Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Интернет на две скорости след Дубай

Интернет няма да стане по-свободен в Китай, Русия и Иран. Вече и ООН гарантира за това. Снимка: sxc.hu
Интернет няма да стане по-свободен в Китай, Русия и Иран. Вече и ООН гарантира за това.

Конференцията на Международния телекомуникационен съюз в Дубай се превърна във фарс, след като авторитарните режими успяха да съберат подкрепа за текстове, с които правителствата получават по-голям контрол над Интернет. Западните държави отказаха да подпишат финалния вариант на Международното споразумение за регулацията на телекомуникациите.

Така за някои от страните по света новите телекомуникационни регулации ще важат, а за други - не. Това ще засили и без това големите разлики в равнището на онлайн свобода там, където има демокрация и там, където няма.

Още преди форума се смяташе, че страни като Русия, Китай и Иран ще използват влиянието си и чрез агенцията на ООН ще прокарат по-големи възможности за контрол над световната мрежа. МТС е създаден по времето на телеграфа, а последната ревизия на неговите правила е от преди появата на Интернет.

През продължилите 10 дни преговори се обсъждаха нетехнически формулировки, като западните страни успяха да се преборят за отпадането на част от най-спорните. Във финалните текстове не попаднаха и исканията на някои европейски телекоми онлайн платформите да си плащат за генерирания трафик .

Въпреки това, авторитарните режими успяха да постигнат договорка с представителите на част от африканските държави и така с обикновено мнозинство бяха приети текстове, които „развързват ръцете" на правителствата.

Американският представител Креймър „с натежало сърце и усещане за множество пропуснати възможности" заяви, че страната му няма да се подпише под документа. Той допълни, че въпросите, касаещи управлението на мрежата, трябва да се решават от гражданите и неправителствените организации.

Примерът му последваха и други западни държави. Към момента не е известно как е действал българският представител, но предварителната позиция на страната ни беше „против" намеса на ООН в управлението на Интернет. Еврокомисията декларира преди форума, че глобалната мрежа „работи" и няма нужда моделът й да бъде променян. МТС не може да налага на никого разпоредбите си и така гласувалите „против" не са задължени да променят регулациите си.

Сред по-притеснителните текстове беше чл.5Б, според който „Страните-членки трябва да полагат усилия за ограничаване на разпространението на нежелана електронна комуникация и намаляване на нейния ефект над международните телекомуникационни услуги". Макар на пръв поглед разпоредбата да се отнася към спама, експерти предупреждават, че даден авторитарен режим може спокойно да класифицира като „нежелано" опозиционното съдържание в мрежата и така да го цензурира.

Според повечето западни издания, случилото се в Дубай практически не променя нищо. Зад новите телекомуникационни разпоредби стоят държави, които така или иначе активно блокират и цензурират онлайн съдържание. Така, например, домакините от Обединените арабски емирства по време на форума въведоха закони, които инкриминират организирането на протести и обиждането на властта онлайн. Сега този тип действия ще бъдат легитимирани в известна степен.

 

Най-четените