Казусът "Уашовски" отново плени медийната матрица и насочи погледите към най-странното творческото дуо във филмовия елит.
През 1999-та всички говореха за "Матрицата" - огъващия реалността научно-фантастичен шедьовър на мистериозните и старателно избягващи публичността братя Лари и Анди Уашовски.
Днес филмът е класика и поп-културно богатство, а от братята няма и следа.
На тяхно място са сестрите Лана и Лили Уашовски. Първо Лари стана Лана през 2012-та след дълъг процес на полова трансформация, превръщайки се първия голям, световноизвестен транссексуален режисьор на Холивуд.
Преди дни вече официално и Анди обяви смяната на своя пол, вече под името Лили. Това обаче малцина го очакваха.
"Вдъхновил се е от успеха на "Момичето от Дания" - тази шега беше сред най-популярните, които последваха неочакваната новина. А след това дойде и по-ироничния коментар, че сега двете Уашовски ще измият имиджовото петно, което Кейтлин Дженър сложи върху общността на транссексуалните през последната година.
Лана и Лили си остават странни птици, сега дори може би повече от всякога.
Въпреки че като жени те са по-отворени към обществото и медиите, отколкото като мъже, не очаквайте от тях интензивна публичност и турове из вечерните шоута.
Отвореното писмо на Лили отпреди дни, с което тя обяви новата си полова идентичност съдържа няколко интересни момента.
От една страна по-малката Уашовски възвестява, че обявяването на нейната промяна е било форсирано от медийния глад да се разкаже нейната история.
Журналист от британския таблоид "Дейли Мейл", който е бил наясно с нейния преход от мъж към жена, в контекста на най-шумното откъм публично говорене за транссексуалните време, се е свързал с тогавашния Анди Уашовски, за да разкаже "вдъхновяващата си история".
Разочарованието от нахлуването в личното пространство, дори и с положителни намерения, е разбираемо и релефно очертано в текста на писмото.
От друга страна Лили иска повече гласност, разбиране, приемственост и позитивно отношение към транссексуалните, а това може да стане и чрез медиите. Дори и през "Дейли Мейл".
Най-проблемният момент на почти принудителното признание и разкриване на Лили Уашовски е обвинението към киноиндустрията, която все още демонизирала транс хората.
Тук тя дава пример със злодея Бъфало Бил от шедьовъра "Мълчанието на агнетата".
Филмовият свят обаче не може да бъде обвиняван в систематично и едностранчиво сатанизиране на трансждендър личности.
Нека не забравяме Джил от прекрасната драма "Играчка-плачка". Или образа на Хилари Суонк от "Момчетата не плачат", с който тя спечели първия си "Оскар".
Джаред Лето също бе удостоен с "Оскар" за ролята си на транссексуален в "Клубът на купувачите от Далас".
Стигаме, разбира се, и до "Момичето от Дания" - биографичен филм за първия човек, сменил пола си с операция. И един от хитовете на годината.
Всички тези персонажи са нюансирани, автентични, човешки, написани и изиграни с разбиране, любов и психологическа дълбочина. Все повече високопрофилни, първокласни филми третират транс-темата извън жанровата матрица на психопата с женски дрехи и червило.
Но Уашовски винаги са били крайно отдадени на каузата да въздигат слабите, бедните, малцинствата в битката им с репресивните сили, които доминират в обществото. Дори и с цената на драматична еманципация от реалността.
Братята Уашовски
Всъщност, разводът с действителността е водещ креативен принцип на дуото Уашовски.
Социалната справедливост и флуидните идентичности са основни мотиви в тяхното творчество. Те пробиват в независимото кино през 1996-та с лесбийската драма "Скок".
После идва глобалният триумф на "Матрицата", който, освен всичко друго, е и алегория за двойнствения живот, приемането на новата идентичност и събуждането в една реалност, която няма нищо общо с познатите усещания.
Професионалната им траектория е наситена с попътни знаци за собствения ми вътрешен свят, богат на болка и въображение.
На хоризонта пред сестри Уашовски днес няма голям проект.
След колосалния творчески и финансов крах на фантастичната екстраваганца "Пътят на Юпитер" изчерпи и последните резерви на доверие и десетки милиони долари, които големите студия отпускаха на Уашовски.
В едно от редките си интервюта те споменаха, че не вярват скоро да получат финансиране за някой от смелите си, сложни и скъпи проекти.
Самият живот на братята/сестри обаче е подходящ за филмиране. Това би била една история, изпълнена с огънатата реалност, сюрреализъм, сексуална флуидност и променящи се идентичности.
Първо Лари стана Лана през 2012-та
