Първият въпрос към Марк Зукърбърг по време на пресконференция преди няколко дни беше дали някога е обмислял да добави бутон "не харесвам" във Facebook.
И той не отговори с "не". Вместо това започна с "Обмисляме го".
В груб превод думите на Зукърбърг звучаха като: "Драги технологични журналисти и новинари от цял свят, хайде да видим дали ще успеете да произведете 11 милиона репортажа и статии по темата „какво би станало, ако" - и без това е скучен декемврийски ден без важни новини".
Безспорно, хитър ход от гледна точка на медийния ефект. Но дали е истина?
Дали наистина Facebook обмислят добавяне на бутон "не харесвам"?
Краткият отговор е "не". Причините се коренят дълбоко в ДНК-то на компанията, а Зукърбърг определено не би желал да ги разяснява в прав текст. Но реакцията му е изненадващо показателна (и притеснителна), защото идва от най-влиятелния човек в онлайн-медиите.
Сега на всички ни се изясни защо Facebook е по-благоприятна среда за снимки на бебета, вирусни не-новини и фалшив ентусиазъм, вместо за интелигентно обсъждане на новини и идеи.
Пълния отговор на Зукърбърг може да видите във видеото (заслужава да го гледате), за да видите как един влиятелен милиардер се опитва да ви убеди, че онова, което очевидно е в икономически интерес на собствената му компания, едва ли не облагодетелства човечеството като цяло.
Основният мотив е следният:
Някои хора настояват да има бутон "не харесвам", защото им липсва възможността да кажат „Това не е хубаво". Не смятаме, че светът има нужда от подобно нещо. И затова няма да вградим „dislike" бутон.
Доста ясен отговор - макар и донякъде лицемерен.
Но в такъв случай - какво смята да направи Facebook в замяна на „хейтърския" бутон? Зукърбърг не отговаря конкретно, но дава някои ориентири.
Когато хората споделят във Facebook статуси за нещастни събития от живота си или публикуват статии по "тежки културни или социални теми", приятелите им се чувстват неудобно да натиснат „харесвам", казва Зукърбърг.
За да реши този проблем, продължава той, Facebook търси начини да улесни изразяването на по-широк спектър от емоции - като изненада, разсмиване или съпричастност.
Неотдавна излезе информация, че Facebook експериментира с бутон "sympathize (съчувствам)", който да се появява на мястото на "харесвам" при тъжни, гневни или песимистични публикации.
Накрая обаче Зукърбърг признава, че "подобно нещо в близко бъдеще не се планира".
В момента алгоритмите на Facebook са достатъчно интелигентни, за да разграничат щастлива публикация от тъжна. А и никой не ви спира да натиснете бутона "харесвам" на публикация на приятел, ако искате да покажете съчувствие.
По-интересна е аргументацията в коментара на Зукърбърг.
Скритият смисъл на думите му е, че бутонът „не харесвам" би разколебал хората да публикуват, харесват и споделят толкова свободно, колкото сега.
За компания като Facebook, която печели от анализ на потребителското поведение - колкото повече активност имат потребителите, толкова по-добре. Алгоритмите на социалната мрежа измерват привлекателността на публикацията (харесвания, кликове, споделяния и коментари), а не честността, критичното мислене или обективна истина.
Със сигурност бихте се разколебали дали да „харесате" статус, който е набрал определено количество „dislike" от други потребители. На никой не му се иска да вижда „не харесвам" под собствените си публикации.
И в двата случая това е ограничение за поведението на потребителите - съответно пречка за растежа на Facebook.
Сега си представете как компаниите, които си плащат на Facebook, биха реагирали на появата на десетки, стотици, хиляди "нехаресвания" под своите публикации... Макар че има начини да се избегнат неловките ситуации - например, ако се въведе опция за деактивиране на бутона „не харесвам" по избор на автора на публикацията.
Има логика в политиката на Facebook, но Зукърбърг измества гледната точка. Вместо да обясни, че нововъведението би било вредно за собствената му компания, той ни убеждава, че е вредно за обществото като цяло.
Можем да приемем, че Зукърбърг се прави на луд. Много добре осъзнава, че в основата стоят финансовите интереси на Facebook, но би било неуместно да си каже истината, затова ни баламосва с изтъркани клишета.
Но по-притеснителното е, че той май наистина си вярва.
Едно възможно обяснение на този факт е, че Зукърбърг се е вживял до такава степен в мисията на компанията си (да "прави света по-отворен и свързан"), че вече възприема всяка пречка пред постоянния й растеж като нещо лошо за човечеството. Този тип фалшива идентификация на личните интереси с интересите на всички други може да доведе до мания за величие и убеждение, че резултатът оправдава средствата. Нещо, което е доста разпространен проблем в Силициевата долина.
Второто обяснение е по-банално, но не по-малко притеснително: Зукърбърг не осъзнава огромната значимост на конфликта и разногласията в едно свободно общество - т.е. вярва, че за всички е по-добре, ако сме възпрепятствани да изразяваме негативни емоции.
"Ако не можеш да кажеш нещо позитивно, по-добре не казвай нищо", е логика като на първокласник. Но от устата на човек, който има претенциите да е най-важната фигура в онлайн медиите, подобно твърдение звучи нелепо.
Защо това е важно? Защото Facebook се е превърнал в най-големия източник на трафик към новинарски и коментарни сайтове.
Освен това алгоритмите му са по-влиятелни, отколкото който и да е редактор в света. В момента бутонът "харесвам" влияе не само на разпространението на новините, но и на подхода при създаването и поднасянето им.
Няма медия, която да не обръща внимание на факта, че атрактивните заглавията във Facebook допринасят за финансовите й резултати. Това е една от причините, поради които Facebook потъва в поток от безсмислици като „ледената кофа", докато в другите социални мрежи като Twitter се водят дебати за расизма, злоупотребата с власт, полицейското насилие и правото на демократичен протест.
Едната социална мрежа се възприема като форум за новини и коментари в реално време; другата счита, че най-добрата алтернатива на бутона "харесвам" би била бутон с надпис "прегръщам".
Според Facebook най-малко 6661 души харесват тази идея. Колко хора не я харесват? Никога няма да разберем.
