Камерата подвежда. Тя може да придаде напрежение, блясък и дори да направи човека по-висок, а добрите актьори се преобразяват - това е работата им.
На екрана Кейт Бланшет е била величествената Елизабет I, изключителна Катрин Хепбърн и възпламеняващата "тъжна" Жасмин. В последния си филм "Карол", тя надвисва като валкирия над екранната си партньорка Руни Мара. Мислехме, че знаем какво да очакваме: респектираща снежна кралица с геометрични черти на лицето и леден котешки поглед. Реалността обаче е много различна. Ако присвиете очи, можете да сбъркате Кейт Бланшет с нейната по-мила, млада и кротка сестра.
Бланшет навърши 46 години през май - и се шегува, че вече не е така пъргава като преди. "А годините на актрисите са като кучешките години. Което ме прави на около 120", казва тя.
Не толкова отдавна актрисата се опасяваше, че филмовата й кариера е приключила. В момента обаче дори набира скорост.
Бланшет е в Лондон, за да присъства на две филмови премиери
В първата - Truth, тя играе Мери Мейпс, журналистка от CBS, която се оказва на мушката на администрацията на Буш в навечерието на напрегнатите избори през 2004 г. Във втория - изключителния "Карол", тя играе домакиня от 50-те години, която прилича на статуя и се заема да съблазнява манхатънска продавачка.
Бланшет е невероятна и в двата филма, но "Карол" е по-добрият, доколкото в него има повече дълбочина, нюанси и главозамайващи крайности на студенина и плам. Тази тиха буря под формата на филм е адаптация на роман от Патриша Хайсмит - толкова открито автобиографичен, че авторката не се е осмелила да го публикува под свое име. Филмът е умело режисиран от Тод Хейнс, който изглежда привлечен от истории на падение и трагедии (Far From Heaven, Safe). Бланшет смята, че никой друг не би успял да го заснеме.
Двамата си сътрудничат във филма от 2007 "Няма ме", насечен, непостоянен биографичен проект за Боб Дилън, в който шестима актьори играят прочутия певец. Бланшет изпъква като андрогинен Боб, облечена в черно, с цигара в уста, докато трагичната Карол Еърд, едноименната героиня в новия й филм, е крайно женствена. Експлозия от платинено руса коса и яркочервен лак за нокти, със сухо мартини в ръка. Невинната Тереза (Руни Мара) се влюбва отчаяно и изглежда, че Карол отвръща на любовта й. Като изключим, че това е ерата на Айзенхауер и Карол е женена, така че шансът на тази двойка е единствено в живот "на бегом".
Еквивалентът на "Планината Броукбек" на двете влюбени жени се оказва евтин мотел във Ватерло, Айова; коледният сняг се трупа отвън, а подозрителен търговец на дребно е отседнал в съседната стая.
Бланшет е привлечена към "Карол" заради гъстите сенки и тайни, от атмосферата на тежка меланхолия - и към героинята си, защото тя е крехка и нелишена от недостатъци. "Не само полът разделя Карол и Тереза," обяснява тя. "И класовата разлика играе роля. И възрастовата разлика също. Но да, сексуалността й на практика я прави престъпница - и Карол знае цената на импулсивното поведение. Тя трябва да планира всяка своя любовна връзка все едно планира престъпление."
Карол се развива през 50-те години, но се чудим дали не остава някакво табу в представянето на еднополови връзки в масовото американско кино.
Бланшет свива рамене. "Самият факт, че говорим за това означава, че още има бариери. Донякъде ситуацията е като с жените в киното - или в който и да е бранш - които не получават равно заплащане с мъжете. Трябва това да се поддържа на дневен ред, да се политизира въпросът. Но не се интересувам особено от агитпроп кино. Това е светът на документалното кино и разследващата журналистика. Проблемът е, че когато играеш герой в еднополова връзка, сякаш представляваш всички такива. Превръщаш се в лице, в говорител, което не е идеята. Когато дойде момент, в който имаме разнообразни еднополови двойки в киното, проблемът ще е решен и няма да се налага да бъда въплъщение на всички."
Скорошна ситуация на филмовия фестивал в Кан е достатъчно показателна
След прожекцията за пресата на "Карол", Бланшет казва пред репортер на Variety, че тя самата е имала много връзки с жени - което формално е вярно, доколкото тя има приятелски, семейни и колегиални връзки. Но естествено пресата гръмва, и шумът засенчва самия филм.
"Вижте", казва тя през смях, "играла съм Мери Мейпс, която е журналист. Никой не ме е питал колко дълго съм следвала журналистика. Ако играех герой с извънбрачна връзка, мисля, че репортерите биха се поколебали, преди да ме питат 'Колко пъти сте изневерявали на съпруга си?' Би било твърде деликатна тема. Но без колебания ме питат дали съм имала връзки с жени. И аз шеговито отвърнах "Ами да, имала съм много връзки с жени" - защото, честно, кой не е имал? Естествено, го казах с "въздушни кавички", но те не попадат в пресата."
Вероятно объркването произлиза от усещането на хората за пряк контакт с актьорите.
Виждаме лице на екрана и приемаме, че познаваме човека. Киното е странно интимна медия. "Някога си мислех, че това се усеща повече в телевизията, защото си в нечий дом, играеш за хората в техния хол. Но сега киното е също толкова близо. Хората вероятно ще гледат "Карол" и на мобилните си телефони. Вероятно ще бъда в нечий джоб. Това е нещо дълбоко интимно. Дори не искам да мисля за това."
Как се е захванала с актьорската професия?
Според някои източници Бланшет е направила нискобюджетен филмов дебют, докато била още тийнейджърка, играейки мажоретка в египетски боксов филм, наречен Crabs. Оказва се обаче, че източниците грешат. Да, Бланшет е живяла в Египет за една година, защото тогава е планирала да стане музеен куратор.
"Бях в една дупка в Кайро, която вероятно отдавна вече е изгоряла, наречена хотел "Оксфорд". Във фоайето направо печатаха паспорти и пари. И някакъв непознат шотландец дойде и каза, че търсят англоговорящи статисти и ще ми платят пет египетски паунда и фалафел. Тогава нямах достатъчно пари, за да си платя стаята за седмицата, така че приех и се оказах пред арабин с мегафон, като изваден от ням филм, беше адски горещо и скучно, така че се махнах."
Тоест никога не е играла в боксовия филм?
"Не," изстенва тя, като учителка, поправяща особено глупав ученик. "Но можете да кажете, че съм била в него, ако желаете. Публикувайте легендата за боксовия филм."
В Австралия Бланшет постъпва в театрална академия и решава да пробва отново актьорската професия. "Актьорството беше станало като ужасно наркотично пристрастяване. Прецених, че имам нужда от пет години, в които да видя накъде ще ме отведе."
То я отвежда на театралната сцена в Сидни, чрез хвалени от критиката изяви като „Електра" на Софокъл (докато е още студентка) и „Олеана" на Дейвид Мамет (скоро след дипломирането). Това на свой ред я води до награда "БАФТА" за пробива й във филма "Елизабет" през 1998.
"Бях шокирана," спомня си тя. "Обадих се на агента си, след като заснех "Елизабет" и казах: „Мисля, че завърших кариерата си още преди да е започнала". Така че бях тотално шокирана как бе приет този филм."
Оттогава всичко изглежда като гладко плаване в тихи води: умела комбинация от блокбъстъри с качествени човешки драми; "Оскар" за перфектното изобразяване на Катрин Хепбърн в "Авиаторът" на Мартин Скорсезе. Тя изтъква, че някога е снимала и комедия - "Бандити" с Брус Уилис - която е имала лошия късмет да дебютира в същата седмица, в която са били терористичните атентати на 11 септември и е потънала безследно. Но в биографията й няма много очевидни провали - тя изглежда категорично безпроблемна.
Около 20-годишна, тя се запознава с австралийския драматург Ендрю Ъптън
Двамата се сближават при нощна игра на покер; той й предлага брак само седмици по-късно. Двамата имат трима синове (Дашиъл, Роман, Игнасиъс), както и малката Едит, която осиновиха през март. Бланшет казва, че децата я държат стъпила на земята. "Те те принуждават да бъдеш икономичен. Да избираш ролите си мъдро - и после да ги забравяш в момента, в който са приключили." Тя казва, че хората винаги питат как успява да балансира между актьорството и родителството.
"Може и да греша, но не мисля, че задават същия въпрос на мъжете актьори, нали?"
Кариерата й е все още в зората си, когато се е омъжила за Ъптън. На въпроса как той би коментирал промените в нея през последните две десетилетия, отговаря: "Мисля, че той би казал, че съм станала по-добра в работата си. Че съм се научила да излизам малко повече от собствената си кожа. Мисля, че може би би казал, че съм малко по-малко социално неадекватна. Някога бях невероятно неадекватна в социални ситуации. Влизах в стаята и не знаех какво да кажа."
През 2008 тя взема решението да ограничи филмовите си роли, за да се присъедини към съпруга си като артистичен директор на театрална компания в Сидни. Още тогава знае, че този ход е рисков и има вероятност да затваря завинаги вратата зад себе си.
"Когато се оттеглих, за да ръководя театрална трупа, много хора казаха: „Това е грешка. Осъзнаваш ли, че имаш определен срок на годност като киноактриса, и го хвърляш на вятъра". Мисля обаче, че това ме направи по-добра актриса. Ако не, аз съм пълна идиотка."
Тя прави пауза. "Но все пак носиш този страх в себе си. Когато се канех да напусна театралната компания, си мислех: „Сега съм на 40, не знам дали изобщо вече имам филмова кариера, към която да се връщам".
"И тогава попаднах на "Син жасмин"
Ролята й като Жасмин Франсис, крехката принцеса от Парк Авеню, изпаднала в затруднение, донесе на Бланшет втори "Оскар". Но емоционално за нея снимките на този филм са доста тежки. Тя описва стила на режисиране на Уди Алън като "безобидно пренебрежение", но не изглежда да е било безобидно. "Първият ден беше брутален", спомня си тя. "Той дойде при мен и каза: „Това е ужасно, и ти си ужасна". Три седмици по-късно се оказа, че не харесва костюмите, не харесва локациите, не харесва сцените. Той заяви: „Трябва да ми помогнеш да спася този филм".
Трикът, както е решила тя, е бил да поеме контрола над ситуацията и да бомбардира режисьора с въпроси. "Осъзнах, че трябва да искам неща от него. Понякога ме гледаше със смайване. Аз обаче не се нуждая от много комплименти. Често актьорите задават въпроси и това, което питат, е „Бях ли добър, хареса ли ме?" Моите въпроси обаче бяха чисто технически. „Да застана ли тук? Да кажа ли това по този начин?" И той отговаряше на въпросите ми може би в половината случаи."
Ами останалата половина? "Останалата половина просто не ме чуваше." Тя избухва в смях. "Или се правеше, че не ме чува."
Бланшет изгледала завършения филм в паника - не е знаела какво се е получило, нито как ще изглежда. "Беше брутално, буквално се заливах в пот."
"Син жасмин" е като дар от небесата
Такива филми не се срещат особено често. Бланшет обаче счита, че повечето герои представляват поне някаква форма на предизвикателство. "Актьорската работа е антропологичен процес", споделя тя.
"Не искам да звуча претенциозно или помпозно - но за мен е така." Тя се увлича от напрежението между начина, по който хората се държат пред чужди очи и поведението им в собствената им среда; от способността им да изненадват най-вече себе си.
На въпрос за Галадриел - дистанцираната, печална кралица на елфите от "Властелинът на пръстените", Бланшет изсумтява; тя няма да се отрече от Галадриел. "Остри уши," обажда се тя. "Нима бих могла да не я харесам?"
Дори Галадриел не е съвършена, всеки си има своите недостатъци. "Нали сте чували за източната представа за съвършенство? Че нещо може да бъде перфектно само ако в него има някакво несъвършенство. Във всеки го има и това ни прави хора. Няма значение дали играеш Елизабет I, или Боб Дилън, или Мери Мейпс, или Карол. Ще откриеш предостатъчно трески за дялане."
За Бланшет все пак не е важно да изпитва симпатия към героите, в които се въплъщава.
„Но според мен емпатията е достойна кауза. Мисля, че някакво разбиране вероятно е нещо добро. С някои хора е по-трудно, отколкото с другите. Примерно, ако играех Доналд Тръмп, би било наистина тежка задача."
Отговаряме, че би ни било любопитно да я видим да играе Доналд Тръмп - и тя се залива в смях. "На мига бих изиграла Доналд Тръмп," смее се тя. "Особено с тази му прическа? Готова съм. Тод Хейнс би могъл да заснеме цял нов филм. Шест различни въплъщения на Тръмп."
Сякаш от нищото, тя си спомня работа, която е приела след театралната академия, когато е работила като четец на сценарии за кастинг агент
Работата й е осигурила идеална отправна точка, перфектно обучение за изгряващата й кариера. Бланшет седяла тихо в ъгъла и наблюдавала актьорите да влизат и излизат. Някои от тях отпадали още в мига, в който отваряли вратата - твърде високи, твърде ниски, твърде руси, твърде брюнети. Имало е и други, които са влизали на прослушване твърде усърдно. Те били тези, на които тя наистина е симпатизирала. Искали ролята невероятно много и не можели да прикрият желанието си - и се препъвали и падали заради нервната си енергия. Тя казва: "В един момент осъзнах: това е актьорската игра. Въпросът не е можеш ли да играеш или не. Въпросът е дали можеш да се държиш и чувстваш комфортно и отпуснато."
Тя прави жест към себе си: тя самата е образцов пример. "Аз не се чувствам комфортно," казва тя. "Не съм отпусната. Всичко е въпрос на актьорска игра."
