Защо битката за природата продължава да мобилизира гражданите, въпреки че протестната енергия премина в режим на стендбай?
Има различни отговори. Най-артикулирани са легалистите, които твърдят, че инвестиции от типа на Карадере нарушават законите, собствеността е неясна, задкулисните ходове - подозрителни. Макар подобни аргументи да идват по-скоро отдясно, те бързо запалват искрата на класовото подозрение към богатите, които няма как да не крадат.
Тази писта обаче е опасна. Ами ако се окаже, че инвеститорите са уредили работата, така че всички закони да бъдат спазени? Че в комплекса ще се посадят изчезващи видове дървета и по комините ще гнездят щъркели? Както всички други човешки творения законите могат да се променят, а с много пари това става лесно.
За други екологията е вид пантеизъм, в която човекът не е господар и собственик на природата, а скромно трябва да се нареди до мушицата и блатното кокиче. Тази религиозна нагласа може да ви накара да търсите само естествени храни без "Е-та" и с индивидуализиран произход, да отказвате ваксините, с които Бил Гейтс намалявал населението на земята, да медитирате, изобщо да бойкотирате продуктите на индустриалната цивилизация. Прочутият лозунг: "Гръмни се, спаси планетата!" е този морал, доведен до карикатура, защото, разбира се, най-добре за природата бе било, ако просто ни няма.
Все пак симпатичната екорелигия е лукс, който обикновено заразява хора, произлезли от по-заможни среди и които са решили да се откажат от неща, които вече имат; човек, който никога нищо не е имал, едва ли се сеща да посреща слънцето на морския бряг, камо ли да замесва хляба си с лимец.
Появиха се граждани, които започнаха да правят фината разлика между либерална и неолиберална политика. При първата оставяш всеки да прави, каквото желае, при втората, каквато я познаваме от последните десетилетия, едрите предприемачи впрягат публичния ресурс на държавата да ги подпомага. Неолиберални хватки бяха наливането на пари за спасяването на западни банки, които се оказаха "твърде големи за да се провалят"; приватизирането на държавни доставки или общински монополи. В Карадере от държавата се очаква да осигури с пътища и инфраструктура едно частно градче. А после - както го видяхме в места като Испания - да разчиства бетонните руини в случай на провал. По съвсем същата причина много граждани бяха против централата в Белене: ще дойде частен инвеститор, ще си печели парите, а всички ние чрез държавата ще носим рисковете за много години напред.
Най-важна тук е идеята за общо пространство. Трябва ли да има такова или не? Ето вземете Борисовата градина, започната от Фердинанд като "Пепиниерата" и по някакво чудо запазена до днес. Много софиянци имат собствени дворове и вили, но друг тип преживяване е разходката в парка, който е на всички. В други градове има много повече културни пространства за подобна разходка, исторически пешеходни зони, музеи, места за игри. Тук поне парковете донякъде удържат: места, където не те бомбардират непрекъснато с реклами и стоки, където превключваш на неконсумативен режим.
Ще продължим ли да бъдем граждани на тази страна, ако не остане нито едно място, където можем да стоим без да плащаме, без да се съобразяваме с някакъв частен собственик? Плажът, гората, природния резерват - това са такива места, които все още ни създават усещането, че тази страна е и наша. Пренесете омразата на хората от Бяла срещу летуващите там без пари "хипита" към парка във вашия град: "И представяте ли си, едни младежи ходят там с китари, едни кучкари разхождат кучета, едни майки с колички - и никой не плаща!"
Единственият чист начин да се запази дадена природна местност е тя да се национализира и обяви за парк. Понеже това звучи твърде ляво, природозащитниците търсят идеологически компромис. Опитват да убедят местните хора, че биха могли да печелят много повече ако си дават под наем къщите за екотуризъм. Добре, но като погледнеш местността виждаш, че там няма кой знае какви забележителности; за местните изглежда по-примамливо да има един голям туристически комплекс, който да привлича гости с дискотеките си, пък част от човекопотока неминуемо идват и при тях. Струва ми се и малко наивно е да се мисли, че екологичният туризъм е просто природа, оставена на самотек: тя иска някаква грижа, къщите за такъв туризъм трябва да са малко дизайнирани /дървената дограма е много по-скъпа от пластмасовата/, с една дума естественото предполага доста изкуствени усилия. Такава инвестиция няма да направят офшорни фирми, които търсят бърза печалба.
Не е трудно да изкарикатурим двете страни в този сблъсък. Неолибералната десница обича да говори за екофашизъм, подчертавайки тормозенето на индивида в името на някакъв обществен интерес, на земята, на родината и нейната естетика. Вероятно знаете, че нацистите са били големи природозащитници - антиеврейското им законодателство от самото начало се основава на жестокостта, която според тях представлява ритуалното кошерно клане на животни. На другата страна можем да припомним печалната съдба на Великденските острови в Тихия океан - една малка процъфтяваща цивилизация, произвела собствената си екологическа катастрофа. С уговорката, че съвременните предприемачи, които издигат бетонните си божества на мястото на дърветата, няма да измрат в Карадере, а ще опънат платна и ще отпътуват с печалбата на други прекрасни офшорни държавици.
Проблемът е политически. Работни места или паркове, сиреч производители или потребители? Къс или дълъг икономически интерес? Никой не би се радвал да му се намесват в частната градинка, но никой не желае и да ни се отнемат общите пространства. Къде слагаме границата между едните и другите? Някой решава да строи твърде близо до другия /последно писаха за такова намерение на г-н Блъсков*/, някой приватизира улицата, като забива колчета пред къщата си или си пази място за паркиране с бидон вода, някой опушва атмосферата, в който пребиваваме. Това са неща от един порядък: инвеститорите имат тенденцията да забравят, че наоколо има общество, природозащитниците - че в света освен обща природа все пак има и частни интереси и само с чистия въздух не може да се живее. Бедата е, че у нас публичните власти, които трябва да чертаят разграничителните линии, не само са немощни и подкупни, а и се намират под непрекъснатия идеологическа натиск на частния интерес. Ето защо моментът е дошъл на сцената да излязат гражданите.
* (бел. р.) Журналистът и издател Петьо Блъсков притежава парцел в софийския кв. "Изток" - на метри от Борисовата градина, и е заявил намерение да строи детска градина. Жителите от съседните кооперации обаче са против проекта. Опасението им е, че ако строителството в междублоковото пространство бъде допуснато, с бъдеща промяна на предназначението на строежа градината може да се модифицира в жилищни сгради.
И още една гледна точка: Да дадеш Кара дере само на един инвеститор - гарантираш му монопола върху това място. Това съпоставено с бетонираните черноморски комплекси, неминуемо му осигурява приток от заможни летуващи, които могат да платят висока цена за лукс сред природата, далеч от стадото на простолюдието. Това си е златна мина с гарантирано големи залежи.
Академичен пазител? Интересно. До сега не си бяха позволявали такъв лукс, "решаващите". Е явно сме в друг етап на битката. Проблемът за "решаващите", е че един достатъчно начетен пазител, е трудно да бъде купен за дълго и ако му дадат твърде много покритие естествения му авторитет става опасен - при навлизането на подобен публичен образ понякога пазителя може да заживее собствен живот, да не защитава интереса на бившите си собственици. Пазителите на емоционалната пропаганда, каквито се ползваха до сега, не могат да преживеят и ден без покритие в медиите... академичният пазител е по опасен, за всички.
Хубаво написано, обаче ще вметна, че според мен в цялата работа май има и едно неразбиране. Един малък нюанс който измества проблема и прави цялото това говорене излишно, защото, то води само до решения на проблема какъвто той трябва да бъде, а не такъв какъвто е . Проблемът с огромните диспропорции в българският туристически бизнес не се състои основно в това, че хората имащи интереси в туризма не могат да си направян читава сметка за възвръщане на инвестицията, а в това че големите играчи с големи апетити към горите и морето с големите пари и мръсните връзки НЕ СА туристически или ресторантьорски компании. Това са основно СТРОИТЕЛНИ компании. Те са главният генератор на подобни спорни проекти. Хотелите, пистите и пътищата се явяват своего рода вторичен продукт от реалната инвеститорска дейност. Именно заради това се наблюдава тази безумна експанзия за все нови и нови усвоени територии и все по слабо използване на вече създадените такива. Самите компании с бизнес в туризма, следва да са спирачката а не двигател на постоянно увеличаващият си капацитет на курортите и падането на цените. У нас, обаче свежите пари които се наливат в икономиката са именно по инфраструктурни програми И именно факта, че инвестиционното строителство изисква най-добри сраствания между държава и капитал, основно в усвояване на пари от Европа– именно от там идват и сериозните закононарушения или закононагаждания. И от там е и липсата на каквато и да е визия за развитие, защото строителният предприемач и посредникът на имотни сделки, не се интересува от съдбата на продукта, след като той бъде фактуриран или продаден . Дори и да бъде разрушен – голямата инвестиция и печалба е вече реализирана.Така е и в курортите, така е и в София с гигантските бизнес сгради и молове.
"Появиха се граждани, които започнаха да правят фината разлика между либерална и неолиберална политика." Така е, появиха се мислещи хора, но бързо бяха гетоизирани като "леви" и "комунисти". Трябва доста време да мине, за да стане ясно, че с тарамбуки, лимец и чай масала няма да стане работата. Чудесен текст, на друго място би бил ретро-анализ, но тук е изпреварил времето си.
Като специалист по: политическата култура, градската антропология и балканските идентичности авторът би следвало да е наясно защо варианта със спазените закони и щъркелите е утопичен. Както казва Пена – А дано, ама надали! Частните интереси нямат място в обществените пространства. Но когато работата е „опечена” и едни пари трябва да се преведат/ усвоят/ приберат в нечий частен джоб, дебата става витиеват и безсмислен априори. Авторът – специалист и с това трябва да е наясно. Частният интерес не е в услуга на обществото, затова е частен. Както е частна медитацията на морския бряг за всеки, който желае да я направи. И да, духовното в случая доминира над материалното, а заиграването богати – бедни е цинично и лаическо. P.S. „ритуалното кошерно клане на животни” Ще приема, че грешката е печатна и става дума за кАшер, а не за кОшер, иначе статията отидЕ в канала.
Е как може някаква статия, есе или писание по каквато и да е тема, да мине без вметка за еврейте и съответен коментар на яхуд-ката"Фрида". Трябва да се заклейми всичко което е свързано с цената на фасула в Аржентина, големината на стъклените топчета в Найроби, дължината на хвърчилата който продава баба Пена на входа на парка .....Ако няма извинение към Еврейте, подплатено с пари разбира се. Как става така, че някакъв измислен "ПРОФ." с измислена специалност пише за плажове в БГ и някак си успява да вмъкне : нацисти, евреи , гонения и подобни вменения.
Без евреи, Другарю Валериански не може защото: В БГ политиката половината са евреи, другата половина са крипто евреи, а третата половина са идиоти В БГ , банките всичките са евреиски. Кво излиза, в БГ властта и парите се държат от евреи После се чудите ,що на никой не му пука за "гражданите", "протестите" им и прочие. Не им пука ,щото не са българи и работят за себе си и Цион. ps Примери за БГ политици евреи да давам ли? От всички парламентарни групи? БСП- Станишев и прочие РБ- Радан Кънев и групата Дянков - великият финансист Младенов, Кристалинка, Никито Василев, Пирински, Арсенова, М.Велчев, Шулева, П. Стоянов.... знайни и незнайни боклуци на политическата сцена...
Вероятно, една от целите е да се създаде нарочна мъгливост, нарочно са засегнати такива противоречиви теми, за да не може да се открие "истината". или поне не толкова лесно. Единственото ясно от статията е, че тези протести, тези хора които излизат срещу застрояването на Карадере не са граждани. Внушението е, че се чакат някакви други граждани... Тънка (или май не достатъчно тънка) подготовка на общественото мнение за яхане на недоволството от типа-"ние сме нови, ние сме други". Относно евреите, според мен Фрида е права и агент Смит също (само дянков май не е), но и евреите са прави... Самото еврейство прави евреите, това което са - за разлика от другите религии или пък роднински групи, или връзки тип кръстникът, евреите нямат избор, еврейството им бива набивано по всеки познат начин - чрез религия, образование, семейно влияние, икономически зависимости... Евреите са най-контролираната част от населението според мен... това не значи, че не са използвани за да налагат волята на собствениците са... тоест, че са мафия и че съдействат за много престъпления или пък стават инструмент на "лошите"... просто означава, че и те са субект на злонамерен заговор, както и ние... А Смокиня беше толкова жестоко окакана и преди бетона, че направо не съжалявах когато се случи... нема да забравя никога онази сутрин когато направих грешката да влеза в "централния" кенеф... за първи път разбрах, че може да ми се насълзят очите от миризма... ех младежка романтика
Много приятна статия на проф. Дичев - поздравления! Не съм съгласна само с това, че политиците ни били немощни - невярно е. Точно, защото разполагат с инструмента на разрешението, от какъвто и да е вид, затова са подкупни. Иначе казано - правят го, защото могат. А ние не ги контролирахме достатъчно, да не кажа изобщо, по най-различни причини. @Крив Макарон - реакцията ти, извини ме, ако прозвуча грубо, е повече от пресилена. Защо Карадере? Защото е най-пресният, последен пример, който изкара хората на улиците - повод е, макар да не е причина за статията. Още нещо - авторът не е еколог и изобщо не е нужно да разглежда НАТУРА 2000. Нужно е друго - да се поговори за баланса, има ли той почва у нас /при сега съществуващата политическата клика, която е обрисувана много добре/ и кой все пак следва да вземе решението за общите ни пространства - ами ние, това казва. И тук вече статията не е за Кередере. Въпросът защо не се скачало, когато застроявали Смокините, както и подобни такива /а къде бяхте когато?/ или следва да се оставя без коментар или да се праща всеки задал го у лево. Не е важно кой къде е бил някога, важно е кой къде е сега, възможно ли е да се поправят последиците от свръхзастрояването, как да не се допуска подобно нещо - това са важните въпроси. И това следва да става при съблюдаване на интересите на всички, но с най-малко /или ако е възможно никакви/ отрицателни последствия за общата българска природа. Ако възприемаш и моя коментар като такъв на платен играч в битката за Карадере, просто не ми отговаряй.
Пуу, тамън щях да бъзикна LaForce: - Че к'ви млади сте били вие, та и обществени тоалетни да ползвате??? ... и се сетих да проверя в профила. На момичетата им е позволено
Макароне, за мен от статията не лъха подла диалогичност. И не, авторът не говори за баланс, защото е спрял в мисленето, поне според мен. Говори за баланс, точно защото е нарушен и следва да се помисли какво насетне /а според мен и какво да се направи, за да се поправят вредите/. Трябва да говорим за баланс и всички ние, заради думите ти за шума, чалгата и т.н. Повярвай, аз ненавиждам чалгата, повръщащите пияни тълпи,а най-много ненавиждам онова, в което се превърна моето море - то не е просто следствие на една субкултура, повярвай ми, то е следствие на ценностни /или по-скоро безценности/ нагласи, които са формирани с десетилетия. Но и за миг не си мисля, че всички хора са като мен. Нито за миг не помислям, че мога да навляза в чуждия имот и да кажа на собственика: тука няма да строиш /или пък няма да го продаваш за строителство/. Работа е на съответните органи. А те, както и Дичев подчертава, очевидно не успяват да я свършат, не успяват да защитят интереса ми, но и интереса на собственика по начин, който да е взаимно приемлив. Според теб, ако съм те разбрала правилно, това означава, че трябва да се излезе на улицата. Нищо лошо, това е една от стъпките. Но не може да е единствената и не може всеки път да се активизира енергия, колчем някой реши да си прави каквото му скимне, без оглед на правила и природа. Уморително е, а и е безкрайно непродуктивно. Затова съм на позиция, че трябва да се оформи радикална, балансирана рамка, с най-малка възможност за злоупотреби, при която точно и ясно да е разписано: това - може, това - не. В тази рамка да влязат и проблемите на защитените местности и територии. И за разлика от Ивайло Дичев, не считам, че обявяването на една местност за национален парк, е ляво. Никак даже. Частниците има начини да бъдат обезщетени и възмездени. Още - поне според мен, в България разяснителните кампании на еколозите са липсващи. Мисля, че тук следва да се използва огромен ресурс. Позицията, че не е нужно едно екологично съобразено строителство да е безперспективно и недоходно, следва да се налага по всеки възможен повод и начин. Като край - няма термин почти законно. Незаконно е. Това е. За грозотиите тип Бедрок /Бедрок наричам всяка пембяна-лилаво-вишнева мастодонтска проява на мутробароковото строителство/ - и те могат да се поправят, при желание. п.п. Дълго, но като за последно мнение, моля за прошка.
Макароне, като адвокат ти го казвам - съществуващото в момента законодателство в Република България не те устройва, не устройва и всеки, който дори малко разбира какво се случва. Защото: една камара директиви не са транспонирани; сегашният ЗУТ създава възможности за заобикаляне на определени процедури; редица закони са в директна колизия едни с други; позволява се прехвърляне на отговорност за определени разрешения и т.н., и т.н. Формално погледнато, има редица съдебни решения, в които буквата на закона е спазена. Съмнявам се обаче, че ще ти хареса крайния резултат, след постановяването им. Така едни хора сега ще строят върху едни дюни, които не са дюни. Иначе битката за дюните уж беше спечелена. Говорим си сега за плажа на Карадере, а от 2008 г. едни други фирми имат инвестиционни намерения за Бостан тарла /не са нашите инвеститори клас А, други фирми/ и част от делата в момента са в съда. Да не стане пак да е спазен закона, а да се окажем със строителство точно там, където изобщо не бива ....
Проблемът, който и автора знае, но го е скрил зад много думи е: пране на пари чрез строителство. Много пари се изпраха, много безмислени строежи се настроиха. И още искат. Няма сблъсък на обществени и частни интереси. Измислете друга пералня, това е искането. Назначете 200 човека в един офис, плащайте им дори и да не вършат нищо, но продайте продукта, който те уж са сътворили за 20 милиона. Безплатно ви давам този пример. Не пипайте природата.
Мача-свирен.Агентчето каза,че фавелата ще се строи.Станишев ще си подпише ОВОСа , ще стане горд собственик на едни безперспективни 200 дка РЗП и толкова.
Какво да ви Кажа пропаднала Работа сме в България. Няма работа, а и то да има тя ще е за 500 лв. Какъв смях и унижение. Румъния е малко по добре, но същата е Африка като нас. Бил сам в Европа и знам че България вече има навсякъде. Ние сме същото говно дали в България или в Чужбина няма разлика. Има хора и хора. Това е пълен срам и унижение да живееш и работиш в България.л Никой не го ебе... Даже има Африкански държави които са по-добре от нас. Те и Гърците ще ги направят като нас. За българите си мислят че са клоуни, гърците крадци и мошенници както и за кипарците, а за румънците имат негативен образ. Нямаме Ташаци Българите да направил Революция като в Украйна, много ни е скапо и най-малкото което имаме това е пълна мизерия. Да работиш за 500 лева е все едно да ти серат в усатата.