Обичате ли пътувания? А вкусна храна? В серия от текстове Webcafe.bg ще ви понесе на пътешествие из най-вкусните кътчета на страната, а верни спътници в пътешествието ни ще бъдат едно приказно пиле и един вълшебен готвач.
Когато наричаме пилето "приказно", ние всъщност съвсем не използваме метафора. Става дума за френското пиле с марката Le Poulet, отгледано в България.
Le Poulet наистина е приказно и няма нищо общо с понятието "бройлер". То се отглежда в чист български район - село Баня до язовир Жребчево.
Расте по доказаните стандарти на френските производители, а френската кухня открай време държи особено много на качеството на всеки продукт в рецептите си, особено когато става дума за месо.
Заедно с Le Poulet в приключението да издири и приготви специално за нас стари български домашни рецепти с вкуса на приказното френско пиле се впусна шеф Филип Спасов.
След вкусните рецепти от Жеравна, Кюстендил, бреговете на Дунава и магическите Родопи, сега е ред да отправим поглед към Източна България с една рецепта за бистра пилешка супа. Районът, от който идва, обичайно свързваме по-скоро с морски деликатеси и рибена чорба. Истината обаче е, че във Варна отдавна си има кулинарни традиции и те съвсем не се ограничават само с това, което ни дарява морето.
Крайморският вкус на супата на шеф Спасов и Le Poulet се носи най-вече от плътния дъх на дафиновия лист и цитрусовия повей на лимона.
Супата е чудесна както за ветровитите студени месеци край морето, така и за горещото лято, когато една леко топла пилешка чорба с много лимонов сок и ситно нарязан магданоз може да неутрализира всеки махмурлук и да събори и най-малкото неразположение, предизвикано от жегите.
Рецептата за бистра пилешка супа по варненски ви предлагаме тук, а начина на приготвяне - в галерията под снимките.
Необходими продукти за 4 порции:
Цяло пиле Le Poulet - 1 бр.
Моркови - 300 г
Бял лук - 300 г
Магданоз връзка - 1 бр.
Пилешки бульон - 200 мл
Масло - 100 г
Фиде пакет - 1 бр.
Целина глава - 300 г
Дафинов лист - 1 бр.
Черен пипер зърна - 10 бр.
Лимон - 1 бр.
Докато супата къкри на котлона, нека видим какво приключение можем да си организираме в района около Варна. Освен плажовете, разбира се, където дори и в зимен ден, стига да е малко по-тихо и слънчево, можете да си направите незабравим пикник с най-прекрасната гледка на света - тази на тихо полюшващо се море.
Ако има местност около самата Варна, където най-вероятно никога не ви е хрумвало да се отбиете, то това трябва да е град Девня. Мястото, което ще ви накара да не съжалявате, ако отидете там, е музеят на античния Марцианопол. Той представя най-голямата колекция от мозайки в България, като фактически е изграден точно над тях. Ще останете изненадани от красивите творби, които са декорирали стените в домовете на знатните ни предци. Пред сградата на музея се намират и останките от античния град Марцианопол, с ясно откроимите някогашни две основни улици там.
Малко по-трудно достижима е една друга забележителност, намираща се недалеч от Варна - Петрич кале. Става дума за ранновизантийска крепост, построена върху подходящи скални масиви. Според описанията на един арабски пътешественик от дванайсети век, на това място е имало богат, голям и хубав град. Петрич кале се намира непосредствено до град Белослав, при гара Разделна. До крепостта води неасфалтиран път и неясно обозначена туристическа пътека.
Петрич кале ще различите отдалеч днес най-вече по издигнатия и осветен метален кръст на ръба на скалния венец. Той е там от есента на 2015 година като спомен за опустошителното наводнение от началото на същата година в село Разделна. Една от основните забележителности на това място е тясната стълба-проход в скалите, която води към щерните на крепостта.
Ако си мислите, че в България няма пустиня, лъжете се. "Побитите камъни" - една от най-интересните природни забележителности у нас - всъщност е единствената естествено формирана пустиня в Източна Европа. За наш късмет, намира се на около 18 км от Варна, между селата Слънчево, Страшимирово и девненския квартал Повеляново, при това си стои там през последните... 50 милиона години.
Самите побити камъни (пряк превод от турски - Дикилиташ - прев. Побити камъни) представляват варовикови колони с височина от пет до седем метра и различно сечение. Те нямат твърди основи, а отвътре са запълнени с пясък. Има няколко теории за произхода им. Според органичната става дума за коралови организми, които с времето са добили сегашната си форма.
Неорганичната версия ги определя като следствие на изветряване на скалите до образуването на пясъчно-варовикови втвърдявания. За да бъдат опазени от посегателства, Побитите камъни са обявени за защитена природна забележителност още през 1937 година. Днес изглеждат наистина като останки от античен храм или загадъчна площадка за кацане на извънземни. Българският Стоунхендж без никакво съмнение!
На трийсет и три километра от Варна има още едно място, за което може и да не сте чували - текето "Ак Язълъ Баба" в село Оброчище. Това е митично място, което свързва в едно християнството и мюсюлманството, защото на това място се почитат двама светци - Ак Язълъ баба и неговият християнски двойник свети Атанас. Самият архитектурен комплекс някога е бил голям и представителен.
Днес от него са останали две идентични сгради - едната е мавзолей, а другата - имарет - място, където дервишите са правели обредите си и са посрещали гости. Целият комплекс е построен през 13-14 век. Днес в средата му се намира гробът на мюсюлманския светия, който е бил реално съществуваща личност, лечител и чудотворец. Вярва се, че като него мястото има целебна сила, затова и тук целогодишно има поклонници и от двете религии.
Фотограф: Мира Дерменджиева
Локация: МЕТРО Академия
