час наличието на тържище е малко странно и факт - по старите европейски магистрали няма как да срещнете подобна картинка. От друга обаче там първо, производителите имат възможност да продават продукцията си на специализирани пазари, и второ, не живеят хора с най-ниските доходи в ЕС. И трето, все пак по аутобана не пътуват само коли с климатици, нали?
Известно е, че по отсечка от близо 180 км на "Тракия" към момента не са изградени нито една бензиностанция, заведение, а доскоро - и санитарен възел. Случаят с "Тракия" обаче е само част от проблемите на дребните производители у нас, които биха искали да имат директен достъп до място, където да продават продукцията си, но държавата не им помага.
Приемственост при всички правителства: да низвергнат малкия
Всъщност, в продължение на политиката на Мирослав Найденов, земеделския министър на ГЕРБ, и на тази на тройната коалиция, държавата в лицето на своите министри помага на големите. Достатъчно е да припомним колко време отне на двете правителства да протакат максимално наредбата, която осигуряваше пряк достъп до пазара на дребни производители, при доста високи изисквания. Дотогава тази търговия беше незаконна, а кабинетът на тройната коалиция я проточи дотолкова..., че да не я приеме.
Впоследствие държавата така и не подпомогна сдружаването на колкото се може повече дребни производители, за да успеят да отговорят на заложените в наредбата критерии, за чието изпълнение все пак се изисква някакъв стартов капитал - за пунктове, където се събира например млякото, с необходимото заради хигиената оборудване.
Наред с условията, пуснатата през 2010 г. наредба залагаше и лимити между 20 и 35% за това какъв дял от продукцията си - месо, мляко, млечни и месни продукти, мед, зеленчукови изделия и др., могат да предлагат дребните фермери.
Но и този земеделски министър не отваря дума за увеличаване на тези лимити и подпомагане на дребните производители. Вместо това проф. Димитър Греков инициира срещи, на които да се търсят механизми, по които родната стока в големите търговски вериги да достигне 50%, а обособени места в търговските площи да предлагат само български плодове и зеленчуци.
Министър Греков би могъл да настоява например при предстоящата реконструкция на Женския пазар Столичната община да отдели част от сергиите именно за преки производители. В много малки общини, които не представляват интерес за големите търговски вериги заради обезлюдяване, безработица и ниските доходи на по-голямата част от населението, на пазарите продават предимно такива хора. При една командировка мой колета си беше купил оттам домашна юфка - правена с истински яйца и мляко. "Ами тя просто си мирише на друго, братле!", разправяше възхитен в офиса.
Излиза, че в малките населени места, разни отдалечени селца и райони хората се хранят по-здравословно, тъй като имат пряк досег с малките производители. А защо тогава в големите градове сме лишени от това благо?
Да, за превенцията в медицината- също
>щом твърдиш, че вече не си в Атака Курви, ченгета и атакаджии бивши няма.
Като си говорим за домати само да вметна: Половинката работи предимно със западняци и те като дойдат в България обикновено си тръгват с торбичка домати. Единият един ден обяснява, че имал малко проблеми на летището докато обясни защо носи зарзават, но си заслужавало. Мисълта ми е, че баба може да не успее да бори с ниска цена конкуренцията, но с качество със сигурност.
>Та да свърша За да свършиш е необходимо първо да почнеш. Та, вземи първо да почнеш. Ако можеш де.
По точки Бобка: 1. Майкрософт не е в господстващо положение, защото има стотици хиляди софтуерни компании, на които обаче никой не купува продуктите. Предимството им на пазара е в резултат на техния труд [гениални миниджъри, гениални девелопъри, гениални икономически разузнавачи и дори, ако щеш гениални крадци на интелектуална собственост], а не на субсидии или помощ от държавата. Ние сме ги поставили в господстващо положение. Никой не те спира да ползваш Unix базирани OS и/или приложения. И уверявам те, глобите на еврокомисията единствено им помагат, на Майкрософт имам предвид, колкото и странно и абсурдно да ти се струва. Ти специално няма откъде да знаеш какъв колосален театър и игра с наивността на потребителя е всичко това. Просто не си в тази сфера, нищо лично. 2. Какво е "нормално тържище по европейски образец"? Дефинирай моля. Кооперативния пазар какво е? Посочи ми пример за клишето "европейски образец". Пазари има във всяко населено място. Накарай обаче баба да продава цял ден на пазара. Или да плаща на продавач. Да има касов апарат или най-малкото да декларира някаква икономическа дейност. Безконтролно няма как да стане. Щом някой плаща данък върху 500 лева заплата и бъхти 10 часа в завода, не е редно баба да не се облага за същия приход, ако ще и на 100 години да е. 3. Средните производители. Както вече ти написах, има разлика от средния европейски производител и средния български. Това показва местната практика. Средния европейски производител се стреми със субсидиите да стане голям или да произвежда по качествено. Българският се стреми да не работи и не реализира печалба, а да си харчи субсидиите за начин на живот, като голям производител. Всяка година се изорава една поляна, регистрира се, че там ще се гледат домати, вземат се едни евросубсидии и дотам. Зимата бизнесмена си харчи субсидията, до следващото изораване и следващата субсидия. 4. Едрите производители. Те не са се родили такива, Бобка. Почнали са от една поляна. Виж филмчето, което ти посочи JB. По ясно от него, здраве му кажи.
Ало, Атака.... по т.2 сто пъти ти казахме, че никой не пречи на бабите да си организират транспорт и дистрибуция на доматиту в София, те обаче по някаква причина не щат. Искат да са на борста и даимат достъп до огромния брой клиенти във веригите, това е. Иначе никой не им пречи да си направят собствена верига или пазар и да си продават стоката директно на потеребителя. Само че ще бъде някаъде на майната си и никой няма да ходи там. Поне не толкова хора, колкото им осигуряват веригите и борсата. На теб също никой не ти пречи да палнеш колата и от Руси да идеш за кило дини до Свиленград примерно директно от производителя. Само че не го правиш, незнам защо. Също така и те не палват колата да ти донесат диня директно вкъщи. Чакат на някой прекупвач да свърши работата. Просто без тях не може, запиши си го някъде. И престани да разсъждаваш през призмата че щом някой копа на полето значи е добър, а щом някой само вози стока от полето до магазина значи е лош. А за Майкрософт и монополи недей да говориш, щото се излагаш. Може да ги обвиняваш в монополизъм, когато обясниш на майка си примерно или на някоя на нейната възраст как да си инсталира Линукс и да си пусне пасианса на него. Дотогава приеми, че Майкрософт са най-добрите и затова владеят пазара. Най-добри не от гледна точка на програмиране разбира се.... И като ти казват хората , че си палячо по-добре го приеми, а недей да затвърждаваш впечатлението им. То е достатъчно непоклатимо тук одавна Плюя си в пазвата и славя името Божие, че не си станал депутат и общински съветник с тия отрицателни познания за света
О, забравил съм обидите, извинявай : Палячото с фуражката днес е станал вече палячо с мускулест потник Абе Гюлеметов, ни иронията ти се отдава, ни икономически анализи. Кво има да ми коментираш мнението, на теб и до утре да ти наливаме акъл няма да ти дойде да разбереш елементарни работи. Поне депутат на Атака да беше станал - човек, който от нищо не разбира става политик. Надявам се да не съм пропуснал нищо този път вече
Оня, все едно не си гледал репортажи за мутрите, които спират въпросните баби насред пътя и ги принуждават да се върнат. А това означава, че освен транспорт трябва и охрана да си наемат. Вашият спор е малко като вица за заека и шапката.
Миме, ти сериозно ли? Първо бабите не са производители на земеделска продукция в размер, който да надхвърля в пъти собствените им нужди, т.е. продажбата на селскостопанска продукция не им е основен източник на доходи, а по-скоро допълнителен. На местата където се произвежда в по-сериозни количества, се договаря произведеното и понеже всеки по-сериозен търговец си прави с-ка, тези договори се сключват "на-зелено". Със сигурност търговските вериги са така. Да, има много случаи на силово конторлиране на изкупни цени и достъп до определени масиви, но в мнозинството случаи това са местни структури. Колко мутри си видяла да организират транспорт и складове, на нещо по-обемисто и трудоемко като земеделска продукция? Напълно в ръцете на хората е, които се занимават със земеделие е да помислят за реализацията и да настояват държавата да осигури адекватни условия за производството и прибирането на продукцията, но цените за изкупуване и пласмента са въпрос на пазар.
Абе море... у Петричко има бая баби дето имат "земеделска" продукция в размер, надхвърлящ в стотици пъти собствените им нужди... па и незаконна при това... П.С. сори, explorer, че се хванах за думите ти! Шегувкам се! Нямам категорично мнение по спора... Вие продължавайте! Даже 100 коментара не сте стигнали
Еее за тази продукция, ти идват на крака, там проблем с пласмента няма ;) ...но принципно в цяла западна България, витаят едни спомени от югоембаргото и превоза на петролна продукция
Бабите го ползвам като нарицателно за малки производители.
Всъщност за доматите (споменавам само тях щото спора се вихри около тях), пък и за другите зеленчуци е по- важно какъв сорт са а не дали са гледани и предлагани от баба, дядо, голям, малък или среден прекупчия или производител. Казвам го, щото съм се занимавал със земеделие. "Дървен", безвкусен ,но красив и траен домат може да си купиш и от баба, и като следващия път на пазара и направиш забележка , че домата и е безвкусен, тя смирено ще ти отговори: "Ми аз кво съм виновна бе чедо, купих разсад за "Идеал" ,пък те се оказаха некакъв си холандски измислен сорт",или нещо подобно. Хубавия, вкусен, сладък, често без търговски вид зеленчук за съжаление е и не траен, което автоматично го отхвърля от категорията "за промишлено производство" и свързаните с това предимства за количество, добър търговски вид, транспортна издържливост, ниска себестойност, трайност... се неща които са нужни за, и ценят от глобализациата. А иначе по градските пазари из провинцията, при тая безработица сичко се е юрнало да става градинар, и плод и зеленчук има в изобилие и за претенциозни и по не такива клиенти. Може и пазарлък за количество да направиш.
Метеора, хич биля да не вземаш вино и ракия от "крайпътни дедовци" ,щото представа си нямаш какви алхимици са!
Ракия си купувам постоянно, и всяка година, от едни свиленградски "алхимици", с които ме запознаха местни "богаташи". 10 кинта литъра. В туби по пет литра. Не знам дали е "тройно препечена", както я представят, но ... web-ем ти бърбъна, който при липса на друго, обожавам. Уникална ракия. Така че ... въпроса е всеки сам да си направи избора. На въпросните "алхимици", прекупвачи не им досаждат, защо не остава за тях, а и при всеки опит за пазарлък под обявената цена ядат бой.