Онлайн връзката, която се превърна в кошмар

Първият път, в който полицаи се появяват на вратата на Кортни Алън през март 2015-а, тя е въодушевена. "За нашия случай е, нали?", пита тя. Полицаите я гледат объркано - не знаят за какво става въпрос. Надеждата на Кортни се превръща във вече добре познат страх.

Три дена по-рано Кортни и съпругът й Стивън отиват до полицейското управление в Кент, предградие на Сиатъл, и съобщават, че от няколко месеца са жертва на онлайн тормоз. Те откриват фалшив Facebook профил на името на Стивън с профилна снимка на Кортни, гола.

В имейлите им заваляват писма, които обиждат Кортни, а един дори съдържа заплаха за убийство.

Колегите й получават видеа, на които тя е гола и мастурбира. Съобщенията идват от различни адреси, а някои изглеждат все едно са от Стивън.

Освен това има и телефонни обаждания. Някой звъни на бабата на Стивън с предупреждение, че къщата й може да бъде изгорена до основи заедно с нея. Има толкова много обаждания до зъболекарския кабинет, в който работи Кортни, че секретарката започва да ги записва. Мъж се обажда и настоява да говори с "тази тъпа к*чка Кортни". В един момент тя записва автоматично гласово съобщение - "Ако говоря с теб, ще ме оставиш ли на мира?". В отговор получава "След като моя частен разследващ е открил всичко за вас? Няма нещо, което вие двамата да направите, и аз да не знам за него."

Полицаят в Кент, който взима показанията на семейство Алън, не е сигурен как да процедира с информацията.

Кортни и Стивън посочват кого подозират, че стои зад тормоза - мъж в Аризона на име Тод Зонис, с когото Кортни е имала наскоро прекратена онлайн връзка. Тя казва, че е пратила нейно видео на Зонис, докато още са имали връзка. В доклада полицаят е записал, че докато Кортни и Стивън считат, че действията на Зонис са очевидни, неговото име почти не се среща в набора от разпечатки и дискове, които двойката носи. Дават им номер на случая и ги съветват да не контактуват повече със Зонис.

Три дена по-късно тримата полицаи са на прага на Кортни и обясняват защо са дошли - анонимен свидетел, който твърди, че е работил със Стивън, е оставил съобщение на сайт, наречен Crime Stoppers. В съобщението се твърди, че Стивън е казал, че жена му от месеци се кани да го напусне, но той ще я принуди да остане с него с бой. Свидетелят казва още, че е забелязал доста синини по Кортни. Когато е помолен за повече информация, той казва, че семейство Алън има огромна колекция оръжия и две огромни кучета. По-късно полицаите забелязват, че част от показанията са така написани, че да предизвикат рязка реакция от страна на властите.

След това детективите разследват друг анонимен сигнал. Този път за предполагаем инцидент, който включва Стивън и 4-годишният им син. Твърди се, че детето е крещяло, а Стивън го е ударил няколко пъти. След това Стивън започва да ругае съпругата си. Казва се още, че тя успява да прикрие случаите, в които е жертва на тормоза, но за детето ще й е по-трудно.

При посещението си детективите отбелязват, че детето изглежда здраво и щастливо. Кортни успява да убеди сина си да покаже кожата си и по нея няма подозрителни синини и наранявания. Детето изглежда привързано към майка си.

Тя обаче се притеснява за нейните снимки, които обикалят из интернет.

Според нея това е най-лошият момент в живота й. Вместо да получи помощ й се налага да съблече тениската на сина си, за да покаже, че той няма синини. Когато детективите я питат за телефонния й номер, тя осъзнава, че не го помни. Сменила го е в опит да избегне тормоза. Опомня се плачейки пред следователите. Освен това поне 15 от съседите й получават писмо в пощенските си кутии, което твърди, че живеят до опасен насилник - Стивън Алън.

Най-обезсърчаващото от всичко обаче е колко трудно е всичко това да бъде обяснено или доказано. Кортни се оказва в капан на анонимен тормоз.

Всичко започва като онлайн връзка.

През есента на 2012-а Кортни и Стивън вече са заедно от 12 години, но се познават от 20. Запознават се в гимназията и се срещат години по-късно, когато Кортни минава през развод. По това време двойката е в средата на 30-те си години. Те са фенове на онлайн стратегическа игра с място на действие - Древна Гърция.

Един ден играч от противников съюз пита дали може да се присъедини към техния. Съветът начело на съюза се съгласява. Това е първият път, в който Кортни се среща, макар и виртуално, с Тод Зонис и го харесва веднага. Той е груб и първичен и тя намира това за забавно.

Прякорът на Кортни е "акулата76" и Зонис се шегува, че веднъж е бил собственик на акула и от там започва диалогът им. Говорят си за градинарство и домашни любимци. Тя праща снимки на кучетата си, той - на костенурката си. Двамата минават на видео-разговори. И двамата са женени, но силното приятелство прераства в нещо повече.

Кортни седи вкъщи с малкото си дете. Двамата със Стивън са взели това решение заедно, но въпреки това периодът е труден за брака им.

Стивън работи дълги часове като IT-инструктор и усеща тежестта от това, че е единственият работещ в семейството. Често пътува по работа. Кортни е притеснена млада майка, която не иска да оставя сина си с детегледачки. Тя започва да вижда Стивън като небрежен и контролиращ.

Зонис е звуков инженер на свободна практика с гъвкав график. Връзката с него е бягство - той е очарователен и й казва всичко, което тя иска да чуе за себе си. Тъй като връзката е онлайн, трудно виждаш недостатъците на другия, убягват ти предупредителните знаци. Кортни започва да прекарва все повече време онлайн и се отдалечава от Стивън. Тя си повтаря, че със Зонис са само добри приятели, дори и когато той й изпраща секс играчка във формата на пенис.

Един ден, около година след като Зонис се е запознал с Кортни, Стивън забелязва имейлът й отворен, докато ъпдейтва лаптопа й. Той прочита кореспонденцията между Кортни и Зонис, която е доста пикантна. Стивън пита директно съпругата си. Първоначално тя е бясна, че е прочел имейлите й, но казва, че ще спре да комуникира със Зонис. Вместо това обаче прехвърля кореспонденцията си на таблет с парола, а освен това сменя името на Зонис с фалшиво такова.

Стивън усеща, че бракът им се разпада, и се обръща към Google. Там открива сайт, който обещава подкрепа на хора, на които половинките са изневерили. Страницата е създадена от психолог, който насърчава съпрузите да разберат нуждите си, но също така препоръчва радикална реакция, ако единият от тях не желае да прекъсне аферата.

Стивън се опитва да последва съветите от сайта - извинява се, че се е държал дистанцирано, и се опитва да привлече интереса на Кортни, но тя често е заета с таблета си.

През ноември 2014-а Стивън вижда таблета на Кортни отключен, докато тя е в банята. Започва да разглежда съобщенията на него - името е непознато, но стилът на писане е. Връзката явно не е приключила.

Стивън се свързва с неговите родители и с родителите на Кортни, открива и съпругата на Зонис и й пише. Свързва се с родителите на Тод Зонис и ги моли да попречат на сина му да разрушава брака му.

Зонис разказва различна история за връзката им.

Той казва, че Кортни говори за брака си по обезпокоителен начин, казва за Стивън, че я контролира и дори я наказва. Според Зонис Кортни е станала приятелка с него и съпругата му и двете можели да си пишат с часове. В допълнение Зонис казва, че родителите му са били толкова ядосани от твърденията на Стивън, че са го отписали от завещанието си, с което е загубил над 2 млн. долара. Според Зонис Стивън е унищожил семейството му, за да задържи жена си за себе си.

След разкритията семейство Алън получават редица злобни имейли от акаунта на Зонис. По-късно Тод отрича да ги е писал като предполага, че авторът е някой, на когото е разказал историята, или че двамата съпрузи се заплашват един друг и се опитват да обвинят него.

Разкритията на Стивън не успяват да закрепят брака му. Един от колегите му получава имейл, в който се твърди, че Стивън тормози Кортни. Когато Стивън обвинява Зонис за тези действия, Кортни отказва да повярва.

Но освен това тя усеща, че връзката й със Зонис се пропуква.

Тя мисли, че заплашителното обаждане до бабата на съпруга й е негово. Зонис отрича и й обяснява, че тя има нужда от пространство, за да си подреди мислите. Кортни започва да се чувства така, сякаш всички я лъжат.

В опит да възстановят доверие един към друг, Кортни и Стивън започват да показват един на друг имейл кореспонденцията си. Така тя разбира на кого всъщност може да има доверие и се обръща за помощ към Стивън, за да се измъкне от тази ситуация.

Кортни решава да разкара Зонис от живота си - съобщенията й стават кратки, но получава дълги агресивни отговори, докато един ден просто го моли да я остави на мира. Обажданията обаче продължават, понякога над 20 на ден като Зонис твърди, че търси извинение от семейство Алън. Има също така гласови съобщения, които заплашват Стивън.

През март 2015 Кортни изисква ограничителна заповед, но не се стига до официално обвинение.

Полицията в Кент се държи мило, но всъщност не се интересува от "дребни прегрешения" срещу ограничителната заповед. В края на месеца Кортни и Стивън се обръщат към ФБР, които ги определят като "потенциални жертви на престъпление". Минават месеци без никакво друго известие.

Семейство Алън започва да обмисля други опции. Стивън се записва в доброволна програма за помощ на жертви на кибер сексуално насилие, кибер експлоатация и "порно за отмъщение". Често такива случаи не стигат до съда и обществото не може да чуе подробности около тях.

Адвокатите също са скептично настроени за историята на семейство Алън - тя е толкова необичайна, че звучи като измислена. Страхът на Кортни изглежда искрен, но много от имейлите като че ли наистина са от Стивън, той все пак разбира от компютри. Юристите се опитват да разберат дали Стивън не се опитва да тормози съпругата си, прикривайки се зад името на Зонис.

Те разпитват съпрузите поотделно и прекарват над седмица, ровейки се в уликите. Най-накрая откриват, че имейлите всъщност са "подменени" - изпратени са чрез услуга, която ги прави анонимни, и след това е добавено името на Стивън. Ако Стивън е стоял зад тях - това е като да ограбиш банка като носиш маска на собственото си лице. Така адвокатите започват да вярват в историята на двамата Алън.

Това обаче води до друг въпрос - ако делото стигне до съда, как да привлекат заседателите на своя страна?

Кибер-тормозът все още е подценявано престъпление. Някои мислят, че това не е голяма работа - нали е само онлайн. Други смятат, че жертвите сами са си виновни. Много хора вярват, че онлайн тормозът може лесно да бъде избегнат - ако не изпращаш голи снимки, няма от какво да се притесняваш.

Всъщност повечето от нас споделят някакво количество лична информация и не знаем как тя би могла да бъде използвана впоследствие. Освен това оставяме огромна дигитална следа с търсенията си и кликовете върху онлайн реклами. Дори и без достъп до интимни снимки и видеа можеш да провалиш нечий живот. Решението е този тип престъпления да бъдат взети на сериозно, а за извършителите да има наказание.

Докато адвокатката на семейство Алън - Ван Елген - рови в доказателствата, тя започва да открива все повече профили в социалните медии, които се представят за Кортни и Стивън, както и такъв на сина им. Опитите им да накарат Facebook, Google и останалите компании да деактивират тези профили имат променлив успех. Много от IP адресите водят до дома на Зонис или до хотел, в който неговото семейство е отсядало, но с течение на времето стават все по-трудни за проследяване.

Стилът на писане също се променя, за да бъде по-труден за анализ.

Междувременно страхът на Кортни се превръща в параноя и тя започва да се вижда с психолог. Жената вече вижда интернет като заплаха, за която никой не подозира и където никой не е в безопасност.

Кортни получава и имейл, в който се казва, че ще е "по-лесно, ако помогнеш на всички и убиеш себе си". Тя и преди има мисли за самоубийство, но сега се замисля дали нейната смърт няма да е спасението за семейството й. Един ден посяга към пистолета, който държат в сейф у дома, но преди да натисне спусъка, се сеща за сина си. Това й дава нови сили и желание да победи насилника.

През януари тази година делото на семейство Алън най-накрая стига до съда. Адвокатите на двете страни се опитват да постигнат извънсъдебно споразумение, но Зонис иска огромна сума за обезщетение за нанесените му загуби. На 22 март делото влиза в съдебната зала, а защитниците на Зонис започват да задават въпроси на съдебните заседатели - колко от вас са се запознавали с някого онлайн, колко от вас са си правили селфи и т.н.

Отговорите са точно такива, от които Ван Елген се опасява - ако не искаш да те тормозят, просто не си прави клипове гол.

По време на делото Зонис така и не застава пред заседателите. Той обвинява адвокатите, че разпитват твърде дълго Кортни и така и не разказва своята версия на историята.

Накрая журито се съгласява, че Зонис се е представял за Кортни и Стивън онлайн и че с това им е навредил. Обезщетението за нанесените щети е оценено на 2 млн. долара. Всички други обвинения от страна на семейство Алън също са определени като обосновани. Накрая цялото обезщетение достига 8,9 млн. долара - рекордна сума за кибер-тормоз, която не включва име на звезда.

Месец след края на делото обаче Кортни отново започва да получава заплашителни имейли.

Тормозът не е приключил. В този момент тя започва да мисли, че кошмарът ще остане част от живота й завинаги. По същото време се появява и блог с името на Зонис.

Той започва с "Името ми е Тод Зонис. Загубих семейството, дома си, бъдещето си и най-вероятно живота си. Ако животът ми не ви научи на нещо, то смъртта ми ще". Блогът включва и снимки на Кортни заедно с послание "Чувствайте се свободни да свалите който и да е от тези материали и да го използвате или разпространите както намерите за добре".