След като отнесе куп награди с "Истината за случая "Хари Куебърт", Жоел Дикер се завръща с "Книга за Балтиморови", за да затвърди впечатлението, че е майстор на романа в романа. Вече няма съмнение, че сензационният му успех никак не е случаен.
Тази история започва през февруари 2012 година, когато Маркъс Голдман напуска Ню Йорк с намерение да работи над новия си роман в къщата си в Бока Ратон. Сдобива се с нея три месеца преди това благодарение на авторските права за екранизацията на последната си книга.
Там негов съсед (и наставник) е един сговорчив старец на име Ленард Хоровиц, бивше светило в областта на конституционното право от Харвард.
Сам потомък на Монтклеър Голдман, семейство от средната класа, обитаващо малка къща в Ню Джърси, Маркъс винаги е изпитвал безгранично възхищение към другия клон на фамилията, Балтимор Голдман, към които съдбата е била по-благосклонна.
Във вилата на чичо си Соул и леля си Анита той преживява най-щастливите лета на младостта си - заедно с Уди, Хилел и Александра.
После настъпва ужасяващ обрат. Събитията се завихрят в спирала на нещастието и всички пътища се втурват към Драмата.
Никой не успява да разбере как едно скрепено с клетва приятелство бива пометено от вихъра на възмъжаването. И какво всъщност се случва с Балтиморови.
"Истинската спойка за бандата на Голдман бе мечтата: ние бяхме ненадминати мечтатели. Именно това ни правеше неповторими. Сега от трима ни само за мен мечтата продължаваше да бъде движеща сила. Изначалната мечта. Защо исках непременно да стана прочут писател, а не просто писател? Заради Балтиморови. Те бяха моят образец, а сетне се бяха превърнали в мои съперници. Единственото ми желание бе да ги надмина".
Когато среща Александра съвсем случайно в Бока Ратон, Маркъс има да й казва толкова много неща, че предпочита да замълчи. В такива моменти мълчанието лекува. Една година след смъртта на непрежалимия си чичо Маркъс е изпълнил повелята на съвестта си. Разказал е историята на Балтиморови и символично ги събира отново.
Който се е влюбил в историята за Хари Куебърт и Нора Келерган, неминуемо ще осъмне в обятията на тази книга, защотя тя не й отстъпва по нищо.
Може би на моменти е малко по-трогателна. Като оставим настрана вечната тема за творчеството и неговите основания, "Книга за Балтиморови" е роман за предаността и ревността, за безпричинната жестокост и чувството за вина, за родовата памет и абсурда на семейните вражди.
В известен смисъл това е книга за изцелението, за писането като форма на забрава и за непреодолимата стена на духа...
Много хора се опитват да придадат смисъл на живота си, но той е постижим само при три условия - ако обичаме, ако ни обичат и ако умеем да прощаваме.
"И когато ви питат: "Дядо, за какво са служили книгите?", вие ще отговаряте: "За да мечтаят хората. Или пък за да изсичат горите, не си спомням точно". Но тогава вече ще бъде твърде късно за връщане назад: затъпяването при човечеството ще е достигнало критична точка и ние ще се изтрепем помежду си в резултат на вродената ни глупост, което в една или друга степен вече се случва. Книгите нямат бъдеще, Голдман.
- Така ли? И какво според вас има бъдеще, Рой?
- Киното, Голдман. В него е бъдещето! Вече всички искат да гледат картинки! На хората не им се мисли, иска им се да ги водят за носа!"
Тук е мястото да отбележим, че всеки от двата романа има кинематографичен ритъм и потенциал да се преобрази във филмов суперхит.
Дикер владее дарбата да разказва. Тя се проявява както в умело разгърнатата интрига, която поддържа интереса от първата до последната страница, така и в привидната обраност на стила, благодарение на която словото в книгата тече така, както тече речта и мисълта ни.
За радост на всички, които обичат "да ги водят за носа", с екранизацията на "Истината за случая "Хари Куебърт" се е нагърбил режисьорът на "Красив ум" Рон Хауърд. В ролите на Маркъс Голдман и Хари Куебърт ще се превъплътят двама изключителни актьори - Райън Гослинг и Харисън Форд.
Най-хубавото е, че във финала се съдържа обещание. За нов роман след романа в романа...
Жоел Дикер не губи контрол дори над книгите, които още не е написал. Колкото до живота, Хари Куебърт беше прав - животът е една грандиозна измама.
