Много секс има в Интернет. Има тийнейджъри, които правят секс с тестени изделия, има и 27-годишни студентки по медицина, продаващи на търг девствеността си. Има приложения за забивки и запознанства.
Но има и просто... хора. Хора, разговарящи, чатещи, туитващи и коментиращи. И когато съберете група хора заедно, неизбежно те започват да флиртуват.
Докато прекарваме все по-голяма част от живота си онлайн, неизбежно започваме да флиртуваме с хора, с които никога не сме се срещали IRL ("в реалния живот"); може дори да го наречете "да хлътнеш по някого". А от всички социални медии, Twitter изглежда особено подходящ за този тип изживявания.
"Има нещо в динамиката на Twitter, което му придава усещане за истинност и мистериозност," пише журналистът на свободна практика Джоана Кинг-Слуцки. Имате много интимни подробности за човек, но не можете да го видите, което прилича на реалити-шоу за запознанства.
"За разлика от други социални медии, в Twitter профилът ти не изглежда като теб, той действа и говори като теб."
Винаги ще има разделение обаче между публичното ни "аз" - независимо дали то е разкрито в Twitter или Facebook - и това кои сме във физическия свят
"В Twitter получаваш всички забавни, интересни части от някого, без да се налага да се занимаваш с тези, които са трудни или скучни," казва любителката на науката и диджей Лили Бенсън. "Те не ти ги показват, освен в редки случаи - или поне по начин, който да ти влияе - техните особености, емоционална недостъпност, или начина, по който примерно дъвчат с отворена уста."
"Туитвам, че плача, почти непрекъснато," допълва тя. "Хората си мислят, че това е мило. В реалността вероятно просто биха го счели за стресиращо."
Морийн О'Конър от New York Magazine също не се притеснява от Интернет присъствието си. "Направо съм дразнеща онлайн. Twitter постовете ми са наистина дразнещи," казва тя. "На живо съм по-добра. Но пък на живо мога просто да се смея гръмогласно на собствените си шеги, за да скрия факта, че те са посредствени."
Аз се чувствам по същия начин. Направо го пиша в моето Twitter описание: "честно, не знам защо бихте следвали този акаунт." Защо бихте го правили? Аз съм най-лошата си версия в Twitter: невротичен, противен, свръх-циничен, тотално дразнещ във всеки смисъл. Е, аз съм всичко това и на живо, но съм много по-умел в прикриването на тези си черти, докато не ме опознаете достатъчно добре, когато вече няма спасение. На този етап вече сте достатъчно затънали.
Но пък, от друга страна, това е и малко нечестно
Всички ние знаме, че информацията, която потребителите на Twitter публикуват за себе си, е опосредствана от процеса на записване на мисъл или наблюдение и преценката дали да натиснем бутона "tweet". Толкова лесно е да се представиш в лоша светлина, колкото и обратното. Но дори и да позираш, има някаква форма на честност и искреност - ето защо личната среща с хора, които си опознал онлайн, е такова удоволствие.
"Обичам да се срещам с приятели от Twitter. Чудесно е," казва Кевин Нгуен. "Когато се срещаш с хора, които познаваш от Интернет, вече сте по някакъв странен начин близки."
Връзките, които се изграждат между хора, общуващи предимно (или само) онлайн, прескачат много от стъпките, задължителни за по-традиционните реални връзки - без значение дали те са платонически или романтични.
"Харесва ми прикриването на биографията в Twitter, защото си мисля, че историите, които разказваме за себе си, пречат на интимността," коментира Кинг-Слуцки. "Също така има много малко моменти "Боже, време е да кажа нещо смислено" в Twitter - те са нещо, което правя и на живо, и в приложения за запознанства, което е доста непродуктивно."
"Често си мисля, че Twitter ме познава по-добре от много от приятелите ми," заключава тя.
Тази фамилиарност обаче не е лишена от клопки
Специалистът по рисуване и мода Никол Хе коментира, че не си позволява да хлътва по никой в Twitter: "Донякъде заради опита ми с онлайн запознанствата, където може да си мислиш, че даден човек е потенциално готин, но после го срещаш на живо и той е отвратителен. Така подхождам към Интернет персоната на всеки."
Тя обаче допълва, че не хлътва по никого и на живо.
Нгуен, от друга страна, си позволява да хлътва, но не прекалено много. "Тyй като нещата, които за мен имат значение за "Интернет хлътване" са толкова повърхностни - неща, които човекът е написал, серия от забавни туитове - съзнавам, че това не са неща, които са романтично привлекателни," казва той.
Какво тогава да правят Twitter потребителите с това усещане, което изпитват към някого, когото не познават особено добре, но към когото все пак са привлечени - може би точно поради тази причина? И нещо повече, ако хлътнете в Twitter по някого, към когото може да изпитате и физическо привличане, какво да правите?
Процесът на пренасяне на Twitter хлътване към истинска връзка - дори и само среща - е дълъг, заплетен и понякога мъчителен
"Мисля, че идеалният ред е: взаимно следване, изобилно харесване на туитове, флирт с @-отговори, харесване на флирт с @-отговори, лични съобщения, Gmail, без значение дали имейл или чат, после незабавни съобщения/SMS/на живо едновременно," коментира Кейти Хийни от BuzzFeed. "Предпазлива съм до абсурдна степен, протакайки мъчително и с месеци."
"Преди да премина към реално общуване, първо се питам дали съм натрупала достатъчно интерес към реалния живот на този човек, така че да се чувствам уверена, че има за какво да говорим с него," казва тя. "Twitter предразполага към очароване, и изисква повече време, за да се постигне същото и в живота; може да е странно усещането да се срещнете, очаквайки да си говорите секси веднага, и после да си спомните, че разговорът не работи като @-отговорите."
Звучи изтощително и може да трае цяла вечност. Но пък може би и не е чак толково лошо.
"Тази принудителна мудност е много приятна всъщност! Донякъде ми харесва дистанцията, защото някой да ми навлиза в личното пространство не е съвместимо с начина ми на живот или темперамента ми," казва Бенсън. Но е и рисковано: "Twitter хлътванията са опасни, защото се натрупват много очаквания и разочарованието после е огромно."
Както винаги, изглежда най-добрият начин да избегнете разочарования, е да занижите очакванията си
"Мисля, че е по-скоро нещо като приятелско хлътване, когато ти допадне някой онлайн," коментира О'Конър. "Мисля, че онлайн приятелите се "броят" за приятели. Приемам го за "хлътване", ако се надявате на нещо по-пряко като общуване и контакт - което може да означава и просто повече онлайн взаимодействие, или надежда да еволюирате до приятели в реалния свят. Което е общо взето същият принцип като при хлътванията в обичайния живот.
"Въпреки че ако изглеждат физически привлекателни, може да таите надежда в някой момент да има и секс между вас."
