В огромни части на света е било горещо от хиляди години. И хората там са оцелявали в сравнителен комфорт много преди появата на климатика.
Днес той е почти универсално решение за топлото време, но климатичните промени и енергийната криза карат експертите да обръщат поглед назад - към старите техники и архитектурни похвати, които са помагали сградите да се охлаждат, без за това да се изисква какъвто и да било ресурс.
Един от примерите за естествена система за охлаждане е по стените на най-известната сграда в страна, в която определено е горещо - Тадж Махал в Индия.
Архитектурният шедьовър представлява мраморен мавзолей на любимата съпруга на монголския Шах Джахан и е построен в средата на XVII век в град Агра. Той е емблематичен не само с централния си бял купол, четирите минарета около гробницата, перфектната симетрия и изящните детайли, но и с характерните си решетки джали, които играят ролята на прозорци.
Джали означава мрежа и е характерен похват за архитектурата в Централна и Южна Азия. Решетката се изрязва от мрамор или пясъчник и съдържа много орнаменти. Тя се е използвала широко в Индия между XVI и XVIII век.
Целта далеч не е единствено артистична. Решетките позволяват на въздуха да циркулира, предпазват сградите от слънчевата светлина, а и представляват нещо като завеса, през която не се вижда вътре в сградата.
Днес и в Индия, а и по цял свят архитектите опитват да възродят този тип решетки в търсене на по-устойчиви решения за новите сгради, които строят. Охлаждането на сградите се очаква да става все по-сериозен проблем заради високото потребление на ток от климатиците и нуждата от все повече такива уреди.
Очакванията са към 2050 г. броят им да се утрои в световен мащаб и те да консумират толкова ток, колкото Индия и Китай днес, взети заедно.
Индия, която тази година трябваше да се бори с гореща вълна и температури до 49 градуса, се опитва да търси алтернативни и енергийно ефективни решения, с които поне частично да замести климатиците.
Едно от тях са именно пасивните охлаждащи решения в архитектурата, които помагат сградите в градовете да не абсорбират и излъчват топлина, а обратното. А също и да намаляват нуждата от климатици.
Затова и някои архитекти черпят вдъхновение от миналото и от похвата на традиционните джали. Тези решетки намаляват директната топлина, която влиза в сградите, като "цепят" общата площ на обичайните прозорци на малки дупки.
В традиционните джали големината на дупките между орнаментите е колкото дебелината на мрамора или пясъчника, от който да направени, а това не позволява навлизане на директна слънчева светлина, обяснява пред "Би Би Си" Ятин Пандия, архитект и специалист по резервация на исторически сгради в Индия.
"Зелени заедно"...
...е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
Така слънцето отвън не напича отвътре, но все пак влиза достатъчно светлина.
Решетките освен това охлаждат - благодарение на т.нар. ефект на Вентури. Когато въздухът минава през малките дупки, той се ускорява и навлиза навътре, а малките отвори го компресират и става завихряне и естествена вентилация.
Вдъхновени от решетките решения вече има в модерни сгради по цял свят - от комплекса Times I-City във Фошан, Китай, през хотел Nakâra във Франция до болницата в Кордоба, Испания - фасадите с решетки се използват, за да моделират естествената светлина, да оптимизират консумацията на енергия и да осигуряват комфорт.
В самата Индия също се наблюдава възраждане на старите методи, като с решетъчни стени могат да се похвалят доста нови сгради. Това на места води до намалени с 30 на сто нужди от климатици.
Естествено, това не е универсално решение, а старовремският мрамор е прекалено скъп в наши дни. Идеята обаче е да се ползва принципът на решетката, която редуцира директната слънчева светлина и охлажда чрез завихрянето на въздуха покрай дупките на решетката.
Затова и новите решения могат да са от бетон, дърво или тухли, а за да не влизат насекоми или влага, се прави изолация със стъкло. Чест вариант е сградата да се "облече" в решетъчна обвивка, която да дава ефекта на джали.
Те се поставят на разстояние от например метър от сградата така, че тя всъщност има два слоя - какъвто е случаят със сградата на компанията за спътници Hispasat в Мадрид. Самата решетка там пък може да се движи и отваря по три различни начина според слънчевата светлина.
Самата Испания обаче е пример за друг стар метод за охлаждане - т.нар. патио. То представлява вътрешен двор, обграден от сгради, и е особено типичен за южната част на страната и най-вече Андалусия, която е силно повлияна от архитектурните традиции на маврите.
Целта на затворения от сгради двор е освен да осигурява уединение, но и да охлажда стаите около него, тъй като създава сянка и поглъща топлината.
Често в патиото има и зеленина и фонтан, които допълнително помагат за охлаждане. Проучвания дори сочат, че наличието на подобен двор може да намали с 10% потреблението на енергия за охлаждане.
Друг пример за традиционни решения за охлаждане са така наречените ловци на вятър, характерни за страните от Близкия изток.
Този персийски архитектурен елемент представлява комин с процеп, който създава естествена вентилация в сградата. Отворите улавят въздуха и го насочват към долната част на сградата. На пода пък има друг голям отвор, който води към канал дълбоко в земята, често и към част от каналите за снабдяване с вода. Този въздух е хладен и когато се засмуче от комина, осигурява охлаждане на помещенията.
Естествено, не всичко това е приложимо, не и едно към едно. Но идеите на старите строители със сигурност могат да помогнат за по-устойчиви решения днес.
---
"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil, GreenPoint.
