Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Темите на десетилетието: Смъртта на емпатията и тъмните страни на интернет

Кибертероризъм, социални балони, онлайн тормоз и т.н. Снимка: iStock
Кибертероризъм, социални балони, онлайн тормоз и т.н.

В края на 2019 г. изпращаме не само изминалата година, но и цяло едно десетилетие, което преобърна разбиранията за света - в политиката, технологиите и културата. В поредица от текстове от Webcafe ще дадем поглед към някои от темите, които оказаха най-голямо влияние в обществото. От разместванията на пластовете в Близкия изток, причинени от Арабската пролет, през това как се разви Холивуд за последните 10 години, до ремонтите, променили облика на София.

***

Май 2017 г. в София Тех Парк. Поредното издание на фестивала Webit. Една от лекциите в него можеше да опише всичко, което се случва с интернет и модерните технологии през последното десетилетие - The Death of Empathy, и беше изнесена от главния криейтив директор на международната маркетингова компания DigitasLBi - Крис Кларк. Самата лекция засягаше напредъка на технологиите за сметка на все по-сериозните техни деструктивни възможности върху обществото и сигурността на личните ни данни.

Именно в тази лекция, около година преди възникването на големия скандал с Facebook, се чу за това какво точно прави "Кеймбридж аналитика", как го прави и как въздейства с всички тези събрани данни за потребителите. Там се чу за онлайн балоните, които се създават около всеки един от нас, за всички онези уж улеснения, които в един момент започват да насочват мнението, възгледите, та дори и живота в определена посока...

Две години и половина по-късно едва ли ще се намери някой, който да оспори идеята, че вече няма сигурни лични данни онлайн; че технологичните компании, предоставят безплатни услуги, всъщност печелят чрез продаването на насъбрана междувременно информация за клиентите; че новите технологии създават вратички за всякакви психопати, терористи и престъпници да извършват мрачните си дела.

Интернет и новите технологии са онази пропаст, за която говори Ницше - тази, в която ние продължаваме да се вглеждаме - все по-дълго, все по-съсредоточено. А тя ни отговаря със същото.

Защото новите технологии безспорно промениха и начина, по който ние възприемаме света наоколо.

Възходът на социалните медии

Социалните мрежи ги има още от средата на миналото десетилетие, но именно през това те извършиха тази миграция от социални мрежи към социални медии. Макар тези два термина да звучат идентично и като синоними, между тях има известна разлика. Социалните мрежи действително изграждат за потребителите мрежа от приятели и познати, с които да споделят важните моменти от живота си.

Социалните медии са отворени към света. Те превръщат всеки потребител в създател на съдържание - било то статуси, снимки, мемета, видеа и какво ли още не. При социалните медии имаме не само мрежата от контакти, но отворената възможност всеки (който попадне на теб) да види какво си споделил, да стане потребител на твоето лично съдържание.

Паралелно с това - заради все повечето свои потребители и заради отворилата се възможност за капитализиране на продукта си - първо социалните медии, а след това и голяма част от значимите онлайн платформи започнаха персонализирането на съдържанието за всеки нов потребител - на база търсения, лайкове, споделяния, интеракции и т.н.

Този процес започна създаването на т.нар. социални балони - удобна по конформистки среда, която заобикаля потребителя с неща, които харесва, теми, който са му интересни, позиции, които споделя, и т.н. Този социален балон създава илюзията за доминация на личното мнение и с това придава допълнителна важност и стойност на личното мнение.

Добавете към това и превръщането на всеки потребител в медия със свое послание и свои последователи, и ще получите едно изкуствено надуване на личната себеоценка - щом ме харесват във Facebook/Instagram/Twitter и т.н., значи имам стойност за пред хората; значи моето мнение, статуси, публикации имат значение.

На обратния край е чуждото мнение, особено когато то се различава със собственото и влиза в противоречие. При толкова много спорове онлайн идеята за другия се размива много до профилна снимка/аватар със скандално мнение, което дразни. Фактът, че има човешко същество "от другата страна на екрана" става все по-труден за възприемане.

Именно за това говорим, когато става въпрос за "Смъртта на емпатията" - раздуване на собствения "Аз" и дехуманизиране на "другия" като трол, бот, интернет глупак и т.н.

Този феномен, за който се пише все повече и повече, е пряко свързан с културата на онлайн тормоз, с караниците в социалните мрежи и по онлайн форумите и с цялостното западане на качеството емпатия у човека. Това се вижда и във всеки "Народен съд" по една или друга тематика във Facebook, във всяка вълна на възмущение, в която се взима предвид само частичната картинка, но не и цялото.

Алгоритмите на социалните медии са направени така, че да прекарваш в тях възможно най-дълго и да участваш възможно най-пълно, предоставяйки съдържание в замяна на лайкове. Така те изграждат нуждата от мнение, без обаче то да е подплатено със знания, камо ли с адекватни познания. Да ти предоставят трибуна за изказване не означава, че ти дават и необходимите познания, с които да формираш и адекватна позиция.

Смъртта на личните данни

Това е и новата максима - колкото повече споделяш, толкова повече внимание ти се връща в замяна. Никой не казва обаче дали това внимание ще е положително или отрицателно. И тук можем да говорим както за хейтъри и тролове, така и за онези, които гледат мълчаливо в сенките.

Социалните медии се превърнаха в златна мина за т.нар. "преследвачи", чийто подход към личното пространство е силно притеснителен. Един личен профил в Instagram или Facebook съдържа често много повече информация за нас самите, отколкото възнамеряваме да покажем. Тя може да предостави информация за телефонен номер, адрес, личен имейл и дори ЕГН, стига търсещият да разполага с малко повече знания. Допълнително с това евентуално могат да бъдат намерени местата, които обичате да посещавате редовно или всевъзможна друга информация за вас като личност.

Още в началото на 2015 г. изследване на учени от университетите Кеймбридж и Станфорд показа, че само на база лайкове във Facebook социалната платформа за отрицателно време може да знае повече за вас, отколкото ваши близки приятели.

Добавете към това търсенията, споделените публикации и преглежданите видеа и снимки днес, и ще получите много по-широка картина. Защо тогава човек, само с част от тази информация, която се вижда публично, да не може да научи за вас повече, отколкото е прието за нормално. И то, без да се е запознавал/а с вас.

Социалните медии, а и интернет като цяло вече отдавна е подминал концепцията за личните данни. Големите технологични гиганти съхраняват всевъзможна информация за вас и вашето поведение по принцип на база на това какво правите онлайн.

Именно на това ни научи целият скандал с "Кеймбридж аналитика" - онлайн компаниите събират всяко възможно късче информация - от геолокацията до движението на мишката ви в даден сайт, за да я продадат след това на рекламодатели, които възможно най-прецизно да изчислят какво да ви продадат.

Разликата при "Кеймбридж аналитика" беше, че те се занимаваха с политически въпроси и то в големи държави, и вземаха парчета от тези огромни потоци от информация, които Facebook има, по един не особено легален начин - просто никой не е кликнал върху едно малко прозорче, че се съгласява с... n на брой неща относно личните му данни.

Концепцията за личните данни вече се промени - в момента те по презумция са споделени с компанията, на която сте клиент - Facebook, Netflix, Amazon, Google, Apple и т.н., които могат да ги анализират, синтезират, осмислят и продават (изводите за нея) на рекламодатели, а проблемите идват, когато се изпусне контролът върху данните и трети лица се сдобият с тях.

Междувременно потребителят трябва да има доста познания, за да може да защити личния си профил от нежелано разпръскване на информация. И на практика - една огромна маса от хора остава доста назад в познанията си за съвременните опасности в интернет. Да не забравяме, че все още едни от най-популярните пароли по света са password и 123456.

Интернет и невидимата заплаха

Това ни отвежда към истински големите заплахи от интернет, които се разкриха през това десетилетие. Ако в предишното измамниците използваха фишинг от името на нигерийски принцове и починали незнайни чичовци, днес вече говорим за съвсем реални заплахи с кражба на самоличност и лични данни, кражба на номера на кредитни карти, взети от неподсигурени сайтове и всевъзможни нови онлайн измами. Като това е може би само най-невинната част на "тъмния интернет".

Освен търговете за незаконно придобита информация, там могат да се намерят всевъзможни неща - от детска порнография до оръжия и наемни убийци. Интернет направи направи света по-достъпен, но това с пълна сила важи и за криминалната му част.

С "правилните" познания човек може да се окаже на такива места, каквито една ли и може да си представи. На няколко клика разстояние вече са рецепти за направата на бомби и метамфетамини, чатове на терористични и/или ксенофобски организации, на тържища за всякакви незаконни материали и т.н. А криптовалутите направиха много по-лесни всякакви нелегални транзакции.

Не, че подобни места не е имало и преди 2010 г. Просто през настоящото десетилетие те успяха да се развият и да просперират. Да, службите и органите на реда наблюдават всичко, до което могат да се доберат в този подземен свят на тъмния интернет, но въпреки това той продължава да процъфтява.

В следващия кръг тук се класират кибертероризмът и информационните войни. Макар все още да не сме станали свидетели на голяма трагедия, причинена от кибертероризма, способностите на определени хора да заобикалят защитите на сървъри и компютърни системи създава опасности, които дори все още не можем да си представим напълно.

В един все по-"умен" свят, където всичко е смарт, възможността да управляваш дистанционно и през компютър системите на електроцентрали, болници или дори само на мрежата от светофари в даден град може да създаде чудовищни резултати. С това потайно и изменящо се лице на модерната война обществото тепърва ще се сблъсква.

Другото й лице вече познаваме - хибридните информационни атаки, които целят да всеят хаос в обществото, да насадят недоверие в собствената държава и нейните лидери, да разклатят направените съюзи. САЩ и Европейският съюз вече харчат милиарди, за да се справят с този проблем, а социалните медии влагат сериозни усилия, за да спрат облъчването с онлайн пропаганда. И все пак резултатите все още са съмнителни - с развитието на защитните системи се развиват и нападателните, които да ги заобикалят.

Факт - Facebook и Twitter създават своите защити - трият се профили, оптимизират се изкуствени интелекти, за да свалят възможно най-бързо всяко съдържание, неотговарящо на правилата на компаниите. Междувременно се наемат и цели екипи, които да оценяват дали дадена публикация противоречи или не противоречи на същите тези все по-строги правила.

И въпреки това пропагандата продължава да просперира, адаптирайки се и приемайки нови форми - истински факти, но извъртане на смисъла. Но във време, в което всеки един от нас е медия със собствено мнение, това извъртане намира възможно най-благодатната почва.

Така само с подходящо финансиране и малко поддръжници на терен в дадената държава можеш да създаваш съвсем спокойно хаос и разделение. Погледнете Балканите и ще видите доказателства за това. Ако щете, погледнете и към България и някои от жълто-кафявите медии.

Да, последното десетилетие ни научи, че интернет може да има и наистина мрачна страна. Да, информацията иска да бъде свободна, но тази свобода идва със своята цена. И нея никой не ни пита искаме ли да я платим.

 

Най-четените