Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Живот без пластмаса - звучи добре, но е напълно невъзможно

Тя е трудно заменима в медицината, храните, обувките и, естествено, храните Снимка: Getty Images
Тя е трудно заменима в медицината, храните, обувките и, естествено, храните

Човечеството отдавна е достигнало етапа, в който животът е немислим както с пластмаса, така и без нея.

Ние буквално се давим в пластмаса - тя е по сметища, в океаните, открита е дори в леда в Антарктика, във водата, която пием, в телата ни и в тези на морските обитатели, които ядем.

Но и не можем да си представим живота без пластмаса. Защото той далеч не е отказ от еднократни опаковки, сламки и чинии. Превърнали сме този изкуствен материал в есенциален за живота си такъв, какъвто сме свикнали да го живеем.

И ако трябва да се откажем от нея, трябва да се откажем не просто от удобства, а от съвременния начин на живот.

Този материал е познат на хората от над столетие, но масовата му употреба започва след Втората световна война. Производството на синтетична пластмаса през 1950 г. е 2 млн. тона в световен мащаб, а през 2015 г. вече е 380 млн. тона. Ако този темп на нарастване се запази, след 30 г. цели 20 на сто от добива на петрол на планетата ще отиват за превръщането му в пластмаса.

Около половината от пластмасата, която се произвежда днес, е за опаковки. Останалата отива в сградите, в колите, във всяка инфраструктура, която ползваме, в мебелите, уредите, телевизорите, компютрите и телефоните ни. Има я и в дрехите, обувките, килимите и какво ли още не.

Снимка: Getty Images

Редица медицинските изделия за еднократна употреба също са от пластмаса - от операционни сетове до маските, които трябваше да носим, за да се предпазваме от коронавирус.

Без този материал съвременните болници са просто немислими. "Представете си хемодиализа без пластмаса", казва пред Би Би Си Шарън Джордж, преподавател по устойчива околна среда и зелени технологии в университета Кийл във Великобритания.

Ръкавиците, спринцовките, всевъзможните тубички, торбичките за кръв, писалките за инсулин, абокатите, катетрите, респираторите - невероятен брой неща там са от пластмаса. Има я дори в неща като пейсмейкъри, стентове и изкуствени стави.

"Зелени заедно"...

...е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg

Нещо повече - много от обичайните инструменти за многократна употреба в медицината бяха заместени от такива за еднократна и стерилизацията се използва в много по-малка степен в последните десетилетия.

А една от причината беше болестта на Кройцфелд-Якобс, известна и като луда крава, при която се оказа, че причинителят - протеини, наречени приони, могат да оцелеят и при обичайната стерилизация. Това доведе до още по-голямо навлизане в практиката на еднократни инструменти.

Пластмаса се използва и за специални антибактериални повърхности, които се смятат за изключително ефективни за унищожаване на бактериите.

Тя част от лечебната дейност до степен, че само за едно рутинно вадене на сливици може да бъдат употребени 100 отделни еднократни продукта от пластмаса. И този отпадък също се съхранява и изхвърля в пластмаса, което е най-сигурният начин да е безопасен.

Да не забравяме и медицинските изделия, които всички ползваме постоянно. Част от маските са от пластмаса, както и опаковките на лекарствата и какво ли още не. Без тях буквално е застрашен животът ни - заради зарази, недействащи лекарства или нежелана бременност.

По отношение на храната, макар и са свързваме пластмасата най-вече с опаковките и найлоновите пликове, част от които е лесно да премахнем, нуждите от нея са далеч по-големи и тя е трудно заменима и в този сектор.

Снимка: iStock

Опаковките се използват и за предпазване на храните при транспортиране, както и за по-дългото им съхранение. И не на последно място - за комуникация с потребителя - например етикет с хранителната стойност, състава и възможните алергени в съответния продукт.

И въпросът не е просто до промяна в навиците ни на потребление - нетрайни продукти като горски плодове, ягоди, зелен боб е почти невероятно да се появят в магазините, ако не се опаковат още след събирането им.

И дори и да не ползваме опаковки при продажбата към крайните потребители, това означава, че ще трябва да ходим на пазар далеч по-често и да купуваме само това, което ще ползваме в същия ден или на следващия - някои плодове и зеленчуци се развалят по-бързо, ако не са опаковани.

Без пластмаса няма и оранжерии, а без оранжерии трябва да се сбогуваме с редица продукти. Най-простият пример е, че домати и краставици ще има по няколко месеца годишно и ще са по-скъпи.

Пластмаса се използва дори в ламаринените консервени кутии, например за домати или боб - те имат слой пластмаса за предпазване на съдържанието. Ако се откажем от удобството на полуготовите храни, ще трябва, например, да правим доматен сос от нулата.

Подобно на плодовете и зеленчуците, дори крайната опаковка на, например, млечните продукти, да не е от пластмаса, във фермерството и производството на мляко и сирена тя е също толкова необходима - иначе няма как млякото да стигне от кравата до рафта в магазина.

Освен това замяната на пластмасата с алтернативи - например стъкло, не е нито толкова евтина, нито толкова устойчива. Стъклото е в пъти по-тежко от пластмасата, а това означава, че при транспорта му остава далеч по-голям въглероден отпечатък.

И ако се откажем от пластмасата в производството на храни, ще трябва са съкратим хранителните вериги и живота на храната драстично - да пазаруваме от фермерски пазари или направо от фермите, което е кажи-речи невъзможно.

Снимка: Getty Images

Не по-малък е проблемът и с облеклото ни. То е превзето от бързата мода, над 60 на сто от произвежданите дрехи съдържат синтетични фибри, направени от химикали на основата на петрола.

Ако това се замени с естествени материи като памук и лен, освен по-скъпи дрехи, ще имаме нужда от многократно по-големи площи, засети с памук, за който пък ще се използват огромни количества пестициди.

И въпреки това, без пластмаса, дрехите ще са скъпи и ще трябва да ги носим с години и дори десетилетия.

Проблемът с обувките е дори още по-голям, тъй като там алтернативата на синтетичните материали е животинската кожа. Предвид че през 2020 г. са произведени 20 милиарда чифта обувки, вариантът дори малка част от тях са бъдат заместени от кожени не изглежда особено възможен.

Без пластмаса някои общности по света дори няма да могат да покриват съвършено базови потребности - като достъп до чиста питейна вода. Просто на места дори няма нужната инфраструктура и единствената безопасна вода е бутилирана.

Неприятното е, че на този етап не представляват достатъчно устойчиво решение и евентуални заместители от естествен произход, например от царевично нишесте, обелки от цитруси, коноп, бамбук и т.н. Те изискват огромни площи за насаждения, както и добавяне на същите вредни за хората съставки като в пластмасата, за да имат подобни свойства.

Затова и може би единственото възможно решение е намиране на златна среда, в която пластмасата присъства, но не и в настоящите си унищожителни размери. Но дори и тогава човечеството ще трябва да промени цялата си култура на бързо потребление и да забави темпото на живот. Което далеч не е чак толкова лоша перспектива.

---

"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil.

   

Най-четените