Сигурно сте разбрали за новината, че Пентагонът премахва всички ограничения пред служба на жените в американската армия.
Или може би сте я пропуснали покрай политическите земетресения в родната действителност.
А и трябва да знаете, че обявявайки това решение, Пентагонът предложи толкова малко детайли, че много журналисти, както в САЩ така и по света, трудно можеха да измислят нещо повече от това, че става дума за "историческа промяна".
А без серия от анализи, сблъсъци на мнения, потенциални конфликти и драми, които да бомбардират ежедневно вниманието на читателите дни на ред, никоя новина не може да се превърне в световно значимо събитие.
Досега 10% от местата в американските военни сили оставаха затворени за жени. Това бяха т.нар. бойни позиции (главно пехота и специални части).
Премахвайки ограниченията министърът на отбраната Аш Картър обяви също, че нищо в подбора на бойните части няма да се промени. Няма да има женски квоти или сваляне на стандартите.
Колкото и нелогично да звучи, в тази втора част на новината, че уж няма да има промяна, всъщност се крие голямата промяна. Защото се крие потенциал да даде път на нов вид феминизъм, който не зависи от квоти и променени стандарти.
Нека първо изясним какво наложи решението.
От няколко години Пентагонът постепенно започна да отваря професия след професия и отряд след отряд за жени. Причината не е само, че в общество, прокламиращо равноправието като един от устоите си, подобни забрани трудно могат да се отстояват.
Реалностите също наложиха промяната.
В днешните войни няма класическо разделение между бойно поле и тил, няма големи битки, в които две армии се сблъскват, и в резултат решението за победа или разгром да дойде сравнително бързо.
Сега конфликтите са безкрайна нишка от малки кървави сблъсъци, удари в корема на врага, размиване на границата между войници и цивилни, пропагандата и терористичните удари играят по-голяма роля от всякога.
В тези нови условия жените, на които в американската армия беше забранено да служат в бойни отряди, а трябваше да изпълняват само поддържаща функции, се оказаха посред сблъсъците.
Един от най-опасните видове мисии в Ирак и Афганистан например бе придвижването на конвоите със запаси, лесна мишена за крайпътни бомби или нападения в изолиран участък на магистралата.
Логистичните части на армията обаче са с голям процент жени, защото уж бяха небойни.
Същата бе ситуацията и с медицинските хеликоптери, редовно обстрелвани и отвръщащи на стрелбата.
Непризнаването на реалностите не беше просто езиков проблем. Като във всяка армия повишенията зависят от служба на бойното поле и липсата й, записана официално на хартия, се отрази на кариерата на хиляди жени в униформа.
През годините Пентагонът се видя принуден да промени езика на наредбите си и постепенно да започне да премахва ограничение след ограничение.
В силно сегрегираните общества на Ирак и Афганистан, например, само жени могат да влизат при или претърсват други жени.
В първите години много от първоначално добрата воля на местното население беше загубена точно заради подобни детайли. Малко късно, но грешките бяха научени със създаването дори на подкрепящи части към специалните, състоящи се само от жени за участие в операции.
Въпреки всичко бойните отряди на пехотата, морската пехота и специалните части, около 10% от военните сили на САЩ, си оставаха затворени за жени. Досега.
Няма съмнение, че идеята жени с автомати, биещи се рамо до рамо с мъжете, не по случайност или заради временна необходимост, а като професионални военни, е все още неудобна дори в модерния запад.
В крайна сметка векове наред идеята за мъжествеността е моделирана точно от призванието на силния закрилник да пази дома и жените и децата си в него. Сега и тази исконно мъжка функция изглежда, ако не напълно отнета, то поне силно разклатена.
По-малко обсъждан, но не по-маловажен е въпросът как феминизмът ще се промени след несъмнено историческото решение.
Пентагонът може и да направи радикалната стъпка, за която настояваха много активистки, но също така обяви, че няма да има квоти или снижаване на стандартите.
Ако жените искат да бъдат морски тюлени например, те трябва да минат същия тежък курс, на който 99,99% от мъжете се провалят.
Женските квоти и стандарти отдавна са обект на по-широк дебат в много държави. Доказано е, че организации, където има полов баланс, са по-стабилни, иновативни и по-приятни места за работа.
Въпросът е как да се рекрутират и задържат достатъчно жени на високите постове.
Т.нар. "женски квоти" за мениджърско ниво, като например в Германия, се базират на презумцията, че често дамите не са забелязвани от предимно мъжките бордове на директорите, по инерция търсещи други мъже.
Проблемът е, когато запълването на квотите стане механично и за отбиване на номера.
В този случай американските военни също имат опит и както той показва, не винаги е в полза на жените като цяло. Най-шумният и високопоставен критик на политиката е Кейт Джермано, подполковник в морската пехота, чийто глас отекна дори на страниците на New York Times.
Според Джермано, за да пълнят редиците с нужния брой, морската пехота например редовно не изисква от жените същите постижения като мъжете. При редовните военни има различни физически изисквания за двата пола. Подполковникът твърди обаче, че тихомълком двойният стандарт се пренася към дейности като например стрелбата, където не би трябвало да има разлика.
Слабите резултати на жените редовно се замазват и няма наказания.
Съответно жените, според Джермано, дори когато са влезли в морската пехота, за да се докажат, автоматично също започват да очакват по-малко от себе си. Мъжете вярват, че всяка една, въпреки че няма достатъчно качества, е пропускана от системата и дори повишавана административно. Така се завърта безкрайна спирала на ниски очаквания, ниски постижения, ниска повсеместна вяра в жените и ниски успехи на командно ниво.
В морската пехота на САЩ всъщност са най-големите противници на интегрираната служба и критиката на Джермано дава обяснение защо. Но тя оставя и горчив привкус, че едва прикритата инфантилизация на жените също ги вкарва в релсите на неуспеха.
Джермано изразява идеите на течение във феминизма, по-малко познато на широката публика.
Камил Палия, вечно критикуващата, вечно критикувана, но винаги забавна и брилянтна професорка, от няколко десетилетия насам пише срещу феминизма в доминиращия му вид.
Палия твърди, че настояването за квоти и регулации създава също манталитет на очаквания държавата да създава условия и то постоянно.
Ако жените искат власт и успехи, те трябва да са безскрупулни и смели и да си ги вземат сами.
Въпреки историческата прокламация на Пентагона, не очаквайте скоро да видите редици от жени в американската пехота или цели отряди на морските тюлени.
За тези части се изискват физически данни, които природата е дала на малко жени (а и на малко мъже, ако сме честни).
Но не е и невъзможно, както показаха три американки, завършили тази година елитния рейнджърски курс.
Много опитаха, мнозинството се провали, но завършилите получиха нашивките си за реални постижения.
Жените, които един ден ще завършат тежките тренировъчни курсове и служат в бойни отряди, ще са малко, но и изключителни личности.
И с това постиженията им ще имат още по-изключителна стойност, за всички останали.
