Доста популярен е митът, че Дядо Коледа е измислен от "Кока-кола", или поне че рекламите на компанията дават съвременния му образ на пълничък розовобузест старец с бяла брада и червен костюм.
Всъщност не е точно така. Самата "Кока-кола" твърди, че нейните реклами от 30-те години на миналия век са вдъхновени от по-ранни картини. А ако се върнем към тях и още по-назад, към първообраза, ще установим, че Дядо Коледа всъщност е Свети Николай Чудотворец.
Именно един от най-почитаните в целия християнски свят светци се смята за предшественик на днешния старец, който раздава подаръци по Коледа. У нас денят на смъртта на Св. Никола, или Николай Чудотворец - 6 декември, също се празнува, но основно като като покровител на рибарите и моряците. В част от Западна Европа обаче именно той е бил този, който първоначално е раздавал подаръци, и го прави и до ден днешен.
Св. Николай е роден през 3-ти век в Римската империя, в областта Ликия в днешна Турция. Става епископ на град Мира в областта и се прочува като защитник на вярата във времена на жестоки гонения на християните. Лежи години в затвора, защото не се отказва от вярата си, въпреки заплахата да бъде екзекутиран. Освободен е, когато на власт идва император Константин, който приема християнството и прекратява гоненията.
На Св. Николай се приписват много чудеса - той е съживил три деца, спасил е три момичета от проституция, тайно осигурявайки им задължителната за да се омъжат зестра, спасявал е моряци, невинни от смъртни присъди. Затова е покровител на моряците, рибарите, търговците, затворниците и на децата.
Около 1200-та година става популярен освен като покровител на децата, но и като някой, който магически им носи подаръци.
Точно през средните векове е особено популярна легендата за трите деца. При едно пътуване Св. Николай влязъл в страноприемница, в която стопанинът тъкмо е убил и нарязал три момчета, а след това ги сложил в бъчва за осоляване на месо. Светецът съживил децата.
От около 1200-та до 1500-ната година Св. Николай е този, който носи подаръци и около деня на неговата смърт на 6 декември има големи тържества. Денят се е смятал за щастлив и подходящ за покупки и за сватби. Неслучайно - през Ренесанса Св. Николай е най-популярният светец в Европа.
В този период той получава и някои езически черти - например от нордическия бог Один, който има бяла брада и магичната сила да лети. Още тогава, също така, той иска да чуе, че децата казват молитвите си, т.е. имат добро поведение.
След Протестантската реформация в Северна Европа обаче светците вече не се почитат и празникът е изместен от 6 декември към Рождество. Тъй като някой трябва да носи подаръци на децата, тази задача е поверена на Младенеца Исус.
Но понеже младенец не може да носи много подаръци, а и не е респектиращ, той получава плашещ помощник.
За образите на някои от тези страховити рошави помощници основата отново е Николай, но вече не като светец, а като плашещия Ru-klaus, Aschenklas и Pelznickel. Той може дори да отвлече децата, които не се държат добре.
Традицията обаче не умира. В Нидерландия, например, хората не се отказват от Св. Николай като приносител на подаръците. Емигрантите от там, както и от Германия са тези, които водят светеца в САЩ. На нидерладски името му е Sinter Klaas, откъдето идва и Santa Claus.
Но това още не са актьорите по моловете. В ранна Америка Коледа е по-скоро като езическите сатурналии, празнува се навън, с много алкохол и побоища. И няма магически старец с подаръци.
Чак в началото на 19 век празникът започва да се променя към превръщането му в семеен празник.
За пръв път в книга от 1809 г. се появява образът на пушешия лула Николай, който кръжи над покривите с летяща каруца и доставя подаръци на добрите деца, разказва National Geographic.
Следва илюстрирана поема на име "Приятелят на децата", в която вече се появява Дядо Коледа - Santa Claus. Образът е на доставящия подаръци Св. Николай, но без религиозни характеристики и облечен с кожените дрехи на германските рошави помощници на Исус. Образът има и шейна, теглена от елен.
Появява се и поемата на Клемент Кларк Мур "Посещение от Св. Николай", известна днес и като "Нощта преди Коледа". Тя е написана за 6-те му деца. Тя придобива огромна популярност и почти довършва образа на весел старец, който се вози на шейна с 8 елена. Но дядо Коледа все още не носи задължително червени дрехи.
През 1820 г. магазините започват да рекламират пазаруването на подаръци за Коледа. През 1841 г. хиляди деца се стичат в магазин във Филаделфия, за да видят модел на Дядо Коледа в реален размер, и е въпрос на време да се появят и "живи" копия по търговските центрове.
50 години след това Армията на спасението набира пари за коледен обяд за нуждаещите се като облича безработни мъже като Дядо Коледа и ги праща по улиците в Ню Йорк, за да събират дарения. Така се появяват и днешните улични Дядо Коледовци в Америка.
Чак в края на 19 век образът се стандартизира като възрастен мъж в червени дрехи с кант с бяла кожа, които пътува от Северния полюс на шейна, теглена от елени и следи за поведението на децата.
И тогава следва обратната миграция на Дядо Коледа към Европа, който поема ролята на плашещите разносвачи на подаръци и Младенеца.
Но традициите не изчезват напълно. И в наши дни в Германия, Нидерландия, Полша и други страни, Св. Николай носи подаръци на децата.
В Германия, например, Св. Николай - Nikolaus, продължава да идва преди 6 декември и да оставя подарък на децата. На Коледа пък идва Татко Коледа, както се нарича там.
В очакване на Николаус децата почистват обувките си и ги оставят на прозореца вечерта на 5 декември, а на сутринта намират лакомства в тях, или малки подаръци.
Николаус е със сива коса и брада и носи великолепни дрехи на епископ, висока шапка и гега. Той разпитва дали децата са били добри, а те трябва да му изпеят песен или издекламират стихотворение. Ако обувките им не са добре почистени и лъснати, Николаус пуска вътре въглени.
Това обаче не отменя подаръците за Коледа. Което е добре дошло, поне за децата.
