Едва ли има по-язвителен начин да "отвърнеш на удара" срещу бившия си работодател от... статия на първа страница в "Уол Стрийт Джърнъл" под заглавие "Защо ме уволниха".
Особено ако бившият ти работодател е Сундар Пичай, главният изпълнителен директор на Google.
Джеймс Дамор - инженерът, който беше отстранен заради несъгласието си с политиката на полово равенство в компанията - реши да обясни своята гледна точка от страниците на WSJ.
Със снимка, облечен в бяла тениска с фирменото лого, в което обаче се чете Goolag - игра на думи със съветското Главно управление на лагерите, ГУЛАГ.
Той изтъква, че смята уволнението си за потвърждение на тезата си, че дори "аргументирано, добре изследвано и добросъвестно мнение се потиска в рамките на компанията заради нейната идеологическа ехо-камера".
Дамор задава въпроса: "Как компанията, която привлича най-умните хора в света за свои служители, стана толкова идеологизирана и нетолерантна към научния дебат и логичните аргументи?"
Ето какво пише в есето му:
"Всички имаме морални предпочитания и вярвания за това какъв е светът и какъв би трябвало да бъде. Всяко предизвикателство спрямо тези възгледи може да се окаже болезнено, затова се стремим да избягваме хората с различни мнения и да се свързваме с онези, които споделят ценностите ни.
Тази доброволна сегрегация е все по-силна през последните десетилетия. Ние ставаме все по-мобилни и можем да се устроим в най-различни общности; изчакваме по-дълго, за да намерим и изберем правилния партньор; прекарваме много повече от времето си в дигиталния свят, персонализиран така, че да отговаря на собствените ни възгледи.
Google е особено напрегната ехо-камера, защото се намира в центъра на Силициевата долина и е изключително жизнепоглъщащо работно място. С това, че предоставя безплатна храна, вътрешни форуми за meme-та, седмични срещи на екипите от цялата компания, Google се превръща в мащабен елемент от живота на своите служители. Някои хора дори живеят в кампуса.
За много хора, включително за мен, работата в Google е огромна част от идентичността - почти като култ, със свои вътрешни лидери и светци, за които всички вярват, че праведно се придържат към сакралното мото "Не бъди зъл".
Ехо-камерите се самоподдържат, като създават дух на споделеност и крепят дебата ограничен в определени граници. Както казва Ноам Чомски: "Умният начин да държиш хората пасивни и подчинени, е да наложиш стриктни ограничения върху спектъра на приемливите мнение, но в същото време да разрешаваш много жив дебат в рамките на този спектър".
Ехо-камерите обаче имат и защита срещу несъгласието и опозицията. Независимо дали сме си у дома, онлайн или на работа, консенсусът се поддържа или чрез пренебрегването на хората, или чрез отлъчването им от общността, ако те продължават да нарушават табуто.
Публичното обругаване служи не само за демонстриране на ценности, но и е назидателно за последствията, които могат да настъпят, ако останалите не се съобразяват с тях.
В документа си, извърших ерес спрямо Google, като заявих, че не всички несъответствия между статуса на мъжете и жените са резултат на дискриминационно отношение. Когато за първи път го разпространих преди месец сред групите и хората, които отговарят за многообразието в Google, не последва никакъв скандал или обвинение в женомразие. Започнах аргументиран дебат с някои от моите колеги по тези теми, но в повечето случаи бях игнориран.
Всичко се промени, когато документът стана свръхпопулярен сред хората в компанията и в по-широкия свят на технологиите. Най-ревностно ангажираните последователи на вярата в половото мноогообразие (т.е. вярващите, че всички различия в резултата се дължат на различно отношение и че всички хора са по същество еднакви) - просто не можеха да позволят тази публична обида да се размине безнаказано.
Изпратиха гневни мейли до отдела за човешки ресурси на Google и до всички по веригата на началниците ми, настоявайки за цензура, ответни мерки и компенсация.
Висшето ръководство се опита да прикрие този изблик на гняв, като ме порица и подведе обществеността за документа.
Всъщност нямаше какво друго да направят. Тълпата беше готова да скочи на всеки, който открито се съгласи с мен или просто покаже толерантност към моите виждания. Когато целият този епизод се превърна в гигантски медиен скандал, благодарение на външното изтичане на информация, Google трябваше да реши проблема, предизвикан от моя предполагаемо сексистки и противоречащ на половото равенство документ. Така цялата компания попадна под тежка и дори заплашителна критика.
Съжалявам, че напускам Google и че виждам как компанията заглушава откритата и честна дискусия. Ако Google продължава да игнорира истинските проблеми, предизвикани от корпоративната и вътрешнообщностна култура, е обречена на несигурно бъдеще - неспособна да посрещне нуждите на забележителните си служители и без съмнение разочароваща за милиардите си потребители".
Дамор беше уволнен във вторник, след масовите коментари по документа му, в който се твърдеше, че липсата на повече жени в сферите на технологичния бизнес се дължи и на биологични особености, които правят жените по-податливи на невротизъм, стрес и конформизъм.
Документът на Дамор стана причина за напрегнат дебат относно политиките на полово равенство между мъжете и жените в индустрията на високите технологии.
Изпълнителният директор на YouTube Сюзан Войжицки защити решението за отстраняването му, като даде за пример собствения си опит на преживяна дискриминация и сексизъм. Изследователи на половете като д-р Дебра Со, посочиха, че Дамор наистина има право, доколкото генетичните особености на мъжете и жените предполагат разлики в потенциалните им интереси към технологиите или хуманитарните науки.
Бившият инженер намери доста привърженици сред десните активисти, които видяха в уволнението му пример за цензурата в Силициевата долина срещу несъгласните. До момента от Google отказват да коментират последната статия на Джеймс Дамор.
