"Бунтът на Пригожин": Какво, по дяволите, се случи в Русия?

Какви ли не определения не чухме за събития в Русия от събота. "Чудо за един ден", "много шум за нищо", "цирк", "театър" и още един куп други. 

Целият свят гледаше с интерес и немалка доза притеснение какво ще се случи в Русия, където за първи път от 30 години насам бронирана техника се движеше в посока Москва. Върнаха се спомените за кризата от 1993 г. с картините на въоръжени сблъсъци по улиците на столицата и танкове, обстрелващи сградата на парламента.

Е, сега не се случи точно същото.

Ден-два след така наречения "Марш на справедливостта" на олигарха Евгений Пригожин и финансираната от него наемническа организация "Вагнер" ситуацията в страната на пръв поглед се нормализира. Поне доколкото можем да смятаме каквото и да е за нормално в държава, където танкове и бронирана техника обикалят страната по подобен начин.

Все пак остава големият въпрос: Какво, по дяволите, се случи в Русия?

Теории, вероятности и анализи има много, но повече подробности вероятно ще стават ясни през следващите дни и седмици в зависимост от промените, които ще се случат в Москва и на фронта в Украйна.

Разбира се най-верните почитатели на президента Путин смятат, че става въпрос за негов пореден гениален ход. Един театър за залъгване, че режимът и армията му са слаби и така да подлъже украинците да се втурнат в необмислена офанзива, за която руската армия ще бъде в готовност.

Имайки предвид, че цялата криза вече приключи, а в Украйна не се видя промяна на динамиката на бойните действия, подобна теза явно отпада.

Newscafe Международни

След пуча на Пригожин: Той заминава за Беларус, а "Вагнер" се изтегли от Ростов

Делото срещу Пригожин ще бъде прекратено. Няма да има и наказателни преследвания срещу бойците му

Според друга става въпрос отново за гениален план на Путин с идеята да се покаже на Запада колко миролюбива и умерена фигура е той на фона на ястреби като Пригожин.

Тоест руският президент по някакъв начин е дирижирал цялата тази скъпоструваща постановка, която включи въздушни удари в самата Русия и дори свалени хеликоптери на военновъздушните сили, само и само да види светът какви по-лоши алтернативи има от него начело на страната.

Да, наистина има хора, които вярват в това.

Като допълнение към всичко, заради участието на беларуския президент Александър Лукашенко, сега Русия има правото да разположи сили на "Вагнер" в Беларус, почти на границата с Полша и НАТО.

Само че в Беларус вече има достатъчно много разположени руски сили, включително тактическо ядрено оръжие, така че едва ли би бил необходим такъв скъп цирк само и само за намиране на оправдание "Вагнер" и Пригожин да се преместят там.

Нека не забравяме и че Путин от 20 години гради имидж на силен и непоколебим лидер, който с твърда ръка разрешава спорове и проблеми. Ако наистина е било сценарии, то тогава защо не го измислиха, така че той да спаси положението, а се наложи да преговаря чрез своя съюзник Лукашенко?

Поне досега няма нито една смислено звучаща или аргументирана версия на събитията, според която става въпрос за умишлено създаден и дирижиран от Москва сценарии.

Реалността е съвсем друга.

Путин не разреши ситуацията по демонстративен и великодушен начин, както се е случвало неведнъж през годините досега. Той реши да преговаря, а историята досега ни е показала, че авторитарни лидери преговарят само и единствено, когато нямат други варианти пред себе си.

Много вероятно Пригожин е усетил и екплолоатирал подобна слабост. Нека припомним за неговия съвсем реален и действителен конфликт с висшето командване на армията, шумът, който вдигна и разкритията, които направи, както и факта, че миналата седмица Путин се опита да постави всички наемнически части под пряк държавен контрол.

Събитията от петък и събота са противодействие не само на това, но и на евентуалната възможност Пригожин да се подхлъзне от нечия тераса или да пие развален чай, така както стана с немалко неудобни за режима хора преди него.

Решил е да действа чрез един дързък гамбит, възползвайки се от факта, че основните сили на армията са заети с украинската контраофанзива и няма да имат възможност да реагират достатъчно бързо, без да оголят фронта. Неслучайно по спешност трябваше да бъдат прехвърляни чеченски части, разположени в Донбас.

Да се смята, че е искал с 25 000 души да атакува Москва е наивно. Почти всички от тях са останали в района на Ростов на Дон, като едва ли е имало повече от няколко хиляди в похода към столицата. Целта не му е била да сваля Путин.

Дори 1000-2000 опитни в градския бой ветерани от "Вагнер" биха могли със седмици и дори месеци да се окопаят и блокират напълно Ростов, който е критичен за снабдяването на армията в Украйна. Това би било предостатъчно, за да принуди правителството да преговаря с него и в крайна сметка да му предложи сделка.

Доколко вече е изгодна за него ще стане ясно в зависимост от това дали ще има кадрови промени в министерството на отбраната и армията, какво ще бъде бъдещето на "Вагнер" и дали самия Пригожин ще запази позиции в частната армия - нека не забравяме, че "Вагнер" не е негова лична идея и инициатива, а е продукт на военното разузнаване ГРУ.

От тук идва вече и по-големият проблем за Путин, тъй като Пригожин много вероятно не е единствен.

"Вагнер" действаха в Ростов на Дон без да гръмне и един изстрел през целия ден, а "Маршът на справедливостта" срещна притеснително малко съпротива от силите за сигурност, ако не броим някои плахи действия на авиацията. 

Или имаме налице някаква рядко срещана дисциплинираност у руски военни да не ескалират критична ситуация, или по-скоро армията, ГРУ и вероятно някои местни политически лидери показват на Путин, че разполагат с достатъчно варианти за налагане на приоритетите си.

Webcafe Анализ

"Не можем да сме сигурни, че Пригожин би се задоволил само с премахването на Шойгу"

Анализаторът Руслан Трад за някои от най-големите въпроси около бунта на "Вагнер"

Нямаше никой, който публично да подкрепи Пригожин и да се присъедини към "Вагнер", но не беше и нужно да става това, за да се види бездействието на ключови служби и необходимостта да се разчита на Лукашенко. Вероятно не са малко тези, които симпатизират на милиардера или поне споделят критиките му към начина на водене на военни действия в Украйна.

Цялата система на путинисткия авторитаризъм е изградена върху лоялност, прагматизъм, клиентелизъм, сила и конкуренция за разпределение на ресурси, но зависи най-вече от уменията на Путин да управлява споровете между различните фракции. Това е система, която не толерира слабости.

Каквото и да опита да обяснява Путин в следващите дни той изпусна от контрол един конфликт. Показа слабост.

А неговата система обикновено изяжда слабите.