Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дънки с дупки - между елегантността на Илиенци и Народното събрание

Раздърпани и неуважителни дрехи - раздърпано и неуважително отношение Снимка: БГНЕС
Раздърпани и неуважителни дрехи - раздърпано и неуважително отношение

За начало един виц:

Един джихадист се тътрил с дни из пустинята. Накрая, съсипан и зверски жаден, съзрял в далечината някакъв човек насред пясъчните дюни. Довлякъл се до него и видял, че човекът стои пред сергия с вратовръзки. "Ей, ти - ревнал със сетни сили джихадистът - я дай вода!" "Ми нямам - казал продавачът на вратовръзки - но имам вратовръзки, купи си!"

"Не ти ща вратовръзката, идиот такъв, кажи ми само къде има вода!", ревнал джихадистът и насочил ножа си към врата на продавача.

"Добре, добре! Щом не искаш вратовръзка, повърви още километър нататък и ще видиш един бар. Там имат вода."

Джихадистът, ще, не ще, се отправил към бара. Два часа по-късно продавачът на вратовръзки го видял отново едва-едва да се влачи обратно към него из пясъците.

"Какво стана? - попитал продавачът - Не намери ли бара?"

"Намерих го. - през напуканите си устни прошепнал джихадистът - Обаче се оказа, че вътре пускат само с вратовръзки."

Сетих се за този виц покрай вчерашния минискандал с облеклото на депутата от ИТН Филип Станев, издокарал се със скъсани дънки (и патладжанено сако) в парламента.

Честно казано, изборът с подобен външен вид да се правиш на интересен би прилягал по-скоро на ученик от техникум от времето на социализма, когато на училище се ходеше с униформи.

Затова и ще си позволя да коментирам тази пубертетска проява на недорасналия български парламентаризъм с подобаваща ирония.

Да кажем първо защо в парламентите на цивилизованите държави трябва да се ходи достойно облечен.

Институцията "Народно събрание" не е офис на търговци на китайски стоки, агенция за диджеи на сватби или компания за мотиватори по успешни продажби. Това е място, където едни избрани от народа хора трябва да се грижат за неговите интереси.

На практика това означава, че тези избраници са в ролята си на служители на своя народ, а той е техен работодател. Или както самият Слави Трифонов обича да казва, той е суверенът. В този смисъл депутатите, като служители на суверена, следва да се появяват на работа в представителен и уважителен външен вид, както служителите се явяват пред своите началници.

Идеята на скъсаните дънки на господин Станев май трябваше да е да отбележим как той, в качеството си на народен представител, е един от нас. Как не се е възгордял, не се е овъртолил в марки, костюми и мода, ами си е такъв какъвто си е.

Точно тук е проблемът. Защото той вече не е един от нас - той е наш служител, наш "работник", наш "наемник", на когото ние, народът или хората, дето не сме депутати, сме началници. Освен това парламентът на една демократична страна е мястото, където се създават и приемат законите. Законът е това, пред което всички сме еднакво отговорни и равни.

Затова и на мястото, където се създава това равенство в обществото, трябва да се ходи и пребивава с нужното уважение. Уважението не е само в думите - то е в цялостното присъствие и поведение. А облеклото е първата, най-видима и най-лесна за възприемане проява на това отношение.

Нататък е просто - раздърпани и неуважителни дрехи - раздърпано и неуважително отношение. Ето така на възможно най-популярен език бих могла да обясня защо в една държавна институция от най-високо значение е прието да се ходи с необходимото достойно облекло.

Нали и вие, ако организирате скъпа и луксозна сватба на дъщеря си и тя цялата е в кринолин и дантели, пък гостите започнат са пристигат, облечени в последно закупените си анцузи, ще приемете това като неуважение, подигравка или откровена простотия?!

Какво всъщност е посланието на джинсите с дупки и саката в оркестрантски цветове?

Чудесна дреха са джинсите. Вероятно и тези с дупки, особено в горещи летни дни. Видимо гордият от своя личен окъсан чифт Филип Станев обаче явно се опитва да прави политически и обществени послания с него.

Дънки вместо костюм е равносилно на "аз не съм костюмар като тия, дето ви лъгаха". Демек, ако се налага, утре и по ватено долнище мога да дойда, щото това си е униформата във всеки средностатистически български панелен квартал, а пък аз съм от квартала, не съм от жълтите павета.

Като се замисля, че то и още по-народно може да стане - ей сега по морето се нагледах на голи мъжки гърди, навити фланелки над едри тумбаци и тътрещи се чехли. Дънките с дупки очевидно са визуалната "котва" към електората, предназначена да обедини елегантността на Илиенци с тази в българския парламент и така естествено да приближи депутата Станев към една немалка част от неговите избиратели.

За останалите, малко "по-така" поддръжници на ИТН също има визуална "котва" - сакото! Само че то не е някакво си там мишосиво или черно траурно сако, ами в свежи, запомнящи се цветове, предпочитани предимно от индустрията на ентъртейнмънта и по-специално анимацията на корабни круизи, конкурси за мис "Китен" или състезания по латино танци за аматьори.

Неотдавна господин Станев беше заложил на лимоненожълтото. Признавам си, че когато го видях така жлътнал на снимката с него, спонтанно се запитах от кой ли ръкав ще излезе папагала и дали във вътрешния му джоб няма натъпкано семейство гълъби, боядисани в бонбонени нюанси.

Вчерашното патладжанено сако пък рязко ми напомни за една ваканция на Майорка, където представеният като "карибски" бенд носеше точно същите. Направо ти иде да извадиш пет евро, да ги топнеш в кайпиринята и да му ги лепнеш на челото преди да е засвирил "Бяла роза ще закича"!

Да поискам извинение и за езика от уважаемите читатели!

Бих могла да кажа всичко това далеч по-професионално и изискано, разбира се. Веднъж направих подобен публичен коментар на облеклото на депутатката Нона Йотова, но въпреки сдържания ми тон, тя ме припозна като автор на жълтата преса, използвайки на свой ред прилежащия на тези издания език.

Така че, за да не допусна подобни заблуди, го карам директно, по тяхному. А и се страхувам, че в приетия обществен начин на говорене напоследък онези, за които този текст се отнася, няма да разберат. Оскъдната, но просташки директна лексика е малко като дънките с дупки и цветните сакенца, но ако това е разбираемият код на общуване с въпросните личности, комуникативно умение е да се опиташ да го усвоиш и да предадеш информацията разбираемо за тях.

Защото е важно народните ни избраници да осъзнаят, че пуберските изпълнения с уж бунтарски костюмчета могат само лошо да имитират революционна "промяна на модела" и "изчегъртване" на статуквото. Те обаче не я създават.

Съвременните хора са наясно, че днес визията продава най-лесно.

Във времето на култура на образи и снимки, на комуникация чрез кадри и символи, всички сме повече от подозрителни към това, което виждаме.

Така че да, ясно е, че едни скъсани дънки и лилаво сако ще бъдат забелязани и коментирани. Но е ясно също, че те са само шумяща опаковка на една все по-празна откъм съдържание форма на политическо присъствие. Като няма какво реално да направим, дай да дразним общественото око и шефката на парламента с неподходящ вид и тийнейджърска наглост.

Не е нито интересно, нито бунтарско, нито нищо. Безсмислено е. Защото, ако се върнем към вица в началото, ще изведем една важна поука. И тя е, че можеш да не успееш изобщо да стигнеш до най-необходимото, само защото си подценил малките детайли по пътя към него.

Кой разбрал, разбрал. Кой не, най-добре да си наеме клоунски костюм. Поне ще е още по-шаренко.

Най-четените