В задушната жега на Бейтън Руж, Луизиана, Лоло Джоунс се взира в наближаващите дъждовни облаци. Шумът от гръмотевицата се разнася из пистата на Луизианския държавен университет, където Джоунс тренира за втория си опит да спечели олимпийски златен медал.
Джоунс влезе в игрите в Пекин от 2008-а като един от фаворитите за златото на бягане на 100 метра, но по време на финалната надпревара събори едно от препятствията и финишира седма. Цял живот тренировки се изпари с една грешка.
За игрите в Лондон това лято тя е решена да не оставя нищо на случайността
Джоунс работи с екип от 22 учени и технолози, за които плаща спонсорът й Red Bull. Това е седмата й тренировка с този екип и днес те са наредили 40 камери за регистриране на движение по пистата.
Освен това спортистката е подложена на мониторинг от система, наречена Optojump, която измерва точната локация и продължение на контакта на Джоунс с повърхността на пистата на всяка нейна стъпка и след всяко препятствие. Високоскоростна Phantom Flex камера, насочена към пистата, пък записва Джоунс с 1500 кадъра в секунда. Екипът на Red Bull настройва екипировката, докато Джоунс загрява.
В света на спорта, бягането с препятствия е изцяло въпрос на техника. Чистата скорост на бегача трябва да бъде балансирана спрямо формата и техниката му, докато преодолява десеттe 80-сантиметрови препятствия. Ако бягате твърде бързо и не се фокусирате върху фигурата си, докато наближавате препятствието, може да се озовете твърде близо до бариерата, докато скачате, което означава, че ще я ударите, както направи Джоунс през 2008 г.
Джоунс и треньорът й Денис Шейвър търсят по-задълбочено обяснение на начина й на бягане и способи за подобряване на техниката й, така че да спечели предимство на състезанието.
Точно когато е приключила със загряването, потоп се излива върху пистата
Плановете за заснемане на тренировката са провалени - крехките камери трябва да бъдат преместени под специална шатра, за да се опазят. Както казва директорът на екипа на Red Bull Анди Уолш, който е и бивш научен директор на американския отбор по ски, "ние сме единствените, достатъчно глупави да опитат да снимат с подобна технология навън". Но въпреки това екипът все още разполага с Phantom камерата, която няма никакви проблеми с дъжда.
Джоунс прави серия от пет спринта по пистата, прескачайки препятствията с грациозна агресия. Заснетият видеоматериал във висока резолюция е красив и показва много детайли за начина, по който тя скача - нещо, което не може да бъде видяно с невъоръжено око.
След това Джоунс и треньорът й се събират с учените и гледат видеото, за да преценят колко бързо тя стъпва с водещия крак на земята след всяко препятствие. "Открихме, че не приземявам предния си крак възможно най-бързо," споделя Джоунс. "Просто се опитвам да се приземя малко по-бързо след всеки скок, може би с около 2.5 cм по-близо. При серия от 10 скока това са 25 сантиметра, а когато можеш да спечелиш или загубиш за стотни от секундата, това е много".
Ричард Кърби, един от инженерите по проекта, посочва други открития на екипа
Камерата е регистрирала, че Джоунс обикновено е най-бърза при четвъртия или петия си опит, затова Шейвър увеличава времетраенето на загрявката й преди състезанията. Освен това учените забелязват, че лявата страна на тялото й не е толкова силна и здрава, колкото дясната, което резултира в лекото й залитане по пистата, намаляващо скоростта й.
Затова сега тя работи по засилването на тази част от тялото си. Друго откритие е, че понякога се приземява с център на тежестта в предния крак, което за един спринтьор е еквивалент на рязко набиване на спирачките.
Почти нито едно от тези неща не могат да бъдат забелязани дори с нормален видео анализ. Шейвър и Джоунс биха могли да тренират безкрайно без дори да ги забележат. "Не знаем за много неща, просто защото не можем да ги измерим," разкрива Кърби. "Достъпът до такива данни ни дава възможност да си задаваме интелигентни въпроси".
За елитните атлети, традиционните тренировки вече не са достатъчни
Вместо да си ядат овесената каша като Брус Дженър, тези хора пият сок от цвекло преди всяка тренировка, защото екипът от нутрилози е изчислил, че съдържащите се в него нитрати могат да подобрят аеробиката на спортистите с цели 2%.
Те не просто втриват Бенгей в изморените си мускули, а следват сложни хидротерапевтични режими, които ограничават мускулните травми и намаляват възпаленията с 16 процента. И вместо да тренират час след час, понякога те правят целенасочени интензивни тренировки, одобрени от физиолозите им, които не продължават повече от 4 минути.
Ще видим резултатите още това лято в Лондон, докато състезателите се приближават все по-близо до идеалния спринт, безупречното плуване и перфектния скок на височина. Милиони години са били нужни на еволюцията, за да създаде съвременния човек. През изминалия век треньорите са използвали интуицията и дисциплината, за да подобрят изпълнението на атлетите до незнайни висини. А сега учените предприемат последната крачка към съвършените спортни постижения.
