След като от средата на 2010 г. у нас трябваше да има тотална забрана за пушене на обществени места, но управляващите я отмениха с по-либерален режим и я отложиха за по-нататък, сега от здравното министерство съвсем го удариха на популизъм.
Днес бяха оповестени мерки, които да ограничат рекламата на тютюневи изделия от следващата година, а от 2013-а пряката и непряката реклама на цигари да бъде абсолютно забранена. Предвидено е повече да не се излагат цигари и подобни, както и техни изображения в магазините, а тютюневите продукти да започнат да се продават само в специализирани магазини - добре, даже много добре (като изключим в колко от държавите от ЕС това се случи отдавна, а тук все още е чернова).
Доста стъписващо обаче звучи предложението от 2013-а да се ограничи пушенето в българските филми (и предавания).
От финансова гледна точка
Вярно е, че приличен и печеливш филм като „Мисия Лондон" имаше един основен порок - попрекаляването с продуктовото позициониране на спечелилите си чалга слава цигари King, от което, ако не се абстрахираш, би решил, че лентата е досущ реклама на конкретната марка.
Ако приемем обаче, че продуктовото позициониране може да се прави и далеч по-умерено, в ролята си на цензор от здравното министерство рискуват да намалят шансовете български филми да получават финансиране (с уговорката, че зрителите съвсем не приветстват идеята нечий филм да се появи по екраните, благодарение на изобразяването на която и да е марка цигари).
Лицемерното в случая е, че докато ефектът на пряката и непряката реклама на цигари (и въобще на рекламата) се демонизира излишно, Испания например вкара в мерките за ограничаване на тютюнопушенето забраната пушачите да стоят далеч от детски площадки, училища и болници.
Тук цигари се продават и пушат на две крачки от учебните заведения, родителите пафкат, минавайки през дворовете на детските градини и ясли, около кошчетата пред входа на Военна има фасове или следи от такива, пуши се в парковете на родилните отделения...
От творческа гледна точка
Ами дайте в прелюдиите към секс сцените във филмите законът да задължава режисьорите да подчертават слагането на презерватив като вид превенция срещу HIV.
Да се ревизира съдържанието и когато става въпрос за нездравословно хранене; героите на Тарантино да не смъркат кокаин толкова показно (Ума Търман в „Криминале") и да не танцуват с бръсначи, с които режат уши (Майкъл Мадсън в „Глутница кучета") - понеже всичките тези неща навеждат зрителя на мисълта да ги пробва.
Всичко, което се мисли в България относно тютюнопушенето, е изначално цинично, тъй като или се разглежда само под шапката на бизнеса и поведението на потребителите (и то въпреки готовността на пушачите да спазват мерките при тотална забрана на пушене в заведенията), или чрез някакви свръхтоталитарни мерки, които няма да имат ефект, освен да лишат някой типаж от пълния му колорит (не че вярваме, че някой ще допусне подобна мярка).
Едва ли някой може да си представи доста от героите на актоьр като Джеф Бриджис без цигара в уста. Даже миналата година най-после взе „Оскар" за играта си в „Лудо сърце", където - в ролята на застаряващ кънтрипевец - пуши (и пие) повече, отколкото пее. В новия (не толкова силен) филм на братя Коен пък буквално спи с пакетче тютюн и бутилка под главата си.
Или пък, ако се върнем у нас, как можеше да бъде усетен декадентския талант на Христо в „Източни пиеси", ако той наистина не играеше себе си, палейки цигара от цигара... Ако здравното министерство се беше сетило за тази мярка навреме, сигурно щеще да излекува и наркоманията на героя (вече мъртъв от свръхдоза), препоръчвайки резки промени в сценария - като например вместо да се размотава по някакви ъндърграунд клубове, Ицо да си ляга рано, за да ходи на плуване, фитнес и някое остойностяващо бойно изкуство.
В случая здравното министерство прави неуспешен опит да съчини адекватен закон, свързан с продуктовото позициониране, като в същото време пренебрегва доста по-опасни аспекти на тютюнопушенето като неконтролираната продажба на цигари и забавянето на абсолютната забрана за пушене на обществени места под натиска на хотелиерския и ресторантьорския бизнес.
Въпреки че в страни като Турция и Испания културата на гуляене е далеч по-развита, те забраниха пушенето на всички затворени обществени места (макар и да са на челни позиции по консумация на тютюневи изделия).
Излиза, че тук тютюневият дим на екрана е далеч по-опасен от дима в лицето на детето ти. И днешното правителството все още живее с мисълта, че ролята на киното е превъзпитаваща и назидателна, а не преди всичко развлекателна.
Хм а според мен подобни закони и не само у нас са открито обявяване на хората за дебили - приема се, че рекламата се приема бунашки. Ако е така не тютюнопушенето а всяка реклама следва да е под ножа за внушения на потенциално лъжливи или заблуждаващи факти. И да не ме разбирате защо считам либералното отношение към нещата в живота за важно мисля трябва да разберете, че в тия неща има симетрия - ако средствата ти, дори и за добра цел, се базират на допускания, които поставят под съмнение механизми, които служат и на други цели подпалваш един пожар, който може да стигне доста далеч. А отношението на политиците, които толкова протестират срещу пушенето към нас като към хора нуждаещи се от бавачки е доста ясен подтекст в подобни закони. кой е бавачката? Днес тютюнопушене утре енергоспестяващи крушки с повече токсични материали в тях, отколкото нормалните и с ниска трайност и висока цена, примери още много - един и същ механизъм на определяне на добро и зло от парламентарната трибуна се опитва да третира закона като средство за създаване на морал и така прекрачва границата на възможното и отива в света на желаното от хората прекарващи живота си в игра на Цивилизация в парламентарните зали. Колко точно може да издържи света на ирационални и вродено противоречиви решения? Разбирам непушачите, макар че аз пуша и внимавам да не ги тровя, доколкото е възможно, но нека не забиват очи в конкретното в случая, а да гледат позицията на подобни методи в общата картина - понякога средствата хвърлени да спечелиш една битка могат да ти загубят войната. Ако не можем като разумни същества да съществуваме с взаимно уважение закон няма да ни направи по-толерантни и съобразителни - напротив ще ни противопостави и допълнително ще подрони уважението между хора с различни нрави и разбирания.
@- - MacAllister - изключително точен коментар! От друга страна уебкафе вече писа за невъзможността за взаимно уважение http://www.webcafe.bg/id_2010954857_Da_Big_Selyanin; не забравяй, че хората, които вярват в това са малко...
Абре Павуре, до нас има сладкарници и не влизам в тях, до едно от любимите ми кафета също има - в сладкарницата не се пуши, кафето е само за пушачи, и в него има някоя и друга паста ама я има 3 вида я не - не можеш го взе за сладкарница. И как така става, че всеки път като седна там някой влиза и гръмко пита "ама как така се пуши навсякъде". Да му се не види на 5 метра е другата врата, също толкова уютно, ходил съм с непушачи като ме убедят, също толкова добре и все се намира някой да дойде и да каже как пушачите му нарушават правата, че не може и в двете врати да е както на него му харесва. Ижвинявай, но щом е пълно значи има хора, които искат тоя начин на живот, лош или добър, здравословен или не то си е техен избор. И въобще около нас има повече заведения за непушачи и продължавам да не разбирам какво кара такива хора да идат и да правят сцени, ако се съди по наблюденията ми това е сигурно всеки божи ден по няколко пъти. Извинявай ама кой е по-цивилизован? Пушача ли е простак или войнствения непушач?
Ами има го от всяка страна и на всяка тема - манталитета. Аз затуй се чудя защо ни насъскват, колкото сме гадни едни към други още повече да се мразим.
Филмите много влияят. Не е нужно да се орязват "старите ленти", но пък "новите ленти" ги предпочитам без дим - особено когато образът на героя може спокойно да мине без това и се прави само заради пари.