Изсулването на Бойко Борисов - и ведно с него и на ГЕРБ, от власт поради страх да не загуби рейтинг и имидж и с това и шансовете за избори 2013 ни остави в ръцете на служебно правителство и непредвидени последствия.
Непредвидени не поради липсата на компетентност в експертите от служебния кабинет, напротив - всеки от тях е с впечатляваща експертиза, а поради дянковизмите и бойкоборисовщините, които им завещаха.
1. Хазна и финанси
Нито Борисов, както подобава на един министър-председател, който се хвали, че оставя подредена държава, нито низвергнатият му дни преди оставката министър на финансите Симеон Дянков не обявиха конкретни данни за финансовото състояние на България към 13 март, денят на официалната церемония "сдал-приел".
Средата на март е, а ежемесечният бюлетин за изпълнението на бюджета си стои на януарските данни, в които дефицитът е 536 милиона лева - най-високият за последните 3 години.
Верно е, че данните се публикуват с месец закъснение, но предвид извънредната ситуация в страната - оставка на управляващите и служебно правителство, би било редно Дянков да обяви състоянието на хазната.
Януарският бюлетин сочи и едно намаление на приходите със 110 милиона лева спрямо януари 2012 г. Януари и февруари са традиционно лоши месеци за данъчните постъпления и особено за приходите от ДДС, а в случая данъчната администрация има и извинения като променени срокове по внасяне на данъци по ДДФЛ.
Но въпреки това разликата е твърде голяма, а събираемостта на приходите от НАП, вкл. и на осигурителните вноски, беше сериозен проблем на тази администрация. Имаше период, в който столът на шефа на НАП Красимир Стефанов се клатеше, но конюнктурни причини го запазиха. И ниската събираемост на ДДС се запази, както и неефективната и куха "битка" срещу източването на ДДС, вкл. и акците-смешки срещу две ключови фигури в бизнеса у нас - Гриша Ганчев (и сина му) и алкохолния бос Миньо Стайков - и сина му.
Според експерти, пожелали анонимност обаче, ако се вземе предвид потреблението у нас като дял в БВП, в държавната хазна не постъпват едни около 2 милиарда лева от ДДС, които се преразпределят в... да го наречем, други бюджети.
А в бюджет 2013 Дянков и екипът му заложиха прекалено оптимистично едни 7.884 млрд. лева от ДДС - със 784 милиона лева повече от 2012 г. Както каза Дянков миналата есен, "увеличаваме тежестта на събираемост на ДДС в бюджета".
Но е факт, че ДДС по времето на ГЕРБ спадна до 9 и малко над 9 на сто от БВП, а през 2008-а например беше 11.3% като дял от брутния вътрешен продукт.
2. Дълговете на държавата към бизнеса
Изглежда, че напусналият по спешност кабинетът Борисов постъпи като кабинета Станишев и остави милиони неразплатени. Факт е, че голяма част от сметките на държавата и общините с бизнеса не са разплатени, как да даваме заплати при това положение, заяви вчера по БНР председателят на КРИБ Огнян Донев.
По негова информация дълговете стигат 800 милиона лева, но той очаква служебното правителство да назове точната сума. Така, иска или не иска конфронтация, кабинетът на Марин Райков трябва да намери начин да каже какво наследство е заварил, ако не иска да поеме и това бреме, наред със социалното напрежение.
В началото на декември Дянков съобщи, че държавата дължи на бизнеса 135 млн. лева, а дължимото, но неразплатено ДДС е 210 милиона лева. Пак тогава стана ясно, че само строителният бранш си чака от общините други 171 милиона лева.
От 2013 г., на месечна основа, започна да се докладва в Министерство на финансите какви са неразплатените към бизнеса от страна на държавата средства. Но, изглежда, МФ е забравило да ги оповестява.
Още повече, че със забавянето на разплащанията България нарушава европейска директива, която влезе в сила от 16 март т.г., за борба със забавените плащания. Страната ни е една от 9-те, приели я в аванс.
Държавните органи трябва да плащат на фирмите за получените стоки и услуги в срок от 30 дни, а при извънредни обстоятелства до 60 календарни дни. Това предвижда директивата, чиято цел е да прекрати порочната практика на отлагане на плащания, заради която всяка седмица в ЕС фалират хиляди малки и средни предприятия. Само за търговските дружества срокът остава до 60 календарни дни, освен ако изрично е договорено друго.
Фирмите, които не са получили парите си в определените срокове, имат право автоматично да изискват обезщетения, както и лихва, по-висока поне с 8 процентни пункта от ОЛП на Европейската централна банка.
3. Социално недоволство
Хоровото признание на Борисов и сие, че са подценили политиката на доходите, не топли онези близо 45% от българите, които са на ръба - заплашени от бедност и социално изключване, както казват чиновниците в Брюксел.
В държава с никаква икономика и толкова бедни едно правителство е редно да разшири . За това "подсказа" и еврокомисар Кристалина Георгиева с изказването си за "въжетата" и "възглавничките" за падналите.
Синдикатите, за които не е ясно в чия воденица наливат вода - със сигурност не и в тази на хората, чиито интереси би трябвало да защитават, закрякаха отново: 340 лева минимална заплата, увеличени социални плащания и др. Като че ли със смяната на правителството България е получила и една нова новеничка (финландска) икономика.
Безработицата в България расте и само настъпването на пролетта може да повлияе, като започне постепенно увеличаване на сезонната заетост. Близо 400 000 хиляди са безработните през февруари - 12%, при това тук не се отчитат хората без работа от години и обезсърчените. А съотношението на предлагани работни места към броя им е 1 към 40. Най-много са свободните позиции в IT бранша, а там е и най-големият недостиг на специалисти.
В тази ситуация новият социален министър Деяна Костадинова и министърът на финансите Калин Христов са изправени пред непосилната задача да изтръскат всички скрити резерви в бюджет 2013, ако искат да намерят някаква сума за допълнителни социални плащания.
Христов вече ясно обяви, че няма да подвежда хората с популистки и неизпълними обещания, няма да взема нов дълг и изобщо да направи каквото и да било, с което да защити финансовата стабилност на държавата.
Добре, че премиерът Марин Райков не се върза на популистките напеви да сменя чиновници, защото сумите за обезщетения щяха да са сериозни. Но по-важното е да издържи на натиска да разхлаби разходите на принципа "ние сме за кратко, не ни пука", защото провокациите в тази посока са повече от явни.
В последните три седмици се чуха повече предупреждения за валутния борд, отколкото за трите изминали години.
4. Разбира се, "Южен поток"
Дали пък това не трябваше да е №1 - предвид по-особените измерения в политически и икономически план, които имат руските енергийни проекти за България.
Налага се служебният кабинет да действа бързо, за да съгласува действията си по газопровода "Южен поток". В същото време правителството на Борисов успя с всички необходими съгласувателни процедури и де юре и де факто строителството на 424-те км през българска територия могат да започнат още през лятото. Въпреки че Москва на няколко пъти обяви, че първата копка на българската част от "Южен поток" ще е през юни т.г.
На Сирни заговезни бившият ни управник Бойко Борисов поиска прошка от Господ и народа с думите, че само към тях греховете му били "несъзнателни". Отношенията му с Господ са негова лична работа. За другото вярваме само на документи.
