Танцът на Ердоган по ръба на стабилността

Атентатът с кола-бомба срещу полицейски автобус в Истанбул говори само за едно - че Туция, която преди време бе образец за спокойствие в размирния Близък Изток, сега е погълната от несигурност.

Подозренията очаквано ще паднат върху кюрдската сепаратистка групировка, която вече извърши подобни атаки в Анкара през януари и март.

Президентът Реджеп Ердоган най-вероятно ще позволи отнемане на имунитета на 50 кюрдски представители в парламента, за да улесни криминалното разследване срещу тях. И най-вероятно, за да ги изтика от постовете им.

Той сигурно ще използва трагедията с цел да убеди турските гласоподаватели, че кюрдските и ислямиски бойци могат да бъдат спрени, единствено чрез реформирането на парламентарната република в силно централизирано президентство.

Тези твърдения обаче са безпочвени, тъй като покачващата се нестабилност в страната не е породена от модела на управление, а от прехвърлянето на твърде много власт в ръцете на президента.

Визията на Ердоган

Преди по-малко от месец Ердоган отне поста на лично избрания от него премиер Ахмет Даватоглу, поради опитите на втория да си извоюва собствено влияние в управлението.

Нещо повече - идеологията на Ердоган за вътрешната и външната политика на страната поставиха Турция в основата на конфликта между етноси, фракции и секти, разкъсващ региона.

Идеята му за създаване на хомогенна турска националност в етнически разнообразното общество и налагането на сунитския ислям за единствена официална религия са рецепта за разцепление на населението и политически размирици.

Все пак кюрдите представялват 18% от населението, а повечето от тях копнеят за повече демократични и човешки права, заедно с интеграция в турската държава.

Неотстъпчива външна политика

Ердоган подхожда твърдо както във вътрешната, така и във външната политика - действия, които намалиха влиянието на Турция в Близкия изток и Северна Африка.

Враждата му с Русия и недоверието към Иран и Израел попречиха на маневрите му в Сирия. Това е само допълнение към почти трите милиона мигранти на турска територия, сред които има и представители на свръхизлишъка насилници в Близкия изток.

Съдбоносните взаимоотношения на Ердоган със САЩ приличат повече на серия дрязги, отколкото на някаква стратегия.

Те бяха допълнително усложнени от отказа на американците да прекъснат взаимоотношенията си с Отрядите за народна защита (съдружници на ПКК) в борбата срещу Ислямска държава.

Студен прием в Европа

Турция не се радва на топъл прием в Европа, въпреки преговорите за справяне с имигрантската криза.

Ердоган заплашва, че ще развали сделката, ако не получи още уверения за безвизово пътуване на турците в страните от Шенген.

Под сделката "един вътре, един вън" сирийците, които нелегално влизат в Гърция, ще бъдат връщани в Турция. Когато един нелегален имигрант бъде върнат в Турция, друг с потвърден бежански статус ще бъде настанен в Европа.

В замяна ЕС обеща да даде милиарди евра на Турция, които да помогнат на страната в грижата за мигрантите на нейна територия.

Но ако Ердоган продължава да иска все повече и повече, той рискува да изтълкува грешно отчаянието на немския канцлер Ангела Меркел, надценявайки картите, които държи.

Той не трябва да се учудва, ако един ден европейските държави му откажат съдействие, когато поиска помощта им по друг въпрос.

Задълбочава ли се кризата?

Логично, курса, по който Турция се движи у дома и навън, не е оптимистичен.

С времето се увеличава възможността предизвикателствата във вътрешната и външната политика да окажат допълнителен натиск върху застоялата икономика на страната. Това би вкарало Турция в низходящо спираловидно спускане към нестабилност.

Ако Ердоган не промени политиката си радикално, което изглежда малко вероятно, Турция вероятно ще последва съдбата на страните в Близкия изток.

*Текстът е коментар за CNN на Фади Хакура - експерт по въпросите за Турция

Новините

Най-четените