Понякога съдбата чука на врата. Понякога идва под формата на имейл, който няма как да подмина.
Бях отворила толкова много табове вече в браузъра на смартфона си, само че нямаше как да пропусна думите, които прозвучаха като музика в главата ми: "Каним Ви най-любезно на събитие в Монако...". Ех, Лазурният бряг, какъв късмет!
В ума ми последва разкошната гледка на Френската Ривиера, а краката ми сами ме отведоха до куфара и гардероба с благодарности каква готина работа имам.
Няколко дни по-късно самолетът вече се снишаваше над Ница, откъдето щяхме да стигнем и до малкото кралство като от приказките.
Колкото и да е банално, на кацане снимах с телефона клип на морската гледка от прозореца и сградите, които блестяха на яркото слънце.
Адреналинът отстъпи място на искрена паника още при пристигането в Монако. При проверката дали всичко е в дамската ми чанта - и под всичко разбирайте смартфона ми, той си беше там, но не по-полезен от стар телефон с физически бутони и "Змията" за цъкане в свободното време.
Напълно бях забравила, че нямам роуминг пакет извън Европейския съюз. А луксозното кралство е именно извън ЕС - подробност, която настроеният на вълна Средиземноморие ум забрави.
Осъзнавах, че трябва да разчитам на Wi-Fi, където и да отида оттук нататък в следващите два дни. Интернетът на хотела на свой ред "щедро" ми позволи само да съобщя на близките си, че съм пристигнала благополучно и дотам. Даже не успях да изпратя видеото от кацането, толкова слаб беше обхватът!
Опитвах се да се успокоя, че предишните поколения не са имали и лукса на Wi-Fi, от което настроението ми само помръкна още повече.
Нерадостните мисли как сама съм позволила да се откъсна от света временно се изпариха, когато поехме на обиколка по крайбрежния булевард на Монако.
Така се разкри пълната прелест на Лазурния бряг. Осъзнах какво тегли като силен магнит знаменитости и милионери натам - от едната му страна имаше изумително синя морска вода с перлена пяна, а от другата - подредени палми, изобилна зеленина и наредени като прецизен пъзел скъпи сгради.
Окото ми не можеше да прецени накъде да гледа по-напред, като същото важеше и за камерите на смартфона ми, с които се опитвах да уловя всеки сантиметър от живописния пейзаж. Жалко, че не можеха да съхранят и опияняващата миризма на море.
Представях си и какъв красив пост за Instagram ще се получи с купищата ярки снимки, колко харесвания ще има заради прелестта, която съм заснела...
... и се сетих - нямам интернет. Отиде ми инфлуенсърската кариера, още преди да е започнала, понеже нямах мегабайти. Ядосвах се на себе си, на разсеяния си ум, на неорганизираната ми природа, на факта, че за да се сдобия с Wi-Fi, трябва да стигна до хотела.
Наистина ли така са живели майка ми и баща ми?! Да не могат да кажат едно "Здрасти, кацнах!", да не могат да изпратят и една снимка? Ужас!
Наистина чувствах смартфона в дланта ми като безполезна тухла с шарен дисплей.
Седнах на една пейка под палма, точно под краката ми се разбиваха средиземноморски вълни, и започнах наум да изброявам още неща, които не мога да свърша без роуминг.
Списъкът набъбваше с всяка секунда - не можех да проверя адреса на следващата ни среща. Нямаше как да проследя и важна пратка, която очаквах в България.
Без интернет се усещах още по-безпомощна и това имаше твърде малко общо със социалните мрежи и неслучилата се инфлуенсърска кариера.
Имейлът ми тъжно се опитваше да зареди нови писма, но нямаше как. Скролвах и скролвах без резултат, сякаш можеше да се появи някакъв бог на интернета, който да ми съдейства. Браузърът ми ме посрещна с познатите икони на любимите ми сайтове, като че ли само и само да ме подразни.
Колега забеляза посърналата ми физиономия, с която гледам в смартфона си, и с искрено учудване ме попита защо не съм активирала роуминг пакет от приложението Yettel.
Не ми трябваше допълнителен жокер - и "Помощ от приятел" ми стигна.
С нетърпение стигнах до лобито на хотела, за да получа ценна доза Wi-Fi и да вляза в приложението Yettel и, ето, звездата на платформата GО+ е точно под палеца ми. Винаги съм се възхищавала колко интуитивен е интерфейсът на app-а, понеже в него всичко е лесно и достъпно - личният ми мобилен план, томболи, дигитални услуги, оферти и други.
И този път е така - на видно място в долното меню откривам звездата на платформата GО+ и вече мога да избирам между разнообразни пакети с мегабайти в чужбина.
Какво обаче е GО+? Платформата е цяла нова вселена, която надгражда традиционните минути и мегабайти с услуги за различни ситуации от ежедневието. В моя случай решението е роуминг пакет, но в GO+ има и селекция от премиум дигитални, развлекателни и практични услуги.
В зависимост от мобилния си план получаваме достъп до различни услуги с промопериод без месечна такса и други специални предложения.
Именно там виждам, че има пакети за потребителите, които нямат изрично добавени мегабайти в Евросъюза и оттам нататък имам възможността да избера европейски държави извън ЕС, зона Балкани или целия друг широк свят.
С опция да си харесам дневен, седмичен или месечен пакет в зависимост от необходимостта ми.
Над пакетите с роуминг ме гледа въпросът "Къде отиваш?", който донесе първата истински широка усмивка, откакто съм в Монако.
Толкова бързо се сдобих с дневен пакет през приложението Yettel, че забравих всички тревоги отпреди само 20-30 минути. С това дойде и спокойствието, че където и да отида, съм на няколко клика разстояние от роуминг - бързо, лесно и най-важното, изцяло дигитално и през app-а.
А усмивката стана още по-голяма, когато разпратих снимки от Монако на близките ми и се пошегувах с тях, че никога повече няма да си позволявам да се връщам в Каменната ера.
Няма и нужда - платформата GО+ е насреща.
