Как се пие водка? Като че ли точно тук в България нямаме нужда от особени разяснения по този въпрос и се смятаме за добре запознати с питието. Наташа Уорд, в момента живееща в Бристол, обаче се заема със задачата да разясни какви са ритуалите около водката и защо руснаците душат филии с хляб след всяка глътка.
Като за начало, фамилията Уорд не бива да ви подвежда - свикнала е да живее между различните култури.
Наполовина англичанка и наполовина рускиня, тя е работила като преводачка за хора като Анджелина Джоли и Михаил Горбачов. Сега обаче начинанието й не е чак толкова звездно и не включва холивудски имена. То обаче предлага поглед към руския начин на живот и празнуване от гледна точка, която малцина могат да дадат.
На масата пред нея вече е нареден необходимият "реквизит", който Уорд представя подред, както се представят гости. На трапезата има рулца от херинга - осолена, не маринована, кисели краставички и салата от червено цвекло. С Уорд е и приятелско семейство - Миша и Ана Иванови, които са се преместили в Англия преди повече от 20 години.
Основната тема в началото е с коя точно водка да се започне. Изборът е труден и впечатляващо богат.
Русия е родината на Дмитрий Менделеев, който е работил по химическите си трудове, но освен това се смята, че е усъвършенствал рецептата за водката като е фиксирал алкохолния градус на 40%. Митът е толкова популярен, че се разказва и до днес.
Уорд предлага първо перцовка - водка, направена с люти чушки, след това обикновена водка, после водка, направена в Нюфаундленд като част от новото начинание на актьора Дан Акройд, както и домашна лимонова водка. Последната се прави от медицински 95-градусов алкохол, към който се добавя вода, а после и лимон. Въпреки това не напомня на други домашни ликьори с плодове.
Компанията на масата има две цели - да си прекара добре, но и да разнищи руските ритуали около водката - дългогодишни традиции, сред които е и странното мирисане на хляба, което се оказва, че се прави в името на благоприличието.
За начало и водката, и чашите за нея се вадят от камерата.
Водката трябва да е изстудена, а чашките са малки или така наречените шотове. На трапезата трябва да има и нещо солено или ръжен хляб, от който се хапва след всяка глътка. Няма начин да пиете водка с еклери например, просто не се получава. Или, не дай си Боже, без мезе!
Температурата на питието е толкова ниска по една проста причина - така глътката преминава по-лесно по хранопровода. Водката не е от напитките, които се миришат дълго и се пият едва-едва на малки глътчици. Но ефектът след това е нещото, заради което хората я консумират.
Именно ефектът изглежда толкова любопитно за Уард като малка. Тя вижда как майка й се прибира след пътувания по работа до Русия и трупа на масата екзотичното според нея питие, солени кисели краставички и черен хляб. След това наблюдава как госпожа Уард и гостите й се смеят, разказват си истории и, най-важното, похапват мезета след всеки шот водка.
След като апетитът на гостите е напълно задоволен, но тъй като пиенето продължава, те набързо подушват хляба, вместо да го ядат.
Две десетилетия по-късно Наташа Уард вижда същата гледка в поредицата на Netflix - "Къща от карти". Руският президент вечеря с американския си колега и показва как се пие водка по руски - с подушването и всичко останало. На малкия екран процедурата по пиенето изглежда театрално и дори леко неуместно - руснаците не правят така пред изискани гости.
След епизода се появяват статии, които обясняват, че хлябът се консумира, за да попие алкохола, а осолените кисели краставички - за да го неутрализират.
Но според Уард има и друго предназначение на хляба и мезетата - с тях демонстрираш, че не пиеш водка, за да се напиеш, а се радваш на питието с приятели. Затова с водката винаги се сервира нещо - хляб, херинга или, най-добре, хайвер. Хлябът се мирише, само ако вече си ял твърде много. А ако въобще не се предлага хляб? Хората подушват китките си.
Има стриктни правила за това как се пие водката в Русия, но най-важно е защо се пие.
Това е най-вече социална активност. Руските купони се случват около масата и пиенето е групово занимание. Мезетата, на които руснаците казват закуски, са там, за да бъдат споделени и всеки се обслужва сам, не чака да му сервират. Има дори вицове как американските шпиони са разкрити, защото не похапват нищо с водката.
След това идва изкуството на тоста. Той е от особено значение - ако ще пиеш, трябва преди това да кажеш нещо и то за всички на масата. В Грузия, която е бивша съветска република, тостовете са толкова на почит, че понякога се наемат специални хора, които да ги произнасят.
Руските тостове са по-простички или поне такава им е целта. При събирането в дома на Уард те например са за красивите жени около масата и в името на кралицата. Последният тост за вечерта е за приятелите, които не могат да се присъединят към трапезата по една или друга причина.
Като обобщение Миша казва, че водката е като нож - може да послужи и за добро, и за лошо.
С нож можеш да нарежеш хляб, да намажеш масло, да направиш операция. С друг нож можеш да убиеш човек, но вината не е в ножа.
Същото е и с водката - тя е просто питие, което трябва да знаеш как да консумираш.
