Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Не само Facebook има достъп до личните ви данни

Приложенията, които имат ваша информация, са стотици Снимка: Getty Images
Приложенията, които имат ваша информация, са стотици

Докато Facebook отчаяно затяга контрола над достъпа на външни компании до данните на неговите потребители в опит да възстанови пострадалата си репутация, вниманието се насочва към по-мащабния проблем със събирането на големи обеми данни и заплахите, които то поражда за личното ни пространство.

Събирането на големи количества информация е индустрия за милиарди долари, и отрезвяващата истина е, че може и никога да не научите колко данни притежават компаниите за вас или как да ги изтриете.

Това е стряскащият извод, до който стигат някои активисти за защита на личните данни и технологични компании.

Фредерике Калтхойнер е ръководител на програма по въпросите на данните за лобистката група Privacy Internationla. Според нея хиляди компании в бизнеса събират данни и проследяват поведението на потребителите онлайн.

Тя допълва, че това е глобален бизнес и то не само онлайн, но и офлайн, чрез карти за лоялност или wi-fi проследяване на мобилните телефони. Почти невъзможно е да знаем какво точно се случва с личната ни информация.

Истинските сериозни брокери на големи обеми данни - фирми като Acxiom, Experian, Quantium, Corelogic, eBureau, ID Analytics - могат да притежават до 3000 единици данни за всеки потребител, заявяват от американската Федерална търговска комисия.

Калтхойнер казва, че повече от 600 приложения са имали достъп до данните в нейния iPhone през последните шест години. Тя се е заела с тежката задача да открие какво точно знаят тези приложения за нея.

Процесът може да отнеме цяла година, защото включва преглеждане на всяка политика за защита на личните данни, последвана от свързване с доставчика на приложението с директно запитване. И тя не е приема "не" за отговор.

Не само че е трудно да научите какви данни са достъпни, но и е не по-малко трудно да научите доколко точни са те.

"Не са уцелили изобщо доходите ми, сбъркали са и семейното ми състояние", казва Памела Диксън, изпълнителен директор на World Privacy Forum, още една организация за лобизъм за защита на личните данни. Тя е проучила базата данни с информация в един от търговците, които събират и продават информация за конкретни лица по цял свят.

Тя открива, че е посочена като компютърен ентусиаст - "което е донякъде дразнещо, не е като да обикалям да си купувам компютри всеки ден" - и като бегач, макар тя да е велосипедист.

Сюзън Байдъл, старши анализатор във Forrester Research в Ню Йорк, която се занимава с брокерите на данни, казва, че общото убеждение в бранша е, че само "50% от тези данни са точни".

Защо изобщо това има значение?

Защото тези "абсурдни маркетингови данни", както ги нарича Диксън, вече определят шансовете ви в живота. Потребителските данни - харесванията, нехаресванията, поведението при покупка, нивата на доходи, хобитата, чертите на характера и т.н. - определено помагат на брандовете да таргетират по-ефективно бюджетите си за реклама.

Но основната им употреба е "за намаляване на риска от един или друг вид, не за таргетиране на реклами", смята Джон Дейтън, професор в бизнес-школата към Харвард, който е сред видните анализатори на бранша.

В наши дни всички ние имаме кредитно досие.

Ако информацията за вас в него е позитивна, кредитните ви карти и ипотеките ви ще са много по-евтини и ще преминавате по-лесно евентуална проверка от работодатели, коментира Дейтън.

Но оценката ви в кредитното досие може не само да е неточна, но и дискриминативна като скрива информация за расата, семейното състояние и религията.

"Хората може никога да не осъзнаят, че не са получили покана за интервю, предложение за работа, отстъпка, премия, ваучер или възможност заради ниската оценка в кредитното досие", твърди World Privacy Forum в свой доклад.

Събирането на потребителски данни продължава почти от времето, в което компаниите се опитват да ни продават стоки.

Още през 1841-а Dun & Bradstreet са събирали кредитна информация и клюки за потенциални кредитополучатели. През 70-те години брокери са предлагали магнитни ленти, съдържащи данни за поразително голяма гама от групи хора: притежатели на риболовни разрешителни, абонати на списания или хора, които е вероятно да наследят голямо състояние.

В наши дни обаче гигантските мащаби на данните онлайн са засенчили традиционните офлайн преброявания и данни от регистрацията на гласоподаватели.

Голям процент от тези данни се обобщават и анонимизират, но много от тях все пак остават свързани със самоличността на потребителите. Много хора нямат почти никаква представа колко данни споделят, често защото се съгласяват с условия за употреба онлайн, без да ги четат. Което донякъде е разбираемо.

Двама учени от университета "Карнеги Мелън" в САЩ са установили, че ако трябваше да четете всяка политика за защита на личните данни, с която се сблъсквате онлайн, за целта биха ви били нужни 76 дни и то ако четете по 8 часа дневно.

Така или иначе това "не би трябвало да е работа на гражданите", твърди Фредерике Калтхойнер. "Компаниите би трябвало по подразбиране да защитават данните ни."

Рашми Ноулс от компанията за сигурност RSA изтъква, че не само събирачи на данни и рекламодатели се конкурират на пазара за нашите данни. Често хакерите могат да отговорят на въпросите за потвърждение на самоличността ви - неща като рождена дата, моминското име на майка ви и така нататък - защото вие сами сте споделили тази информация публично.

Ще се поразите колко лесно е да бъде сглобен относително точен профил от скромни откъслеци от информация и тази информация може да се използва за кражба на самоличност.

Как да поемем контрола над данните ни?

Има начини, по които можем да ограничим количествата данни, които споделяме с трети страни - например промяна на настройките на браузъра, така че бисквитките да се блокират, употреба на софтуер за блокиране на реклами, "инкогнито" браузване или употреба на виртуални частни мрежи.

Търсачки като DuckDuckGo ограничават количествата информация, която разкриват на онлайн системите за проследяване.

Сейнтджон Дийкинс, основател и изпълнителен директор на маркетинговата фирма CitizenMe, обаче вярва, че потребителите трябва да могат сами да контролират и монетизират данните си.

В неговото приложение потребителите доброволно правят тестове и анкети за характерови черти, след което споделят анонимно тези данни с брандове, търсещи по-точни маркетингови информации, на база на които да изградят рекламните си кампании.

"Данните ви са много по-атрактивни и ценни, ако идват от вас доброволно, в реално време. Можете да надделеете в конкуренцията с брокерите на данни", твърди той.

"Някои от нашите 80 000 потребители по цял свят печелят по 8 паунда на месец или даряват спечелените пари на благотворителни организации," казва Дийкинс.

Брандовете - от германски автопроизводители до големи търговци - търсят начини да се снабдяват с данни "по етични начини", допълва той. "Трябва да направим пазара за данни много по-прозрачен".

   

Най-четените