Да работиш като автор на фалшиви новини

Ако игнорирате съдържанието, типичният ден на един автор на "фалшиви новини" би изглеждал като всяка друга офисна работа. Всяка сутрин Тамара трябва да отваря лаптопа си, за да намери в нов имейл в пощата си с линк към електронна таблица. Този документ съдържа по 8 истории за нещо, случило се на другия край на света - в САЩ.

В електронната таблица има и 8 крайни срока, всеки от които е само няколко часа по-късно. Нейната работа е да пренапише всяка история преди крайния срок.

Разликата? Тамара пренаписва изфабрикувани или подвеждащи статии за два големи копиращи сайта, базирани в Македония, но насочени към американските читатели.

Нейната работа е да създаде полуплагиатски копия от материали, качени в американските крайно десни медии, и да ги качи в двата сайта, за да може след това шефът й да ги таргетира през Facebook към нищо неподозиращите американци на хиляди километри.

Сега Тамара разказва за работата си като автор на фалшиви новини, която работи в продължение на около 9 месеца. И макар нейната перспектива да показва само единичен поглед към нещата, тя също така дава представа за това какво представлява да работиш нещо подобно.

Това не са големите и страшни фабрики за тролове на Русия. В страни като Македония, Косово, Албания и Босна да пишеш фалшиви новини се превръща в цялостен бизнес, докарващ често доходи, които са много над средните за района. Още от времето на предизборната кампания на Тръмп и референдума за Брекзит започва този възход в Западните Балкани като машина за фейк нюз.

Разбира се, Тамара е фалшиво име, но жената, стояща зад него, както и хората, назовани с измислени имена, са действителни личности.

Един ден през април 2017 г. Тамара получава телефонно обаждане от приятел.

"Знам, че не правиш нищо и затова ти предлагам нещо, с което можеш да печели пари, без да излизаш от вкъщи. Добра си в политиката, имаш добър английски, така че искаш ли да работиш в новинарски сайтове?", казва приятелят и така се започва. С едно "Да, защо не!"

Следващата стъпка е видео разгвор с Марко - млад мъж със странно поведение, който й предлага работата.

"Когато получих обаждането и Марко обясни какъв е новинарският сайт, разбрах, че ще работя за сайт, произвеждаш фалшиви новини", разказва Тамара.

В рамките на следващите няколко видео разговора Марко й обяснява как да публикува на платформата, как да използва Photoshop за редактиране на изображения и въобще какви са спецификите на работата.

"През това време той беше доста срамежлив и странен. Може би защото бях по-възрастна от него, а той ми беше шеф, се чувстваше някак неудобно от това", разказва тя. По това време тя е в средата на 20-те си години, докато Марко едва ги е навършил.

Едва след два месеца тя се среща лично с него. По време на работата на нея редовно й се налага да пътува до македонския град Велес, където Марко й дава възнаграждението в плик с пари в брой.

Междувременно Тамара, която се определя като либерал, е ужасена от съдържанието на статиите, които трябва да пренаписва - несъществуващи нападения на мюсюлмани над граждани в Европа и САЩ, нападки срещу политически лица и т.н. Търсене в единия от сайтовете за "мюсюлмански атаки" показва почти 100 страници с резултати.

След това идват и изображенията - често редактирани през Photoshop по начин, целящ да насочи читателя в определена посока. А дали въобще отговарят на конкретното описано в статията събитие, е доста спорно. На Тамара било казано просто да намира "подходящи" снимки от Google и да използва тях за статиите си.

Опитът на Тамара също подчертава ограниченията на термина „фалшиви новини“ и защо реалността на това, което тези сайтове публикуват, е много по-пагубна.

Голяма част от материалите, които тя пише, са дезинформация, базирана на реални събития. При тях ключов е начинът, по който се пише. Тези материали целят да провокират страх, гняв и дори омраза у читателите. В обобщение, историите дават фалшив, изкривен поглед за действителните събития, играейки върху предразсъдъците на хората.

Това е много целенасочен момент - събитията по възможност наистина да са се случили, както и назованите личности да са били там. По подобен начин се заобикалят тежките правила за "фалшивост" на новините. Проблемът идва тук от интерпретацията, която е силно изкривена и поставя акценти върху всяко място, което може да засегне, обиди или ядоса читателите.

Работата на Тамара е да пренаписва оригиналните американски статии, за да може алгоритмите на Google и Facebook да не засичат, че става въпрос за откраднато съдържание.

Подобни сайтове генерират доходи от реклами в Google. Според един от собствениците на подобни сайтове, цитиран в интервю за CNN, на ден могат по този начин от Google и алтернативни реклами могат да бъдат изкарани и над 2000 долара дневно.

Марко управлява два сайта, за които Тамара е писала. Те общо във Facebook имат над 2 млн. последователи.

"През цялото време, докато пишех тези истории, винаги си мислех: 'Кой би повярвал на такъв боклук? Колко необразован и тъп трябва да си, само за да го прочетеш това?'. Трудно е да се прочетат тези статии. Те са дълги, може би около 1000 думи и съдържат може би 2 изречения новина и след това всичко останало са просто обиди. Трудно е да се чете. Не е приятно", разказва Тамара.

Нейният начин да се бори с напрежението от това е прост - често тя съкращава материалите и премахва някои особено гадни части, които просто не желае да пише. Понякога дори решава да направи и крачка по-напред - към края да добави някое послание, което допада на самата нея. Тъй като Марко не можел да смогне да чете абсолютно всичко.

От време на време такива неща минавали и тя вмъквала по някое и друго изречение в края на текстовете, което да е коренно противоречащо на цялата идеология за насаждане на страх и омраза.

И все пак цялата тази антимюсюлманска пропаганда успява да и повлияе по някакъв начин, коментира самата тя и допълва, че никой не е имунизиран срещу такива неща, особено ако постоянно бива изложен на пропагандата. Затова и тя се радва, че всичко е приключило, преди влиянието да се окаже достатъчно силно.

Дотогава тя се опитва да се дистанцира от работата си чисто емоционално. Повтаря си, че ако някой е готов да повярва на такива неща, вероятно заслужава дабъде манипулиран. А всичко това е просто начин тя самата да си плаща сметките, убеждавайки се, че подобно много други хора, тя е просто един човек, който не е съгласен с шефа си по даден въпрос.

Колкото до хората, които пишат оригиналите на тези материали, тя самата е убедена, че те също са наясно, че става въпрос за фалшиви новини.

"За да съставиш такава статия, трябва да сте много наясно с това, което пишеш. То не може да се получи просто от глупост. Не мисля, че те вярват в историите, които пишат. Знаят, че са фалшиви новини и че са лъжи. Колко заблуден трябва да бъдеш, за да мислиш, че това е реално?", коментира Тамара.

Сайтовете на Марко далеч не са единствените в случая, които залагат на крайнодясна и ксенофобска пропаганда, за да получават кликове.

През 2016 г. разследване на Buzzfeed установява, че само в малкия македонски град Велес са базирани над 140 сайта за фалшиви новини, произвеждащи съдържание на английски език.

Градът е малък със западаща икономика, закрити фабрики и изоставени удобства като пресъхналия градски басейн. Въпреки това поколението от тийнейджъри там успява да печели хиляди долари на месец от пропагандната машина, която изграждат. От тези пари Тамара не вижда много. На нея й се плаща по 3 евро на материал - общо по 24 евро на ден - не е много за някои, но реално е три пъти повече от това, което тя е изкарвала преди тази работа.

Истината е, че тези сайтове оказват своето влияние и постепенно Facebook започва да се разправя със страниците им. През декември 2017 г. социалната мрежа блокира няколко страници и профили, разпространяващи фалшиви новини и пропаганда - включително и тези на сайтовете на Марко.

"Помня, че работих онзи ден. Когато Facebook блокира страниците, се опитах да му пиша в Messenger. Неговият личен профил също беше изтрит и затова му се обадих. Той беше доста разтърсен", разказва тя.

След това те не се чуват до лятото на 2018 г., когато Марко й звъни с оферта за работа в друг сайт. Този път тя отказва вече.

Кои са истинските подбудители зад тези уебсайтове? Доскоро се смяташе, че фалшивите новинарски сайтове, оперирани от Македония, са се появили спонтанно, дело на македонски тийнейджъри, а след това нещата са се разпространили като вълна, като дигитална златна треска, породена от кампанията за американските президентски избори от 2016 г.

Новите доказателства обаче предполагат, че това може да не е съвсем така. Разследване на Buzzfeed показва, че нещата може да са тръгнали от македонския медиен адвокат Трайче Арсов, който работи с няколко партньори в САЩ, включително и с Парис Уейд, републикански кандидат, който наскоро се кандидатира за щатската асамблея на Невада.

Именно Арсов е регистрирал домейна на първия американски политически сайт във Велес - USAPoliticsToday.com - на 23 септември 2015 г. Това може да е довело до верижната реакция в градчето, която дава резултат в създаването на стотици малки сайтове, включително този на Марко.

Историята на Тамара не дава отговори за това дали тези сайтове са се ползвали от допълнително политическо финансиране, което да подкрепя работата им, каквито съмнения съществуват вече. Той показва обаче тънката ирония в случая - Балканите - дом на толкова много вражди, разделение, насилие и болка сега създават съдържание, насочено към Запада, което се е именно тези гадни и деструктивни емоции.

#1 Maquina 29.05.2019 в 16:31:18

Webcafe, хайде не се правете! И Тамара и Арсов, и вие, и много като вас направиха сума пари от фалшиви новини, от новини за фалшиви новини, от разобличаване на несъществуващи събития и новини. И вие сте като ония. Хайде почерпете се за здравето на рекламодателите и за това левия бутон на мишката да "клика" все по честичко.

#2 mick 29.05.2019 в 17:05:40

Сещам се за вестник ШОК.. все истински новини пише. Така е още от 20 години. И не е само той. Всяка държава си има такива творци Ама някои са наши, а други лоши

Новините

Най-четените