Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Наночастици и ядивно покритие - как ягодите да траят по-дълго

127 кг храни годишно на човек се разхищават в Европейския съюз Снимка: iStock
127 кг храни годишно на човек се разхищават в Европейския съюз

Още преди хилядолетия хората са открили основните начини да съхраняват храната за по-дълго - сол, слънце, мазнина са все начини за консервиране и по-дългосрочно съхранение на плодове, зеленчуци и месо.

Преди векове това е било от изключителна важност за оцеляването през годината. Макар днес опаковането и осигуряването на по-дълъг живот на храните да не е директна битка срещу глада, въпросът отново е актуален.

Средно в Европейския съюз (ЕС) ежегодно се разхищават 127 кг. храна на човек годишно, като 55% от отпадъците са от домакинствата, а останалите са по веригата за доставки - от земеделие през производство до магазини и заведения за хранене, сочат данните на Евростат за 2020 г.

България е сред по-пестеливите - у нас годишно се изхвърлят средно по 86 кг на човек, при това на домакинствата се падат само 30 на сто от тези количества, а шампион е първичното производство с дял от 38 на сто.

Борбата с климатичните промени обаче изисква подобрения и в тази област и намаляване на въглеродния отпечатък от разхищението на храна.

Естествено, най-голям е проблемът по отношение на месото - похабените животински храни съставляват най-голямата част от парниковите емисии от изхвърлена храна, защото производството им изисква и много повече ресурс. Но в класацията за изхвърляне земеделската продукция е на водещо място.

Снимка: iStock

По-дългият живот на храните и съответно предотвратяването на изхвърлянето им понастоящем се осигурява основно по два начина - с пластмаса или химикали.

Може би звучи изненадващо, но ползите от пластмасовата опаковка са по-големи от вредите, които тя нанася. Или поне това е установило проучване в Швейцария - пластмасовата опаковка на краставица, внесена в алпийската страна от Испания, има много по-малък климатичен ефект, отколкото целият път на зеленчука от производството до магазина.

Тоест, всяка изхвърлена краставица има замърсяващия ефект на 93 пластмасови опаковки и съответно това покритие предпазва околната среда, опазвайки повече зеленчуци.

Но това не значи, че не трябва да търсим още по-устойчиви варианти.

Химикали като хлор, диводороден пероксид и тринатриев фосфат се използват със същата цел от години - те унищожават микроорганизмите върху плодовете и зеленчуците. Хлорирането обаче може да доведе до формиране на съединения, които да имат възможен канцерогенен ефект и да попаднат в питейната вода или да останат върху плодовете и зеленчуците.

"Зелени заедно"......е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg

Какви обаче биха могли за бъдат алтернативите?

Един от вариантите е ядивно покритие. Още през 30-те години на миналия век е започнало обвиване на ябълките с парафин или пчелен восък, разказва Би Би Си. В днешни дни е обичайно да се ползва подобен изкуствен слой, който да пречи на влагата да излиза от плода и да скъсява живота му. Той обикновено е гланц на восъчна основа, прилага се при цитрусите и не би трябвало да прониква във вътрешността им.

Правят се обаче и опити с други субстанции, които да се превърнат в ядивни опаковки. Сред тях са копринен фиброин - вид протеин, секретиран от копринени буби и хитозан - захари от черупките на ракообразни, както и със смола от кашу, с рибен желатин, соев протеин, целулоза и още.

Идеята е, че нанесени на тънък слой, тези вещества образуват тънка мембрана на повърхността на плода и намаляват взаимодействието му с газове и водни пари, ограничават покафеняването и загубата на аромат и удължават свежия живот на продуктите.

Идеята на подобна опаковка е да запечата плода, но не прекалено, за да създадат анаеробна среда и съответно - ферментация.

Засега хитозанът - който е лесно достъпен и може да се прави от черупките на скаридите, които иначе се изхвърлят след обработката в рибните фабрики, е обещаващ. Той е известен още и като средство за отслабване и намаляване на холестерола и се прилага в хранителни добавки.

При тестове е постигнато 60% удължаване на живота на ягоди, обвити в хитозан и суроватъчен белтък - остатък от производството на сирене. Домати, покрити с разтвор от хитозан и водорасли, известни като алгае, са останали свежи почти 30 дни. Филмът, който се образува върху тях, се оказал термално стабилен, блокирал ултавиолетовата светлина и показал антиоксидантни свойства, сочат опити на индийски учени, отразени в Nature.

Снимка: iStock

Проблемът с хитозана обаче е, че е е продукт на животинска основа и масовото му използване едва ли ще се приеме добре от всички вегетарианци и вегани.

Затова се разработват и други варианти. Американска компания например тества покритие на базата на растителни масла, което се ползва за ябълки, авокадо и лайм, и може да удвои живота на плодовете.

Друга пък разработва ядивна опаковка, която да замести пластмасовата обвивка на краставиците.

Област на проучвания са наночастиците.

Заради изключително малкия си размер - под 100 нанометра, те подобряват функционалните възможности на покритията - например силата им и свойствата да служат като бариера.

Оставени на стайна температура за една седмица ягодите се покриват с гъбички. Тестове с покритите с хитозан и наносребро обаче сочат, че само 10% от плодовете се развалят за същия период. С помощта на сребърни наночастици моркови остават свежи за цели 70 дни.

Наночастиците имат и мощни антимикробни свойства и могат да бъдат ползвани и като част от опаковки, дори пластмасови, за по-дълго съхранение на продукти. Може да се прилагат и в сензори, които да предупреждават, че храната вече не е годна за ядене и така за се предотвратява излишно изхвърляне.

Има обаче един проблем - не е сигурно, че сребърните наночастици са безопасни - проучвания установяват, че имат токсичен ефект върху човешките клетки и могат да се натрупват в тъканите. Затова приложението им вероятно би било по-подходящо в опаковки, а не в ядивни покрития.

Вариант са и бактериофагите - вирусни частици, които убиват бактериите и така удължават живота на продуктите и дори биха могли да заместят дезинфектантите.

Те са евтини, лесни за нанасяне и безобидни за хората - телата ни са покрити с фаги и ние постоянно ги поглъщаме.

Има и още по-странни начини за съхранение, включително с ярки светлини, които също удължават живота на ягодите до 8 дни в хладилник.

Всичко това обаче - или поне част от новите опаковки - тепърва трябва да излезе от лабораторията и експерименталното поле и да стигне до масова употреба.

Естествено, след като се докаже, че е напълно безопасно.

---

"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil, GreenPoint, Toki.bg.

 

Най-четените