Реформа, ама друг път

Неделя е новият петък.

Най-накратко така може да се определи внезапният порив към "пенсионна реформа" по никое време.

В единствения неработен ден от седмицата, в опразнените коридори на Министерски съвет мандатоносителят и синдикатите си стиснаха ръцете без много шум под меморандум с пет решения, за които "противоречиви" е най-мекото определение, което може да се даде.

При това - броени дни преди експресното приемане на Бюджет 2015, в който зад обещания за светло бъдеще без особени гаранции за политическа издръжливост на мнозинството се крие огромен нов държавен дълг от 8,1 млрд. лева.

И то - часове след като кредитният рейтинг на България беше понижен до "боклук" заради едногодишното движение на автопилот в сферата на публичните финанси.

Без обществено обсъждане, с демонстративно изключване на бизнеса - една от трите уж-равнопоставени страни в диалога, без политически дебат за ползата и щетата от поредното приклякане пред вечните претенции на групите по интереси, които под претекста за "социалната цена" от години спъват всеки опит за помръдване от блатото.

Вместо да спре свободното падане в "свредела на нестабилност" (по прословутото определение на Бойко Борисов) - ГЕРБ отново вдигна ръцете от проблема и остави за "друг път" реформаторския си ентусиазъм.

Защото няма помен от реформа в петте опорни точки на Меморандума.

Единствените смислени предложения - за въвеждане на минимална възраст за пенсиониране за всички категории и приемане на мерки за повишаване на събираемостта - са записани като пожелания, без срокове и ангажименти и без конкретна идея как да се постигнат целите.

Вместо това ултимативно е замразена пенсионната реформа "до постигане на дългосрочно решение" и се въвежда криминализирането на широкото понятие за "осигурителна измама".

Идеята, че със заплаха от строг тъмничен затвор ще накараш някой да си плаща осигуровките, е почти толкова успешна управленска мярка колкото криминализирането на зъбобола.

Вместо кабинетът да накара НАП да си гледа работата, залага на милиционерския постулат "всеки е потенциален престъпник"* - вдига мерника на и без това малкото останали предприемачи в България (работодатели и самоосигуряващи се лица) - и то при положение че самата държава продължава да трупа дългове към частния бизнес.

Въвеждането на "право на свободен избор" между държавния НОИ и частен пенсионен фонд изглежда по-скоро като неприкрит опит да се прелеят в общата бездънна каца милиардите, натрупани по индивидуални партиди, отколкото като "либерализация" на пенсионния модел (виж карето).

И сега по-голямата част от осигурителната вноска отива в държавното осигуряване - и какво от това? Дефицитът за пенсии продължава да се кърпи "солидарно" с данъци, а днешните млади и трудоспособни хора нямат никакви гаранции, че срещу двойното бреме ще получават достойни доходи след години.

Тъкмо обратното - безкрайното отлагане на реформата е гаранция за мизерия. Не само днес, но и за поколения напред.

 

* Впрочем, дори при тази ситуация сметката ще плати данъкоплатецът - по изчисленията на правосъдния министър Христо Иванов средната месечна издръжка на един затворник е около 1000 лева.

Новините

Най-четените