Ако отворите и разгледате профила в Instagram на Павел Дуров, няма да откриете големи разлики между неговите публикации и тези на останалите инфлуенсъри - той пътува, снима се сред природата и споделя цитати за смисъла на живота и свободата.
Но зад този на пръв поглед обикновен акаунт стои един от най-влиятелните интернет предприемачи в света.
Наричат го "Руския Зукърбърг", понеже през 2006 г. създава руското копие на социалната мрежа Facebook - ВКонтакте, превърнало се в най-голямата интернет платформа за споделяне в Русия. Но дори след като се оттегля от поста на изпълнителен директор в собствената си компания, инвестициите и проектите на 36-годишния софтуерен инженер продължават да се следят зорко от властите.
Дуров е играч на световно ниво що се отнася до пазара на онлайн услуги, а освен това е сред малкото предприемачи, които успяват да следват ритъма на Силициевата долина, без да живеят в Калифорния.
Последната му социална мрежа пък успя да предизвика по-сериозен интерес и шум, отколкото който и да е продукт, създаден отвъд Океана.
Става въпрос за платформата Telegram, която по вид и функции наподобява WhatsApp.
Приложението съществува от 2014 г., но покрай пандемията от коронавируса се разраства все повече. За последната година то привлича милиони нови потребители, като само за няколко месеца хората, които са го инсталирали, надхвърлиха половин милиард според данни на "Ню Йорк Таймс".
Но какво провокира това небивало внимание към Telegram? След няколко минути сърфиране в платформата става ясно, че това не е поредното приложение за изпращане на съобщения, макар че визуално много наподобява WhatsApp.
В Telegram - за разлика от останалите мрежи на пазара - няма реклами. Освен това е извън обсега за следене от повечето държави, което позволява на потребителите да пишат и споделят каквото пожелаят.
А тази свобода на действие привлича много конспиратори, които търсят онлайн поле, в което могат да пишат без опасност да бъдат блокирани. Сред тях са германското движение против COVID мерките Querdenker, крайнодесни екстремисти, дилъри на дрога и измамници, издирвани от немските власти, съобщава Der Spiegel.
Приложението се използва за разпространяване на фалшиви сертификати за ваксина срещу COVID-19 и фалшиви лични карти, а дилъри си правят профили, за да продават лекарства без рецепта. И въпреки че престъпленията са видими, не се предприемат по-сериозни мерки от изтриването от време на време на някоя публикация.
Причината за безсилието на властите е, че създателят на Telegram - именно Павел Дуров, им отказва достъп до споделените данни в приложението. Мрежата е непрозрачна и на правителствата им е трудно да проникнат в нея без съдействието на разработчика.
В повечето страни по света съществуват закони, които изискват от Facebook, Twitter и YouTube да изтриват опасното съдържание, но те не важат за Telegram. Регистрираната на Вирджинските острови и на остров Белиз компания не подлежи на регулация и се гордее с този факт.
На уебсайта си от приложението пишат: "Към днешна дата споделихме 0 байта информация на нашите потребители с трети страни, включително и с правителства".
А самият Дуров е твърдял пред "Ню Йорк Таймс", че не е голям фен на държавната намеса в социалните мрежи. Ето защо от компанията му отказват да сътрудничат и на съдебните власти, дори и след официално отправени молби.
Но руското правителство все още не се е отказало от следенето на Дуров и години след като го принуди да продаде акциите си от ВКонтакте и да се премести в Дубай, продължава да търси начин да хване натясно младия милиардер.
Дуров е разследван от службите в Русия, след като твърдо застана зад позицията си, че няма да сподели данните на украинските потребители, протестирали срещу предишния президента на Украйна Виктор Янукович, на тайната служба ФСБ.
Допреди да отклони искането за разкриването на прозападните активисти в Украйна, Павел Дуров разполага с 20% от собствеността на ВКонтакте и има пълен контрол над борда на директорите чрез т.нар. прокси гласове.
Но през май 2012 г. е принуден да се оттегли от поста - по негови думи. "за да не създава излишни рискове за компанията". Той продава собствеността на ВКонтакте на руската фирма Mail.ru, чийто съсобственик е един от най-богатите руснаци - Алишер Усманов, близък до президента Владимир Путин. По-късно пред Forbes Дуров твърди, че продажбата е станала под натиска на руското правителство.
След като напуска Русия, милиардерът се установява в Дубай, откъдето критикува ситуацията с правата на човека онлайн и започва работа по новата си интернет империя - Telegram, за чието разработване разчита най-вече на дясната си ръка - неговия брат и софтуерен инженер Николай Дуров.
Размерите на компанията им и точният брой на служителите са неизвестни, но според видеосвидетелства от началото на 2020 г. в Telegram работят около 30 души, а имената им се пазят в тайна от съображения за сигурност - това гласи официалното становище на компанията. Предполага се също, че основните отговорности са разпределени между братята Дурови, като Павел взима стратегическите решения, а Николай организира програмистите.
Официалната информация за процеса на работа зад стените на компанията е оскъдна, но от едно от редките интервюта на бивши служители на Telegram се разбира, че Павел Дуров не се цели към пари, а към световно влияние.
"Дуров вижда себе си като инженер на собствена вселена. Очарован е от филма "Матрицата" и главния герой Нео, заради което винаги се облича в черно, а голямата му мечта е да се превърне в истински интернет тотем", казва Николай Кононов за Der Spiegel.
Самият Дуров обаче е спрял да дава интервюта и да отговаря на имейли. Тънкостите около функционирането на новото му приложение стават известни благодарение на неговите потребители и на организации, известни в Германия с крайните си виждания.
Движението Querdenker например разкрива, че използват основно чатовете в Telegram, за да организират протестите си срещу COVID ограниченията в Германия и да разпространяват собствените си тези за вируса.
На принципа "никой не заслужава да бъде блокиран заради мнението си" в Telegram съществуват 256 групи, публични и скрити, в които членуват около 200 000 потребители. Те могат да разменят съобщения и неограничен брой линкове без риск, че профилът им ще бъде заличен заради публикуване на невярно и опасно съдържание.
Освен конспиративните теории, социалната мрежа е пълна с екстремистко съдържание, част от което са и т.нар. "списъци с врагове". Там са изредени имената и адресите на политици, заслужаващи смърт според определени профили. Циркулират също така антисемитистки публикации и възхвали на Хитлер. В някои от групите се споделят и инструкции за разработване на бомби, конструиране на оръжия и ръководства за създаване на отровни примеси.
Заради свободното споделяне на информация от подобен род и появата на слуха, че "Ислямска държава" също използват каналите на Telegram, платформата си спечели прозвището Telegrom. Но заедно с масовите постове, притесняващи Запада, там се появяват и първите снимки, свидетелстващи за бруталното насилие при протестите в Беларус.
Заради жонглирането с неудобната истина за някои политически лидери и разрешаването на широк диапазон за споделяне на мнения, свалянията на Telegram в Apple Store и Google Play продължават да вървят нагоре. В същото време, макар да успява да избяга от хватката на правителствата, Павел Дуров има защо да се притеснява от потенциален бан от двата най-големи гиганта за мобилни приложения.
След щурма на Капитолията в САЩ през януари тази година, организиран в мрежата Parler, Apple и Google свалиха приложението от онлайн магазините си и забраниха повторното му качване. По този начин дадоха да се разбере, че няма да толерират апликация, която не предприема действия срещу атаки, застрашаващи държавната сигурност.
И ако Павел Дуров иска да предпази Telegram от тяхната тяхната съдба, в бъдеще ще трябва да в по-внимателен спрямо мониторинга на постовете в платформата му.
