Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Новата Арктика е все по-зелена и топла

Температурите там се покачват по-бързо, отколкото в останалата част на планетата Снимка: Гергана Даскалова
Температурите там се покачват по-бързо, отколкото в останалата част на планетата

Арктика има специфичната магия на местата, в които пейзажът не е доминиран от човека. Необятни до немислимост пусти пространства, безкрайни нощи или дни, северно сияние, минималистични гледки, студ, лед, сняг. Напълно друг свят.

Не на всеки може да му хареса, а на повечето от нас не им и пука за живота в иначе огромните земя и море северно от 66-ия паралел, обхващащи общо три континента на планетата. Това може би не е особено далновидно, защото какво се случва там касае всеки един тук по доста пряк начин.

"Северните места типично се свързват с лед и сняг и бях изненадана при първото си пътуване в Канада да видя вместо тях зелени поляни", започва разказа защо Арктика е важна екологът Гергана Даскалова.

Тя е прекарала 3 лета на остров Кикиктарук дълбоко отвъд полярния кръг в Канада, където изследва биоразнообразието и промените, които настъпват вследствие топенето на ледовете.

Там тя вижда колко бързо, поразително и тревожно се преобразява районът. "Повишаването на температурите в Арктика се случва четири пъти по-бързо от средната скорост на Земята. Там те вече са се повишили с два градуса от 70-те години на миналия век досега, което променя природата и живота на хората. Тревожна е високата скорост на тези промени и това, че много от тях не могат да бъдат поправени", казва Гергана.

Снимка: Гергана Даскалова

Последната ѝ експедиция до Арктика е през 2019 г. и е подкрепена и финансирана от National Geographic Society. "Разликата между подкрепата на National Geographic Society и други научни фондове е, че присъединявайки се към NGS, човек става част от една голяма общност, има различни обучения, възможности да се споделя науката с по-широки аудитории", обяснява тя.

И тъй като NGS окуражава изследователите да снимат и разказват за научния процес и техните преживявания на място, екологът споделя проекта си по интересен и увлекателен начин, достъпен за всички.

Заради бързото покачване на температурите в Арктика земята там, замръзнала от стотици години, се топи, огромни късове се откъсват от крайбрежието и падат в океана. Проблемът е особено голям за селищата, построени върху тази земя. Освен хората са засегнати и растения и животни, които предпочитат по-хладните температури и по-трудно биха могли да съществуват в по-топлата Арктика.

"В последните години пада по-малко сняг, а снегът е като одеяло, което позволява на северните елени да ровят из него и да намират лишеите и мъховете, с които се хранят. Без сняг храната на северните елени остава заключена под пласт лед, който те не могат да пробият", обяснява Гергана Даскалова.

По подобен начин промените се отразяват на всички организми и тяхната среда - от почвата, до тундрата и океана.

Последното по-показателно и видимо, което също може да се обясни със затоплянето и по-краткия сезон на ледовете в морето на север, е миграцията на белите мечки все по на юг. Наскоро дори имаше инцидент в Канада, при който едно от тези застрашени животни беше застреляно в район, до който никога преди не са слизали тези хищници. Мечката е представлявала опасност за градче в Квебек и се е наложило да бъде убита от местната полиция.

Наблюденията на учените също сочат, че белите мечки променят начина, по който ловуват и започват да заменят тюлените в прехраната си с яйца на крайбрежни птици.

Снимка: Гергана Даскалова

"Зелени заедно"...

...е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg

Това обаче далеч няма да е единствената промяна в Арктика в близките десетилетия. "В бъдеще най-вероятно ще има една много по-зелена Арктика. Храстите в арктическата тундра стават все по-високи и завземат нови територии. Където преди е имало сняг, гола пръст или ниски треви и растения, сега има храсти по-високи от човек, и научните прогнози са, че тази тенденция ще продължава и занапред", обяснява Гергана.

А колко е зелена повърхността на Арктика е важно, защото ако има повече сняг, тогава топлината се отразява, а когато има повече зеленина, тя се поглъща от екосистемата и затоплянето се увеличава още повече, което на свой ред пък води до по-голямо намаляване на снега.

За някои животни увеличаването на храстите и по-топлите температури са благоприятни - например лосовете се срещат на все по-северни територии, но пък това застрашава северните елени.

Което пък води до промени и в живота на хората на север, който е много по-свързан с природата - например коренното население на европейската част на Арктика - саами, от хилядолетия отглежда северни елени. По-трудното пътуване по лед и вода заплашва и прехраната на местните хора във всички части на Арктика - например тези, които зависят от риболов.

Всичко това обаче далеч не се отнася само за тази част на света. Напротив - Арктика показва какво ще се случи по цялата планета, обяснява Даскалова.

"Затоплянето на температурите, което се прогнозира за много места по света за в бъдеще, е вече реалност за Арктика. Наред с по-високите температури, има и повече бури, повече непредвидимост и в тази непредвидимост е и общото между случващото се сега на север и какво може да се очаква за други места по света", обяснява тя.

Снимка: Гергана Даскалова

Става дума за това, което и тук, в България, наблюдаваме все по-често - нетипично топли дни, последвани от прекалено студено за сезона време. Другият голям проблем са сушите, редуващи се с потопи. Това се случва вече по всички кътчета на планетата и унищожава цели реколти.

Според Даскалова има надежда - Арктика се адаптира. "Животът на север няма да изчезне, но ще изглежда по по-различен начин. Растителните и животинските видове, които могат да оцелеят в новия климат, ще се увеличават за сметка на тези, които не могат да се приспособят", обяснява тя.

Така че Арктика не е толкова далеч, колкото изглежда. Въпросът е колко близо е или с други думи - какво може да направи всеки един от нас? Доколко промяната в климата зависи от хората и доколко е природно обусловена, част от естествен цикъл?

"Промените в климата, които се наблюдават по цял свят, са водени от човешките действия и въглеродните емисии, които ги съпътстват", категоричен е екологът.

Гергана пояснява, че е нормално една година да е по-топла или студена от предишната - промените в климата не означават, че винаги ще е горещо, а че средните температури се покачват толкова бързо и че има толкова продължителни суши.

И всеки може да се постарае да направи малки промени в ежедневието си, с които да съкрати въглеродния си отпечатък. Например, вместо да купуваме нови неща, когато нещо се развали или скъса, може да се опитаме да го поправим. Гергана внимава и когато пазарува - например предпочита да купува плодове и зеленчуци, отгледани в България, вместо такива, пропътували хиляди километри.

Тя е обиколила света, изучавайки как се променя екологията на земята, в момента е стипендиант на Schmidt Science в International Institute for Applied Systems Analysis в Австрия. След дипломирането си в Шотландия се връща в България и живее в селото на дядо си - Тюркмен, където е израснала, и сега изучава как се променя природата в изоставените райони - как се променят растенията и животните след като селата се обезлюдяват.

Засега тя още събира данни, но наблюденията ѝ от посещенията на различни села, където вече не живеят хора, сочат, че има повече дървета, къпинаци поглъщат останки от къщи и като цяло екосистемите стават по-затворени, има по-малко светлина и вместо по малко от многото различни видове растения, има няколко доминиращи видове като дивите къпини.

А това, което според младия учен трябва да направят правителствата, е да окуражават чистия и по-устойчив начин на живот, да създават начини той да бъде естествения избор.

"Мъчно ми е, че има толкова боклуци по горите, реките и парковете. Отделни хора може да събират, събират, но пък ако няма достатъчно кошове за смет, ако те не се събират достатъчно често, то проблемът няма да изчезне", дава пример екологът.

"Всеки път като ми мине мисълта през главата, че "не си струва" - понеже някоя кауза изглежда изгубена - все пак трябва да опитам. Иначе си оставаме заседнали във времето и в ситуация, която хем не ни харесва, хем не се опитваме да я променим", казва Гергана.

Да, не сме в състояние да променим всичко, но определено е по възможностите на всеки да промени това, което зависи от него. Живеем на планета, в която всичко е свързано - от най-малкото до най-голямото и от най-близкото до най-далечното.

   

Най-четените