Вземете си пуканки. Филмът започва

Вземете си пуканки, настанете се удобно, филмът започва.

В края му никой няма да бъде осъден, обвиненията срещу бизнесмените и медийни съдружници Огнян Донев и Любомир Павлов ще са се разпаднали - от само себе си или уредени чрез извънсъдебно споразумение, някой ще си плати, а ... собствеността върху изданията в Медийна група България холдинг най-вероятно ще е преминала в други ръце.

Филмът е компилация от: буфо жанр - противниците са облечени в цветовете на "добрите" и "лошите" и се дуелират с дървените мечове на "борба за истината", "свободата на словото" и "свободни медии"; и соцреализъм - в крайна сметка Властта (държавна, правосъдна и прочие власти) винаги е права и справедлива, ако и отделни нейни представители да сбъркат понякога в крачката.

Противниците са в любовен триъгълник с властта: силно я любят, и, естествено, силно се мразят един друг. Властта пък обещава брак на всяка от конкубинките си.

Разбира се, никоя от двете страни не спазва Сократовия принцип да живее според философията, за която (уж) се дуелира - сиреч по съвест. Моралът няма място тук. А и Сократ, все пак, официално бе съден и - и му бе присъдено убийство, от гражданите на Атина.

Тази война се води от доста време и ще продължи, докато властта я направлява както й е удобно. Единственото, което всъщност би трябвало да ни вълнува като граждани - и потребители на медийни продукти, е в отговорите на два въпроса, които така и няма да получим.

Първият: за колко точно лекарства от всичките 1673 в безплатната листа на НЗОК има договорени отстъпки, в какъв размер, колко от тях се произвеждат от "Софарма" и как това е "оптимизирало" средствата, които даваме като данъкоплатци.

И подвъпрос - с колко са поевтинели едни 10 лекарства за онкоболни, поскъпнали само за година между 254% и 497%.

Иначе да си ходи и "тежката артилерия" Атанасова и да влизат морските пехотинци...

Вторият: защо не се промени нормативната база, която да позволява държавните дружества да избират да държат парите си в банки с: ясна структура на собствеността, изисквания за основен капитал и/или определено балансово число - например от 300-500 милиона, или нека е по-ниско - 100-300 милиона. И, разбира се, гратисен период да се приведат съобразно тези изисквания, за да не вземе пък да фалира някоя банка (да чукаме на дърво!), ако се изтеглят парите отведнъж.

Така ще се лишим от еднообразните и постни обяснения на премиера и финансовия министър, че те - дружествата, чиито принципал е държавата!, видите ли, така си били решили.

Виж ти как държавата уважава Търговския закон, макар че когато реши, обезглавява ръководството на АЕЦ "Козлодуй" например.

В дуела на дървените мечове, в който се ръгаха едни други с "как ни ограбват Лакомниците" със скъпите лекарства, как една медийна група се финансира от банка (на седмо място по активи в банковата ни система), в която са парите на държавната енергетика - т.е. правят се частни медии с държавни пари, отговорите не се чуха. Гледаме още по-тъп вариант на "Криворазбраната цивилизация", в която мушват мошу Маргариди със сабичката, той изохква престорено и пада: "Въх, уби ма!"

Тези отговори ги дава държавата, т.е. Властта, благодарение на чието мълчание - и спомоществователство, се отхранва и едната и другата група. Впрочем, в България "как ти върви бизнесът" винаги е в зависимост от това дали си в орбитата на Тия-на-Власт. Никой от българските милионери не го е опровергал. От "Мултигруп" до Георги Гергов (виж вдясно).

К'во правим обаче, ако някой по-близо до коляното на Властта от друг си хареса нечий бизнес? (Или, не дай си, Боже, ако някой от властта си хареса нечий бизнес...) Много просто - гледаме действия ала Уго Чавес - цялата държавна машина се хвърля срещу него.

А на нас като общество ни липсват работещи механизми и институции, чрез които подобни наказателни акции биха могли да бъдат предотвратени - или разкрити.

Никой не може да се бори с държавата. Пример - Гриша Ганчев. Виж, със закона да - стига да се доберете до много добри наказателни адвокати. (Кантората на Даниела Доковска е претрупана от работа.)

Големият проблем за нас като общество е, че властта не обяснява защо тоя, а не и оня, и другия, и третия. При дефицита на справедливост тази избирателност плаши, защото показва безпринципност. Но пък мнозина първосигнално ликуват, че разни нагрухали се през прехода ще си получат заслуженото. Което няма да си получат - поне не от земното правосъдие.

Тъкмо свикнахме, че в името на бизнеса - и просперитета - слагаме кръст на стореното през прехода: кой успял - забогатял, кой убит - Бог да го прости, кой убил - Бог ще го съди, кой изгубил - няма връщане назад. И ето ти теб държавата действа по мутренски. "К'во праим сега - ще плащаме или..." Аааа, филмът бил почнал. Дайте пуканките.