Да се затваря университет е глупаво и за подобно действие може да има много малко извинения. А да се опиташ да затвориш институция като Централноевропейския университет, което се опитват да направят управляващите в Унгария, е подигравка с историята. Mоже би и много повече.
Може би защото университетът е основан и финансиран от Джордж Сорос, а около него винаги са витаели различни митове. Някои от тях са откровено смешни, други - забавни, доколкото конспиративните теории могат да са такива. За съжаление, точно тази част от образа на ЦЕУ днес му изиграва до някъде лоша шега и дава измислен инструмент в ръцете на тези, които искат да го затварят.
Затова реших да разкажа какво знам аз за университета, като един от многото студенти минали от там.
ЦЕУ е специален по много начини, но едно от най-специалните неща е, че това е учебно заведение с кауза. Тя е ясна: да се даде шанс на младите хора от Източна Европа да видят какво прави останалият свят.
Моето приключение там започна през 2006 г. В онзи момент България беше на прага на ЕС и в повечето чужди университети българските студенти все още плащаха по-високи такси, а жизнения стандарт в европейските градове беше трудно-преодолима бариера за много от желаещите да учат навън. Това беше известен факт и затова ЦЕУ даваше на 90% студентите си стипендии, с които да си покриват общежитието и дори част от храната. Така без особени тежести за семейния бюджет можехме да отидем и да учим в един особен и доста престижен университет.
Чувал съм какви ли не легенди за подбора. Истината е, че това беше един от малкото начини да получиш стипендия без в това да има пръст нито един български държавен или НПО администратор. Всички минавахме по една и съща процедура, която отнема около година. Тя е съвсем стандартна - езикови изпити, есета, идея за изследване, интервю и др. Никой никога не ми зададе въпроса какви са политическите ми възгледи, дали баща ми е комунист или демократ. Оценяваха единствено възможността и желанието ми да уча.
Отварянето към света беше сложно упражнение с много различни нюанси в него. Една от първите ми изненади беше да видя, че там ги няма лелките от канцелариите в Отдел "Студенти", които винаги се държат грубо с теб и твърде често съдбата ти зависи от това дали последният им пасианс е излязъл. В ЦЕУ ме посрещна отдел от приветливи хора, които бяха готови да ми помогнат с всичко, само и само да направя това, за което са ме приели - да чета и уча.
Следващият ми сблъсък беше библиотеката. Освен че стоенето в нея не се смяташе за изгубено време, това беше мястото, където най-бързо разбираш колко малко знаеш и колко много можеш да научиш.
Все още си спомням за Закона на Дюверже*, правило в политологията. В СУ бяхме чели за това, знаехме го наизуст. Когато влязох в библиотеката на ЦЕУ, видях, че има 3 рафта с книги по темата, като половината го оборваха. Това беше първият ми сблъсък с т. нар. либерално образование, на което ЦЕУ е донякъде символ.
Това не е образование, което те учи да бъдеш либерал. Това е образование, което обратно на легендата за ЦЕУ, не индоктринира. То ти дава достъп до различните мнения и те оставя сам да решиш. Но това не е никак лесна работа, защото ние бяхме свикнали да приемаме наготово и безкритично мнението и знанието на нашите преподаватели. За да направиш нещо различно, трябва да прочетеш всички книги от трите рафта. И всички, които минахме през ЦЕУ, го правехме.
ЦЕУ е либерален университет, но в него редът не е особено либерален. Американският модел на оценяване и преподаване означава едно: ред. Всяка задача, която предаваш, има срок, и понеже системата е електронна, всяко закъснение се наказва с точки. Всяко отсъствие от занятия трябва да има причина. Иначе си заминаваш обратно, а този натиск не винаги е нещо приятно.
Но по-важното е, че ЦЕУ е и място на особени отношения, които наистина създават навици за общуване за цял живот. Представете си на едно място, в една малка аудитория да стоят сърби и хървати, а зад тях азери с арменци, българи, руснаци. Американци за цвят. Всеки носи със себе си полученото в националните си учебни системи, което в повечето случаи е силно оцветено в националния разказ. Разказ, който е обслужвал нечия стена.
Аудиториите на този университет и до днес са място, където падат много клишета, заблуди, където има сблъсък на мнения и идентичности. Място, където се рушат стени.
Там срещнах и преподаватели, които истински се вълнуваха от това, което правят студентите им. Спомням си как имах доста ниска оценка по един от предметите, по които смятах, че съм най-добър. Тогава професорът сам ме повика в кабинета си: "Последната ти работа не е добра, мисля, че трябва да поговорим". И това не беше разговор за оценката, а за подхода, за нуждата да погледнеш от другата страна и за смисъла да се напише нещо. По-късно той стана и ръководител на магистърската ми работа.
Университетът е създаден така, че почти насилствено, на базата на много труд и изсквания, но и много възможности, които ти дава, да те накара да прекрачиш границата между затвореното общество и останалия свят. Всяка програма започва с обучения по съвсем базови неща, без които не можеш да се справиш днес, но които понякога ни липсват.
Започваш от курс как да използваш вътрешния сайт на университета и стигаш до това как се пише научен текст и как се цитира, така че да не изпадаш в ситуацията на плагиат.
Най-впечатляващата възможност, която получават студентите в ЦЕУ е да имат преподаватели-звезди. Университетът има свои щатни преподаватели, но всяка година във всяка програма, поне за семестър има гост-преподавател, който е от световна величина. Днес четеш текстовете на някой голям професор, следващия семестър се оказва, че той има курс и можеш да го запишеш, а дори и да обядваш рамо до рамо с него в мензата на университета. Това е истинско пробиване на стената и то с глава, по интелектуален начин.
С всичко това не искам да защитавам Сорос или Централноевропейския университет. Те имат достатъчно история и сили да се защитят. Но си мисля, че във времето, когато стените все по-често стават любимото решение, вероятно духът на Централноевропейския университет дразни и вероятно и изглежда излишен, може би вреден.
Но всички ние знаем от опит, че стените са временно явление. Утре няма да ги има. И тогава пак ще има нужда от хора, които да ги прескачат или разбиват с глава, по интелектуалния начин. Отново ще искаме някой да научи хората на по 22-25 години да могат да стоят в една стая, въпреки че са били от двете различни страни на стената.
* Законът на Дюверже гласи, че избирателна система от типа "победителят взема всичко" в едномандатни избирателни райони поощрява оформянето на двупартийна система, а пропорционалната система фаворизира многопартийността.
Никой не задал въпрос относно политическата убеденост - ми тоя есета, събеседвания и тн не са случайни байно. Въпросите и по есето и по някои твои да не мислиш че са само да проверят дали си екипен играч и толерантен...щото не ми казвай че е нямало въпроси - личностните въпросници и тн.са изготвени от специалисти и дават сравнително вярна информация за теб която на пръв поглед не си споделял.
Погледнах коментарите да видя плюнките на хора, които не са стъпвали в университет и се гордеят с това, и не бях разочарован. А в моя гледна точка на човек, завършил в американски университет и напълно наясно с учебната среда и принципите на обучението, които CEU явно също спазва, статията звучи напълно достоверно и резонно.
Mako, а ти отегчаваш. Както винаги. Ако поне беше довършил полу-образованието си, щеше сега да можеш да кефиш анонимни идиоти в интернет. А сега само отегчаваш. Малко скучно, а?
"Това не е образование, което те учи да бъдеш либерал. Това е образование, което обратно на легендата за ЦЕУ, не индоктринира. То ти дава достъп до различните мнения и те оставя сам да решиш." Но само си мислиш че решаваш, решили са вместо тебе, ония които преди това са ти "промили" мозъка. Не вярваш ли, ми чети бе, чети, решенията които си мислим че взимаме всъщност идват от подсъзнанието ни, 6-7 секунди преди да сме осъзнали решението си, то е взето от нашето подсъзнание, до което самите нямаме достъп, но в което ровят на запад специалисти отдавна.
Всяко нещо , свързано та Сорос, трябва да бъде забранено преследвано от закона..Светът в който живеем днес е в пъти по-лош, от този на родителите ни.Истинските ценности са подменени от фалшиви мултикулти заклинания и толерастия, докато шепа хора стават безумно богати за сметка на вички останали.Дори в развитите страни средната класа губи доходите си , в сравнение с тези преди 20 години.Пошлостта е навсякъде, а педерастията е норма.Да благодарим на Сорос и още една шепа индивиди за това.Дано гният в Ада!
.... хора, които не са стъпвали в университет .... Аз съм един от тия хора. Завърших институт, и нямам причини да съжалявам. Сега го наричат университет, от което не е станал по-добър или по-полезен. Чак се чувствам неудобно, когато в CV-та пиша университет, а на дипломата ми пише институт. Тая снобска мания с университетите не отчита факта, че едни от най-престижните заведения носят имена като MIT, Harvard Law School, London School of Economics, Ecole Normal, и др. А в английския език медицинските университети се наричат Medical School. А даниелчо не може да се нахвали, че е ходил не къде да е, а в ЦЕУ. Че то не е нищо ново. У нас от десетилетия имаше АОНСУ. Познавам някои възпитаници, и нямам спомен да изпитваха особена гордост, даже по времето на социализъма, когато това беше върхът, свидетелство, че принадлежиш към управляващите. Предшественикът му се наричаше висша партийна школа. В Ок. Риболов имаше един моторист, който се хвалеше, че има висше образование, но няма средно. "Как така, бе?" "Ами по партийно поръчение ме изпратиха и завърших висша партийна школа, а аз нямах средно образование." И ние, в курса на обучение изучавахме история на БКП, маркс-ленинска философия, научен комунизъм, но всички, с малки изключения, знаехме, че това е талаш, задължителен данък към системата, за да добием професия, и ги наричахме лаладжийски дисциплини. Помня възмущението на един от преподавателите. "Как може с такива разбирания да имате 6 по философия!" Отговорих му "Шестицата ми е писана за това, каксъм изучил маркс-ленинската философия, а не за моята. А вие обиждата не мен, а колегата си, който ме е оценявал." Та, така, даниелчо. Гордей се с лаладжийския си университет. Хлябът ти е осигурен. В края на краищата, човек за това учи.
Чак като завърших излиянието си, обърнах внимание на заглавието. Университетът, който руши стени. Неточно. Той е проектиран да руши огради. От оградата на частния двор до тази на държавната граница. Само оградата на царството на Шорош е неприкосновена. Напълно естествено Орбан не го харесва. А у нас на никого не му минава и през ум да върже кусур на американския университет.
свинчо е отявлен хамериканофил мислещ се за нещо повече от другите,а е обикновен махленски хулиган по форумите и ако не съм завършил университетя,ко? по какъффф наин ще определиш дали е така? личен живот,онова нещо което те кара да начдничаш в паницата на другите по малко
"Светът в който живеем днес е в пъти по-лош, от този на родителите ни.Истинските ценности са подменени от фалшиви мултикулти заклинания и толерастия, докато шепа хора стават безумно богати за сметка на вички останали." Светът, в който живеем днес, позволява на всеки да извърти нещата така, че да се изкара жертва на нещо, а другите да са насилници. Аз забелязвам следната тенденция - колкото повече човек е склонен да бъде глупак, неудачник, мързеливец, социалист, непрокопсаник, калпав и некомпетентен работник, толкова повече е склонен да мисли, че някой друг богатее за негова сметка. Къде е логиката ли? Ами няма такава естествено, освен ако не допуснем, че Бил Гейтс ограбва плодовете на труда на чистачката в офиса си.
Sam Vaims, Бил Гейтс беше глобен и от американският,и от европейският антимонополен съд с милиарди долари и евро глоба! Толкова по въпроса...
Фридке, си точна, ясна и прекрасна. А даниелчо е позакъснял. У нас предшествениците му от АОНСУ разрушиха де що имаше стени и огради, включително и някои носещи. За него не останаха. Да го пратят мисионер в чужбина, ама където и да иде ще яде ритник. Затова са го оставили тук, да тресе разбитата сграда в помощ на световните трусове. Дали са му трибуна тук и може би някоя службичка при мадам Йес. Така, де, свой човек не се изоставя.
”Светът, в който живеем днес, позволява на всеки да извърти нещата така, че да се изкара жертва на нещо, а другите да са насилници. Аз забелязвам следната тенденция - колкото повече човек е склонен да бъде глупак, неудачник, мързеливец, социалист, непрокопсаник, калпав и некомпетентен работник, толкова повече е склонен да мисли, че някой друг богатее за негова сметка” Уста статистика, колега.Нищо лично.Между другото излиза че явно 3.5 млрд са крайно глупави и мързеливи или и двете.Добре че са първите 85 по богатство в света та да има прогрес.Да, точно.Състоянието на тези 85 е повече от състоянието на 3.5 млрд от населението на планетата.Съвсем сериозно ви съветвам да изоставите мантрите за работливите 85 и да прочетете Стиглиц, примерно.„Цената на неравенството е интересно четиво.