Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Купуваш за 4 долара, продаваш за 60: "Философията" на дропшипинга, която направи хиляди хора милионери

Купуваш за 4 долара, продаваш за 60: "Философията" на дропшипинга, която направи хиляди хора милионери Снимка: iStock

Тревър Чапман е млад мъж, който се изхранва от бизнес със соларни панели. Основава го сам през 2015 г., а две години по-късно осъзнава, че нещо въобще не е наред - той почти не вижда децата си, не си взима отпуск и е на ръба на изтощението.

Един ден обаче съвсем случайно вижда цитат от Уорън Бъфет, който гласи: "Ако не намериш начин да правиш пари, докато спиш, ще работиш, докато умреш".

Така Чапман решава да проучи пазара за "лесни пари" и нещо веднага привлича вниманието му: електронната търговия само за 2016 г. е отчела ръст с 20% спрямо миналата година.

Следващата му стъпка е да се опита да продава неща онлайн, за да види дали всъщност ще му потръгне. Той купува домейн за собствен сайт за 2,99 долара, а след това и акаунт в Shopify за още 14. Най-голямата му инвестиция е за Facebook - в един момент той харчи по 100 долара на ден за реклама там. И така неговият сайт ldsman.com тръгва на 11 ноември 2016 г.

В началото Чапман е на загуба, но бързо разбира, че причината е не друго, а нещата, които продава: картини, нарисувани от мормони. Ето защо той се преориентира към надуваемите шезлонги: популярен артикул в сайтове с китайски стоки като Alibaba и Aliexpress.

Той ги купува от там за 4,99 долара, а след това ги препродава на своята платформа за 59,99 долара.

За да избегне разходите и риска от поемането на стоката, Чапман се уговаря с доставчиците (чрез популярното китайско приложение за съобщения WeChat) поръчките му да бъдат доставяни директно от складовете в Китай до клиентите в САЩ - практика, позната под името "дропшипинг" (от "drop" - пускам, оставям, и "ship" - доставка).

Той намира и програма, наречена ePacket, която има за цел да насърчава електронната търговия чрез споразумение между пощенските служби в САЩ и чуждестранните оператори, пише CNBC. Ето защо директната доставка от Китай се оказва по-евтина, макар и с леко закъснение. Така например изпращането на външен обектив за iPhone от Шанхай излиза 2,29 долара - с 5 долара по-малко, отколкото да изпратиш същия пакет в рамките на Щатите.

Така само за две седмици Чапман започва да прави по 10 000 долара на ден, а скоро наема и екип за обслужване на клиенти във Филипините. Плаща им 700 долара месечна заплата, което е с 300 повече от средната за страната. Преди да плати данъци, той отчита, че е направил 48% чиста печалба.

Историята на Чапман обаче далеч не е изключение.

Би Би Си например разказва историята на Габриел Белтран, който се мести от Уругвай в Маями с идеята да стане велик барабанист. Действителността обаче не отговаря на мечтите му и постепенно той също се обръща към дропшипинга.

Схемата е подобна: той купува фалшиви тениски и рекламни материали на бейзболни отбори, направени в Китай, и ги продава в САЩ. Печалбата: 50 000 долара за месец.

Белтран обаче се отказва малко след това поради морални причини.

"Тези магазини правят милиони долари и след това изчезват, без дори да доставят продукта", споделя той.

Понякога стоките не са фалшификати, но все пак нарушават авторските права на компаниите, чийто дизайн буквално е клониран, въпреки че продуктът се продава под друга марка и в собствена опаковка.

"Много е лесно да се говори от някакъв морален пиедестал, но когато правиш десетки хиляди долара на ден, изведнъж започваш да мислиш по-различно", казва Кевин Дейвид, който също се занимава с дропшипинг.

Междувременно този бизнес все повече се променя под влиянието на социалните мрежи. Така например днес повечето от успешните "дропшипъри" се обръщат към инфлуенсъри, които да рекламират стоката им онлайн.

Случаят със Сара (чиято фамилия остава скрита по нейно желание) е подобен. Тя продава продукти, които включват собствения ѝ бранд Magnetic SL, а за да привлече нови клиенти, плаща 170 000 евро на Кортни Кардашиян, която да рекламира фалшиви мигли и други продукти за красота. Инвестицията ѝ се връща в пъти.

"Маркетингът с инфлуенсъри днес е достатъчен, за да се създаде образ на силен и влиятелен бранд", казва още Сара.

Страницата на Magnetic SL обаче генерира и повече от 1000 оплаквания на ден. Сред тях има коментари за това, че продуктът не пристига или че доставката отнема месеци.

Според Сара обаче негативните мнения са фалшиви и идват от други дропшипъри, за които е работила.

Междувременно пандемията се оказва особено плодотворен период за този бизнес, а към него се обръщат не само известни личности, но и "еднолични търговци", които успяват да изкарат прехраната си със сто хиляди последователи, което е "сравнително скромен брой".

За процъфтяването му имат принос още и затворените магазини, както и карантината, оставила много хора у дома.

Според Майк Андрюс от екипа по националните стандарти за търговия в Обединеното кралство обаче всеки трябва да има едно наум, когато поръчва подобни продукти.

"Всеки може да доставя продукти онлайн, при това с известна степен на анонимност, и така бързо да продаде цял куп боклуци, след което просто да изчезне", предупреждава той.

Така например, съвсем доскоро актрисата Метиша Шафер рекламира продукти на Apple чрез една дропшипинг компания. Клиентите обаче започват да ѝ пишат, че те не работят. "Има много сенчести компании, но преди пандемията не се бях сблъсквала с подобно нещо", казва тя. "Беше моя отговорност да се уверя, че компанията е качествена, но не го направих".

Днес Шафер отчита, че хората са били напълно прави да се ядосват: не е редно да рекламираш нещо, без дори да си проверил дали работи.

Междувременно в България този бизнес модел също се развива от няколко години насам, а има и немалко сайтове с български домейн, които се държат изцяло от дропшипинг доставчици. Към част от тях човек може и да се обърне, ако иска да продава техни стоки, като повечето кандидати за доставчици предлагат отстъпка или комисионна при продажба, която е изгодна за търговеца.

Остава обаче и въпросът каква част от хората, които се занимават с подобна дейност, плащат данъци, тъй като в нашите закони няма изрочно упоменаване на случаи като тези. 

За това по-скоро можем да гадаем, а от морална гледна точка остава да виси и друг въпрос: редно ли е да продаваш нещо, което никога не си виждал на живо и не си докосвал? Иначе в България имаме и хубава поговорка по въпроса: "Не е виновен този, който яде баницата, а този, който му я дава".

 

Най-четените