Преди година Алексис Ципрас постигна най-невероятната изборна победа. Сега той не изглежда толкова непобедим.
Гръцкият премиер и екипът му усърдно работят по популяризирането на среща на южноевропейските лидери в Атина на 9 септември, за която Франсоа Оланд е приел покана. Идеята е да се оформи "южен фронт" по два сериозни проблема, които все още разтърсват ЕС: бежанците и финансовата криза.
Срещата има и друга цел: Ципрас трябва да покаже, че все още има международно влияние.
Из гръцката столица се носят слухове за предсрочни избори. Лидерът на консервативната партия "Нова демокрация" Кириакос Мицотакис е уверен, че може да пребори Ципрас и да свали най-младия премиер в историята на съвременна Гърция.
И това ако не е тотална промяна.
Миналото лято, след шест месеца на хаотични преговори с кредиторите на Гърция, Ципрас се измъкна от ситуацията със завой на 180 градуса, който никой друг политик в последно време не би могъл да постигне.
Страната беше на ръба на банкрута и изглеждаше сякаш ще излезе от еврозоната. В началото на юли, гръцките гласоподаватели шумно отхвърлиха предложението на Европейската комисия за финансова помощ в замяна на допълнителни сурови мерки за остеритет, като гласуваха с "Не" в поляризиращ и емоционален референдум. Само няколко месеца по-късно, Ципрас въпреки всичко се съгласи на допълнителни бюджетни икономии.
После свика нови избори - и спечели.
Позицията на Ципрас наистина е нестабилна. Имиджът му пострада миналата година, когато поизчерпа търпението и добрата воля на европейските си и международни съюзници и дори може би нанесе тежък удар на убедителността на европейското движение срещу остеритета, като навреди на леви партии като "Подемос" в Испания.
За неговите критици, срещата на 9 септември изглежда като отчаян ход да подобри репутацията си. Вътрешната политика на "Сириза" според тях е пълен провал: партията изостава след "Нова демокрация" в социологическите проучвания, и рейтингът на премиера е нисък.
Ципрас няма да има сериозни достижения, на които да се опре на партийната конференция на "Сириза" през есента, извън налагането на мерките за икономии, някои от които - например пенсионна реформа и мащабна приватизация - накараха предшествениците му да развеят бялото знаме.
Правителството му беше обвинено и че назначава "дружелюбно настроени лица" в администрацията - отдавнашна традиция в гръцката политика. Всъщност хаотичната публична администрация ежедневно дава на опозицията предостатъчно амуниции.
Ципрас обаче не може лесно да бъде уплашен.
В парламента той наскоро отправи рязко предупреждение към Мицотакис: "Настоявате за избори от деня, в който станахте лидер. Но трябва да ви напомня, че социологическите проучвания ви даваха преднина през януари 2015 и изгубихте. Те казваха, че ще спечелите референдума и го изгубихте. Казваха, че ще спечелите изборите миналия септември и изгубихте с разлика от 37 процента. Защо си мислите, че този път ще е различно?"
"Той несъмнено е успешен политик," казва Йоргос Пагулатос, професор по европейска политика и икономика в Атинския икономически университет и един от най-шумните критици на "Сириза". "Ако оставим политическите му позиции настрана, той изведе партия от 4 процента до властта, спечели избори и референдуми. И спечели през септември 2015, като заложи на точно обратната платформа на тази, която издигна през януари."
Доколко признание заслужава той за политическите си победи? Успехът на партията му показва, че до голяма степен заслугата е точно негова.
Преди "Сириза", никоя лява партия никога не е създавала жизнеспособна алтернатива на съществуващия баланс на силите на масовите партии. Преди Ципрас, "Сириза" нямаше депутати в парламента. "Сириза" надделя над опонентите си до голяма степен благодарение на способността на Ципрас да привлича електорат като „обикновен" грък.
Мицотакис, за разлика от Ципрас, е наследник на политическа династия, която има 160-годишна история, и освен другото е учил в САЩ и е заможен. Фофи Генимата от лявоцентристката партия ПАСОК е дъщеря на бивш министър на ПАСОК, и за мнозина въплъщава години на шуробаджанащина и корупция, въпреки че се опитва да дистанцира партията от греховното ѝ минало.
Въпреки че социолозите заявяват, че Ципрас напоследък изостава като популярност в сравнение с другите лидери, няма сериозни кандидати от старите партии. Досега разочарованието от Ципрас и политиката на "Сириза" не се е превърнало в подкрепа за други.
В родния регион на Ципрас - Епир в Северозападна Гърция, гласоподавателите традиционно са подкрепяли досега консервативни политици и са поддържали статуквото.
Подкрепата за масовите партии в региона сега почти е изчезнала.
"Ципрас е единственият политик в Гърция, който разбра концепцията за "постистинна" политика и разчете международния пейзаж невероятно успешно," казва атински ПР специалист. "Той казва, независимо какво прави, че това не зависи от него, че ръцете му са вързани заради това, което са правили предшествениците му. Което е вярно, но не е цялата истина. Той обаче осигурява фактора на добро настроение, от който се нуждаят хората, те знаят, че са прецакани, но искат да се почувстват добре.
Извън фактора на доброто настроение, Ципрас се е доказал като политически устойчив. "Той е същинско чудовище. Политиката, която може да провежда, е конфронтационна. Той не може да създава политика, не се интересува от това, скучно му е. Той е майстор на печеленето на избори. Дайте му подиум, амфитеатър, победа или поражение. Там той не може да бъде спрян," коментира ПР специалистът.
Ципрас включи гневните и маргинализираните в масовата политика, което означава, че сблъсъкът между управляващите и безвластните намаля. "СИРИЗА все още е популистка партия, но подходът ѝ... е много позитивен за това общество, защото носи със себе си хора, на които Ципрас може да говори по-добре от всички останали," казва Пагулатос.
Колко дълго ще продължи това до голяма степен зависи от начина, по който Европа ще избере да подходи към Гърция, когато еврочиновниците се върнат в Атина, за да преценят напредъка по прилагането на споразумението от юли 2015 г.
Все още има някои въпроси.
Последните четири финансови тримесечия бяха изпълнени с лоши новини. Нежеланието на партията да приеме приватизационните сделки, наследени от предишните правителства, и мудността, която се дължеше на вътрешни кавги, все така държат далеч инвеститорите. Напредъкът в нивата на заетост и събираемостта на данъците е засенчен от спад на заплатите и покупателната способност.
Министрите от "Сириза" се забъркаха в медийни борби, които заплашват да подкопаят убедителността им и програмите им в бъдеще. Държавният министър и дясна ръка на Ципрас, Никос Папас, води ожесточена война със собствениците на телевизии за нов лицензен режим, при който ще се издават само четири лиценза и много досегашни големи играчи са изритани напълно от пазара. Медийното внимание не работи особено добре в полза на партията.
Въпросът, който всички си задават, е дали Ципрас сега може еднолично да обърне цялата тази негативна тенденция.
Реалността показва, че силен лидер не може да замени изграждането на разумна политика и назначаването на компетентни държавни служители, а нито едно от тези неща не е силна страна на Ципрас.
Това не означава, че "Сириза" не е създала политики, помагащи на уязвими социални групи. Но след като пенсионните реформи и новите данъци започнат да натежават на населението, тлеещият гняв може просто да пламне. Следващите няколко месеца вероятно ще донесат лоши новини и за гръцките граждани, и за гръцкото правителство.
"Сириза" спечели много благосклонност заради начина, по който подходи към бежанската криза, и наскоро бе похвалена от Ангела Меркел заради хуманитарната си дейност. Според германския вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung, тя "наистина харесва Ципрас и иска да му помогне."
Но подходът на "Сириза" - опитът да се създава лява политика, когато е възможно, докато се работи в традиционна масова политическа рамка - често води до вътрешни противоречия.
Все още остава неясно дали "златното момче" на левицата ще успее да запази 4-годишния си мандат, или ще бъде принуден да излезе отново на улицата заради загуба в предсрочни избори. В парламента той действа като успокояваща сила. Но ако бъде запратен отново в опозиция, вероятно ще се върне към агитаторското си минало.
Едно е сигурно: бъдещето на гръцката политика принадлежи на Алексис Ципрас. Независимо дали е на премиерския пост или не, той със сигурност няма да изчезне от политическата сцена.
