Да оцелееш повече от месец и половина в океана без почти никаква храна и вода звучи като историята на някоя холивудска драма. Всъщност точно това преживява млад индонезиец, чиято професия изисква от него в продължение на седмици да обитава дървена рибарска колиба насред Тихия океан.
Силният вятър обаче запраща колибата към вътрешността на Тихия океан. 19-годишният Алди Новел Адиланг се остава на милостта на природата - в непознати за него води, с ограничени ресурси и с една-единствена надежда – че ще бъде забелязан и спасен от преминаващ кораб.
Нещо, което младият индонезиец чака цели 49 дни.
Алди няма никаква представа какво изпитание му предстои, когато намира тази работа. Той сключва шестмесечен договор, според който трябва да се грижи за т.нар. „ромпонг“ във водите край Индонезия.
Ромпонгът е дървена риболовна колиба, застопорена върху платформа, също изградена от дърво. Тази конструкция е закотвена във водите на над 100 километра от индонезийския бряг. Задълженията на Алди не са особено сложни – неговата основна задача е през нощта да пали лампите по ромпонга, които със своята светлина да привличат рибите.
Основното предизвикателство пред младия мъж всъщност е някак да успее да се справи със самотата и скуката. Веднъж озовал се на ромпонга, неговите социални контакти секват рязко. Вижда хора веднъж седмично – те идват с лодка, за да му донесат нови хранителни продукти и други припаси.
На 14 юли обаче се появява силен вятър. Въжето на котвата, с която колибата е застопорена във водата, се къса и дървената конструкция е повлечена от вълните на Тихия океан.
Младият мъж няма никакво средство, с което да навигира платформата, върху която е построена колибата. Така водите стават господар на неговата съдба. Ресурсите, с които разполага, са предвидени да му стигнат само за седмица. В това число влизат не само храната и питейната вода, но и газта за малката печка в колибата, с която той може да си готви.
В един момент водата свършва. След нея и газта. Алди е раздробил на възможно най-малки порции храната, с която разполага, но в един момент трябва да започне да с уловена риба. Но за да готви му е нужен огън. Налага се да започне да разковава дървената ограда на ромпонга, за да я използва за печката и готвене.
Проблемът с водата е още по-сериозен. Алди напоява дрехите си в солената океанска вода, а след това ги изстисква в устата си, за да има какво да пие.
19-годишният младеж е уплашен и често плаче, докато е сам в открито море. Всеки път, когато забележи голям кораб, той се изпълва с надежда. Опитва се да привлече вниманието на някой от екипажите, но неуспешно. За тези 49 дни вижда повече от 10 кораба, които минават недалеч от него. От нито един не го забелязват, или просто решават да не спират.
Тогава се появява поредният лъч надежда - корабът MV Arpeggio, който плава под панамско знаме с крайна дестинация Япония.
И този кораб подминава Алди. Младежът обаче успява чрез радиото си да хване честотата, която Arpeggio използва. Първият помощник Еманюел Сориано успява да чуе съобщението на Алди, който повтаря "Помощ" на английски отново и отново. Сориано информира капитана Наркизо Сантиян, който дава заповед корабът да смени курса и да проведе спасителна операция.
Операцията по прибирането на младежа не е лесна. Панамският кораб е огромен в сравнение с дървената лодка. Необходими са четири маневри, за да се приближи достатъчно Arpeggio до бедстващото момче, без заедно с това да унищожи дървената лодка, пише NPR. За да достигне до кораба, младият мъж трябва да скочи във водата, да се хване за спасителен пояс, а след това да се добере до най-долните стъпала на дървената стълба, която екипажът на кораба е спуснал.
Когато успява, моряците го издърпват на палубата. След 49 дни лутане в морето Алди най-накрая е спасен.
Дават му одеяло и вода, както и няколко филии хляб. Нужни са му пет минути, за да може да се изправи на крака. Успява дори да се усмихне, когато един от моряците му подава ръка за поздрав. Дават му нови дрехи, а готвачът на кораба дори подстригва порасналата му коса, пише The Jakarta Post.
На 6 септември Алди пристига на японското пристанище Токуяма. Налага му се да прекара още една нощ в кораба заради притесненията, че може да се наложи да бъде поставен под карантина от медицински съображения. Започва подготовката на документи, които да му позволят да слезе в Япония.
Вече под закрилата на властите той е изпратен от Осака до Токио, а след това с полет достига и до индонезийската столица Джакарта. На 9 септември Алди най-накрая успява да се върне при семейството си на остров Сулавеси.
Океанът не е успял да го победи, а надеждите му не са били напразни.
Алди Новел Адиланг със семейството му. Снимка: Facebook / Indonesian Consulate General Osaka
