Едно от вината, сервирани на сватбата на принц Уилям и Кейт Мидълтън през април т.г. e било чилийски совиньон блан на избата „Casa Lapostolle" от областта Рапъл Вали. Сам по себе си този факт не би имал специално значение, ако кралските сватби не бяха по условие обилно натоварени с ритуална символика, особено в детайлите, а виното на една сватба винаги е важен детайл.
Изборът в конкретния случай може да се тълкува като реверанс към вината от Новия свят и по-специално от Чили с очаквани маркетингови последици. Със сигурност много от вината от т.нар. Нов винен свят заслужават честта, оказана на споменатия чилийски совиньон.
Понятието "Нов свят" трайно навлезе във винената лексика през 90-те години на миналия век заедно с пазарната инвазия на вината от Калифорния, Чили, Аржентина, Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка на европейския пазар. Терминът постепенно обогати значението си и вече се отнася не само и не толкова до произхода, а по-скоро до един нов стил, който тези страни сравнително бързо успяха да наложат.
Очароват от първата глътка
Това са екстрактни, сочни и плътни вина с изразително плодов вкус, понякога силно натоварени с дъб, които заради мощния си и пищен нос очароват още от първата глътка.
Приема се, че те са по-лесни за консумация и по-лесни за разбиране от консуматорите и това ги отличава от някои наложени от традицията стилове като "Бордо" или "Бургундия", при които вината развиват своите качества след известно, понякога продължително, стареене и трансформиране на първичните плодови аромати във вторични и третични (кожа, месо, мускус, сухи листа, тютюн, подправки и т.н.).
При вината от Новия свят сортовите характеристики обикновено доминират над характеристиките на тероара. В същото време трябва да се има предвид, че в страни като Аржентина, Чили, Австралия или Нова Зеландия много от класическите европейски сортове са намерили нови и специфични почвено-климатични условия, а това благоприятства различната изява на самите сортове.
Малбек намери нова родина в Аржентина
За сорта Малбек например се смята, че през последните 20 години е намерил своята нова родина в Аржентина. Вината са плътни и сочни с нюанси на зряла (или печена) синя слива и шоколадово-ванилени нотки във вкуса.
Във Франция, където този сорт е създаден, се използва предимно в купажи, а някои райони като Шабли например, където в миналото е бил твърде популярен, отдавна са се отказали от него. Така благодарение на Аржентина интересът към него е съживен и дори у нас вече има насаждения с Малбек.
Подобна е ситуацията с новозеландския совиньон блан, за който се твърди, че притежава плодова свежест, каквато този класически френски сорт по-рядко постига в Европа. Новозеланското пино ноар е съвсем различно от бургундското. То е по-плодово с доминиращи черешови и малинови тонове в аромата и по-слабо изразени нюанси на сухи листа, месо и кожа.
Характерен за мерлата от Чили е един тревисто-копривен нюанс в аромата, който не се среща другаде. Чилийските шардонета и совиньони също имат някои специфични характеристики - те са по-плодови на вкус и по-пищни като ароматен профил. Уникални са също чилийските кабернета от долината Майпо със своите опушени тонове.
Сортът Шенин блан изглежда днес дължи своята популярност повече на Южна Африка, а не на избите от Долината на Лоара, където е култивиран и откъдето е започнало неговото разпространяване. Същото е валидно и за типичния червен южноафрикански сорт Пинотаж (кръстоска от Пино ноар и Сензо).
Италия с калифорнийски привкус
Особено популярният калифорнийски Зинфандел всъщност е стар италиански сорт, познат като Примитиво или Зингарело. Но калифорнийските вина са съвсем различни като характер от италианските.
Първите са елегантни с балансирани танини и ягодови нюанси в аромата, докато вторите, особено характерни за областта Пулия, са по-мощни, с повече танини и с отчетливи нюанси на зрял черен плод (слива, череша, къпина) в аромата.
Така вината от Новия свят на практика разширяват географията на вкусовете и типичните характеристики на отделните сортове, а това прави от виното един необятен и все по-интересен свят. Трябва обаче да се има предвид, че разделението между Стар и Нов свят е до голяма степен условно и отдавна е престанало да бъде географски мотивирано.
Някои европейски производители в желанието си да се харесат на по-широк кръг потребители правят вина в стил „Нов свят", което означава по-ароматни, плодови, сочни и лесни за пиене. Стилът „Стар свят" се свързва с по-сложни и по-изтънчени вина, които не впечатляват с експлозивен нос, а с деликатни нюанси в аромата и вкуса и най-вече с добрия баланс.
Иначе казано, първият стил се смята за предпочитан от една малко по-непретенциозна публика, докато вторият си остава търсен и желан от истинските ценители и познавачи.
И бляскави резултати...
Когато се говори за Стар и Нов свят трябва да се има предвид и още нещо. Вината от стила Нов свят са резултат от усилията на производители в Америка и Австралия да постигнат вкусове, които Европа вече е наложила като еталон.
През 70-те години на миналия век калифорнийските винарни се стремят да постигнат качеството, характерно за Бордо. През 1976 г. това усилие дава първите бляскави резултати, след като на сляпа дегустация в Париж (известна като „Парижкото възмездие") американските вина се оказват оценени по-високо от най-престижни френски образци.
Новият свят се е опитвал да повтори и да наподоби Стария, а се е получило нещо различно, но все пак сполучливо, харесвано и дори достойно за трапезата на една кралска сватба.
