На 27 декември 1983 година папа Йоан Павел Втори посещава Али Агджа в килията му. Двамата не са били толкова близо един до друг от две години и половина, когато турчинът прострелва главата на Римокатолическата църква на площад „Св. Петър" във Ватикана.
Въпреки голямото количество загубена кръв папата се възстановява по думите му, благодарение на Света Богородица. Жертвата и 25-годишният убиец прекарват в затвора заедно 20 минути. „Какво сме си казали е тайна между мен и него. Говорих му като на брат, на когото съм простил и който се радва на доверието ми", казва Йоан Павел пред журналистите.
Всъщност папата официално прощава на Агджа още в болничната стая 4 дни след опита за убийство, а стрелецът на свой ред публично се покайва.
В особено жестокия към човечеството 20 век кадърът, в който похитителят и похитеният седят един срещу друг в килията и се гледат в очите, е еднозначният отговор на въпроса „По-силна ли е любовта от греха?"
Ако допуснем, че за Господ тогава е работил най-добрият PR, трябва и да признаем, че е католик.
Вчера в агенция „Блиц" беше публикуван българският аналог на тази величествена сцена на покаянието и опрощението. Мястото обаче не е празна килия, а кокетно ресторантче в Пловдив.
Убиецът не е от „сивите вълци", а от „мамините синчета", на 26 години е и се казва Любомир Трайков. Жертвата не е глава на Римокатолическата църква, а единствената останала глава на семейството си Корнелия Петкова, след като тази на мъжа й е била размазана в катастрофа. Момчето седи със сключени пръсти и гледа виновно, а жената го гали по ръката. Тя е майка на три деца, загубила съпруга си Атанас Ламджиев при инцидент, причинен от сина на собственика на голяма транспортна фирма Младен Трайков в петък срещу събота в 1:20 часа. При зверското произшествие загива още един човек Виолета Стоянова - майка на 5-годишно дете, в мозъчна смърт е и 23-годишно момиче.
Всички те са били в колата на Атанас, който се е прибирал от работа - поставял е коледна украса на магазини. Любомир се е прибирал от бар, шофирал е луксозен автомобил.
По първоначални данни момчето е било неадекватно, в пияно състояние и е шофирало със 150 км в час. Любомир е шофьор от 6 години, има 12 регистрирани нарушения на пътя, като 7 пъти е глобяван по административен ред, а също така има и 5 глоби с фиш за шофиране с превишена скорост. Прокурорът по делото Дилян Пинчев го определя като „личност със завишена опасност като шофьор". След жестокото меле Трайков е пуснат под гаранция от 15 хиляди лева, а установените промили алкохол в кръвта му са 0.67. Пред медиите бащата на убиеца обяснява, че синът му „като млад човек понякога кара по-бързо, но това не е причината за случилото се" и призовава „тези, които го познават, да кажат какво представлява той". Все едно ще го издигат за кмет, а няма да го съдят за два отнети живота.
Момчето маха купонджийските си снимки от Фейсбук профила си и слага траурна лента и горящи свещи. Междувременно негова близка и връстничка, облечена като Круела Девил от „101 далматинци", нарича в коридорите на съда журналистите „Изроди".
Непосредствено след катастрофата почернената вдовица Корнелия Петкова разказа в телевизионно интервю, че живее бедно и призова добри хора да й дадат работа. По думите й, когато е била в полицията, тя е чула, че Любомир Трайков е употребил наркотици във фаталната нощ. В понеделник тя заяви, че пробите са подменени и всичко е заметено, както и че заради липса на пари ще остави всичко в ръцете на държавата.
В сряда, по настояване на бащата бизнесмен, вдовицата се срещна с цялото семейство Трайкови, а споменатата агенция твърди в публикацията си, че е „попаднала случайно на покъртителната гледка".
Следва прочувствен, напоен със сълзи разказ, лишен от онова смиреното „какво сме си казали е тайна между мен и него". Виновникът за трагедията споделя, че понякога пуши трева и взима наркотици, но във фаталната нощ не е пушил и не е взимал, а само е пил 2 чаши вино.
Пред „случайно попадналия" репортер твърди, че не помни с колко точно е карал, но май е било със 70-80 км в час. „Искам да се срещам с Корнелия постоянно и с децата й. Тук съм, за да се извиня на жената, да й кажа,че много съжалявам, и че искам да не беше ставал този ужас, но не знам как да върна времето."
След като плаща погребението на Ламджиев, Трайков-баща дава на Корнелия „пари на ръка, стартова сума" и й обещава да се грижи със средства за децата й, докато те навършат 18 години. Обещава да й намери и работа. Корнелия казва, че не мрази момчето и че вече му е простила. По време на мълчаливия протест срещу съдебното решение Любомир да бъде пуснат под гаранция Корнелия заявява: „Ами нека не го наричаме „убиец", защото той не е извадил нарочно пистолет. Просто това е една нелепа случайност."
Пиян 26-годишен милионерски син с луксозен автомобил и 12 глоби за превишена скорост обаче не е „нелепа случайност", а диагноза. На проядена от корупция и беззаконие държава и изгнило от липса на елементарно възпитание и ценности семейство.
Пред камерите вдовицата на загиналия Наско каза още: „Виновни няма, има само потърпевши и страдащи. За мен това семейство са едни добри хора, едни достойни хора, които винаги са готови да откликнат за помощ."
След тези й думи границата между близостта с Бога и абсолютната липса на морал никога не е била по-тънка. От едната страна е прошката, от другата са парите. Отляво е справедливостта, отдясно са децата й. Ще е много жалко обаче, ако Корнелия така и не започне да работи, а само разчита на подаянията на един богат и виновен човек. Близките на другата жертва - Виолета - са омерзени от дадената прошка и твърдят, че не искат пари, а справедливост. „Омерзени от дадената прошка". Запомнете това изречение, не се среща често.
„20 Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло; Които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; Които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!
21 Горко на ония, които са мъдри в своите очи, И които са разумни пред себе си!
23 Които за дарове оправдават беззаконника И отнемат от праведника правото му!"
Книга на пророк Исаия 5:20-23
