Телешкото "Кобе", както е по-известно у нас, се смята за най-скъпото месо на света. Цената на най-качественото месо - т.нар. А5 вагю от Кобе, е до 300-550 долара на килограм.
Вкусът, а и видът му са неустоми - крехко, пълно с мраморни жилки, топящо се в устата. Това месо е ролс-ройсът на стековете.
И ако въпросът дали цената му си заслужава има прекалено субективен отговор, по-лесно е да разберем защо това телешко е толкова скъпо.
Първо обаче - какво е вагю и телешко "Кобе"?
Вагю и Кобе не са породи. Първото означава японска крава, и така се наричат 4 породи говеда в Страната на изгряващото слънце.
Според това в кой район се отглеждат животните, идва и името на телешкото. Това от района край град Кобе се смята за най-луксозното, но има още редица наименования според произхода - Мацусака вагю, Хида вагю, Хокайдо вагю, Оми вагю и т.н.
В Япония качеството на месото се определя по скала от 1 до 5, като 5 е най-високото качество.
Автентичното телешко от Япония, отгледано в страната, има неповторим и високо ценен вкус заради гена на самите животни, диетата им и средата, в която са отглеждани.
Това до голяма степен определя и високата цена на месото им.
Япония е планинска страна и няма достатъчно земя за пасища, на която може да се отглежда добитък. Заради ограничената площ фермерите гледат по-малък брой животни и освен че това им струва по-скъпо, води и до по-ограничени доставки, което също има влияние върху цената.
Например годишно се колят около 1000-3000 крави в района на Кобе, което няма как да не направи месото изключително скъпо.
Вагю са точно 4 породи говеда, които съществуват само в Япония. На други места по света като САЩ и Австралия също има крави с гени от животни от Страната на изгряващото слънце, но според експертите качеството на месото им не може да се сравни с това на животните от Япония.
Под автентично телешко от Кобе например се разбира само месо от животни от породата Японско черно говедо от рода Таджима. То трябва да е отгледано в префектура Хиого, където е и Кобе, и заклано там. За да се класифицира като такова, трябва да има определена степен на мраморизация и качество.
За да получи нежния си, уникален вкус и мраморни жилки месото, добитъкът се отглежда и храни доста по -дълго, отклокото на други места по света. Японските телета се отгледжат 600-700 дни - на фона на 120 в САЩ например. Това също влияе на цената.
Малкият брой животни дава възможност на фермерите и за повече "лично" отношение и грижи, които също допринасят за качеството на месото.
Водещата идея е, че стресът трябва да се сведе до минимум.
Диетата на животните е високоенергийна и с много фибри - оризова слама, царевица, ечемик. Малките животни се хранят на ръка, а в студено време дори се покриват, за да не им е студено и да не губят мазнини.
При студени зими, стопаните обтриват с четки и може дори да масажират говедата за подобряване на кръвообращението. Целта е да не се отрази студът на здравословното им състояние и съответно - на качеството на месото.
През лятото е възможно да им се дава саке, за да добият апетит.
Масажите и сакето обаче не са задължително изискване за отглеждането на животните и се смята, че не са масова практика.
Процесът по отглеждането и дори коленето и доставките по магазините са строго регулирани от Асоциацията по регистрация на вагю. Да станеш неин член не е лесно и са изисква дълго обучение.
Стриктният контрол включва и генетични тестове за кравите, за да се гарантира, че са чистокръвни и могат да се продават като вагю.
Освен това още от раждането си всяка крава получава 10-цифрен код, а идентификацията ѝ, включително и кои са родителите ѝ, може да се проследи онлайн, за да е сигурно, че не може да има измами, които да накърнят изключителната репутация на това месо
А репутацията, особено в Япония, е нещо безценно.
