Новото служебно правителство на Гълъб Донев пое властта, като в следващите 2-3 месеца (минимум) от него ще зависи управлението на страната.
По закон всеки служебен кабинет има ограничени правомощия, но ограниченията се простират дотам, че едно подобно правителство не може да прокарва актове, които изискват гласуването на парламента.
Това обаче отваря вратата за много други промени и ходове, които кабинетът на Гълъб Донев би могъл да предприеме. Съответно изниква въпросът какво можем да очакваме от това служебно правителство - четвърто по ред за президента Румен Радев?
Мнозина имат въпроси и притеснения за това дали този служебен състав на Министерския съвет може да направи резки ходове за промяната на външнополитическата ориентация на България?
Може ли да се тръгне към възстановяване на договорните отношения с "Газпром", да се сложи прът в поръчката за нови изтребители F-16, или да се върви към някакъв вид реваншизъм спрямо предната власт?
Към момента все още се знае малко за този нов кабинет, назначен от президента, но и от малкото информация могат да се извадят някои основни изводи.
1. Съставът на кабинета - игра на сигурно за президента
Още с обявяването на имената, които ще заемат постове в служебното правителство, стана ясно, че този път Румен Радев ще разчита на игра на сигурно. В него доминират вече изпитани лица, които имат опит от предишните кабинети, формирани от президента - било то като министри, или като зам.-министри.
Останалите хора са от близкия кръг около държавния глава, както и няколко партийни фигури - три от БСП и една от "Продължаваме промяната".
Президентът се е постарал до голяма степен да запази структурата на предишните си правителства, което говори, че от кабинета не се очакват особено резки ходове встрани.
За министър-председател е избран Гълъб Донев с профил на експерт в сферата на социалната политика, който се е доказал пред Радев като човек, на когото може да се разчита. Още повече - като човек, който няма да вкара президента в скандали.
А и личността му начело на служебното правителство може да се разглежда като ангажимент към теми като борбата с продължаващия ръст на инфлацията и с икономическите проблеми на страната.
В самата си реч по назначаването на служебния кабинет Радев акцентира, че новите министри ще трябва да се справят с кризи.
Да, държавният глава използва отново типичния си драматизъм в речите, за да акцентира на това, че пак неговите хора трябва да оправят нещата и да решават кризата, но поне можем да съдим, че дори да има някои резки ходове за смяна на посоката, те няма да са много.
2. Въпросът с газовите доставки - голямата неизвестна към момента
Ако има въобще такъв рязък завой, то той би бил в областта на енергетиката, където въпросът с газовите доставки все още няма ясно и категорично решение.
В последните си дни кабинетът подписа договор за доставка на още 7 кораба с втечнен газ от САЩ, които да помогнат за енергийната стабилност на страната през зимата, а последното посещение на вече бившия премиер Кирил Петков беше до Азербайджан, където да договаря още доставки за България.
Въпреки това все още не може да се каже, че има договорени доставки, които да покрият на 100% газовите нужди на България.
А това оставя темата за връщане към "Газпром", които едностранно прекратиха спазването на договора си с България, отново на преден план.
Засега името на новия министър на енергетиката Румен Христов не се свързва с някакви ясни проруски позиции, като биографията му го свързва предимно с италианската енергийна компания "Енел" и нидерландската компания за ремонт и поддръжка на енергийни активи "Дицман", където ръководи придобиването на "Енергоремонт Холдинг" в България.
Впоследствие той е председател на управителния съвет на "Енергоремонт Холдинг". В последните години се занимава с инвестиции в стартиращи компании с фокус върху зелените технологии.
Нищо от това не дава ясен знак за симпатии към "Газпром" и руския газ, но е много възможно по въпроса той да изпълнява просто роля на изразител на позицията на държавния глава.
През последните месеци президентът Румен Радев на няколко пъти изрази шумно притесненията си от ситуацията, а предвид недоволството на бизнеса и заплахите, че може да се стигне до съкращаването на над 250 хил. души, ако няма достатъчно газ за бизнеса, въпросът за доставки от "Газпром" по вече изтичащия договор ще бъде поставен ребром.
Знаци за това се усещат от обкръжението на президента Румен Радев, които отново започнаха да лансират тезата, че много държави от Западна Европа вече са се съгласили да плащат за газа си в рубли.
И въпреки че за последните два месеца "Газпром" редовно намалява доставяните количества от синьото гориво, оставяйки страни като Германия в несигурна ситуация, мнозина у нас все още продължават да настояват, че единственото решение срещу студената зима за България идва от Русия.
Тук важният момент е, че дори и да се стигне до решение на плащане на газа в рубли, както иска "Газпром", договорът на руската компания с България изтича през декември.
Най-много служебното правителство да потърси руския доставчик за започване на преговори за нов договор, но заради краткото време на мандата на кабинета е малко вероятно да се стигне до крайно решение.
Редица експерти вече обясниха, че доставките на газ за България и към момента са подсигурени, като за бита и за топлофикациите е много малко вероятно да има реален проблем. Такъв към момента обаче все още е възможен за едрия бизнес, който използва газа като суровина. Според различни оценки тук става въпрос за около 10% от икономиката на България.
3. Възможен ли е завой към Русия
Външнополитическата ориентация на президента Румен Радев винаги е била въпрос на много спорове и дори нападки срещу него. И в речта си по назначаването на служебното правителство той акцентира върху това, че една от най-важните задачи пред новия кабинет е да не допуска България да влезе във военен конфликт.
Радев продължава да е един от силните гласове, които застъпват тезата за по-неутрално отношение към конфликта в Украйна и се е обявявал на няколко пъти срещу обострянето на отношенията с Русия. Темата дори стана една от причините за разрива между него и правителството на Кирил Петков.
Напълно очаквано е тази позиция на Радев за по-умерена, обрана и неконфликтна позиция във външната политика да се предаде и върху служебния кабинет, като тук ключови ще бъдат двама министри - този на външните работи и този на отбраната, като назначенията и на двата поста са хора от екипа на самия Радев.
Николай Милков и Димитър Стоянов могат да се превърнат в два балансиращи се фактора - първият, дипломат от кариерата, от когото могат да се очакват по-скоро обрани позиции и изказвания, а вторият е човек, станал известен с резките си и остри статуси, атакуващи предишното правителство, бившия служебен премиер Стефан Янев, изтребителите F-16, позицията на България за войната в Украйна и т.н.
И досега на Димитър Стоянов, главен секретар на президента, се гледаше като на човека, който казва това, което Радев не може да си позволи да каже сам. Напълно възможно е това да продължи, макар и вероятно в един малко по-мек вариант.
Така, от една страна, може да се лансират тезите за една по-проруска политика с критичен към Запада тон, от устата на военния министър, докато външният да гарантира, че като цяло позицията на страната ни ще остане непроменена - нещо подобно на отношението, което самият Радев заема - с Европа, но не срещу Русия.
Самият служебен премиер Гълъб Донев пък ще изпълнява ролята на името си и ще се грижи за това общата политика на служебния кабинет да работи за намаляване на напрежението и за отместване на вниманието от подобни конфликтни теми.
Пълно преразглеждане на външнополитическата ориентация на България е трудно да се очаква, тъй като твърде резки ходове на служебното правителство по тази линия само биха засилили вътрешното политическо напрежение преди изборите.
Самият Румен Радев даде сигнал за това, че погледът на България остава насочен към ЕС и НАТО с речта му при назначаването на кабинета. Там той даде акцент в отбраната не само за модернизацията на Българската армия, но и за подобряването на интегрирането ѝ в НАТО, а малко след това се застъпи за продължаване на усилията за влизане в Шенген на страната ни и съответно - приемане на еврото.
Така че макар да можем да очакваме смекчаване на позицията на страната ни спрямо Русия, по-сериозно преориентиране за България от това към момента изглежда невъзможно.
4. Служебният кабинет като спасител от кризите
Основният фокус в речта на Радев беше именно за това какви нерешени въпроси и кризи има в момента у нас като наследство от правителството на Кирил Петков и как новите служебни министри трябва да ги решават.
От речта на президента Румен Радев и последвалото изказване на служебния премиер Гълъб Донев може да се приеме, че основните приоритети на това правителство ще бъдат насочени в няколко основни области.
Като за начало - организация на следващите парламентарни избори по прозрачен и честен начин - каквато трябва да е задачата на всеки един служебен кабинет.
Амбициите на Румен Радев обаче в никакъв случай не биха се ограничили само до този аспект.
В речта си по назначаването на служебния кабинет той се постара да сложи фокуса върху това в колко трудна ситуация неговият служебен кабинет встъпва във власт, а посланието е едно - хората на президента са тези, които трябва да стабилизират нещата.
Действително, страната ни се намира в труден момент и политическата криза, възникнала от неспособността на Народното събрание да излъчи правителство, определено не помага за облекчаването.
Това обаче дава възможност на президента Радев да поеме властта в ръцете си и чрез назначения от него кабинет да действа по онези теми, които той счита за най-важни.
Фокусът в случая е ясен - енергетика и най-вече газовите доставки; борба с инфлацията; модернизация на Българската армия и недопускането страната ни да влезе във военен конфликт; защита за българското земеделие; ангажимент с решаване на проблема с пътните строители, но не за сметка на разследванията върху инфраструктурни проекти.
Друг ключов момент, на който той постави важен акцент, е изработването на онези закони, които е необходимо да бъдат приети до края на годината, за да може страната ни да получи втория транш от парите по Плана за възстановяване и развитие - нещо, което предишното правителство не успя да изпълни докрай.
5. Конфронтация с БСП
Да кажем, че Корнелия Нинова и хората от екипа ѝ са недоволни от състава на служебното правителство и от самия президент, би било твърде меко казано. От една страна, Радев използва трима членове на БСП за министри, единият от които - Крум Зарков, е основно лице от т.нар. вътрешна опозиция в партията.
От друга пък, човекът, който сменя Нинова на поста министър на икономиката и индустрията, е бившият шеф на ВМЗ Сопот Никола Стоянов, когото самата тя уволни при влизането си в министерството. Това отново предизвика недоволството на червената лидерка, която дори си позволи да направи коментар, че президентът е можел да прояви повече въображение за неин заместник.
В нейните очи тези два момента могат да се разглеждат като опит на Румен Радев да влияе върху вътрешнопартийните дела на БСП, като атака срещу партията и позициите ѝ до момента.
Действително включването на Зарков в служебния кабинет и назначаването на Антон Кутев отново за говорител на служебния кабинет означава лансиране на двама от социалистите с най-остри позиции срещу Нинова, може да се разглежда като ясно позициониране срещу нейното управление в партията.
Според ръководството на БСП президентът се опитва да всее разделение в партията.
Истината обаче е, че независимо от това, което прави Радев, именно Нинова и хората около нея са тези, които дават гласност на това разделение между "Позитано" 20 и "Дондуков" 2 и поставят избора между двете пред електората си.
А това може само да подейства в ущърб на социалистите.
Дори и Радев да се опитва да влияе върху ситуацията в партията, има много по-добри начини да се противодейства на това, от целенасочените атаки срещу президента, който в голямата си част червените избиратели са подкрепили на последните избори.
