Талибаните в Афганистан тази седмица отбелязаха една година откакто се завърнаха на власт в столицата Кабул и поеха контрол над страната. Датата 15 август бе обявена от тях за национален празник и Ден на победата на Ислямското емирство, както те наричат своята държава.
След точно две десетилетия на непрекъснат конфликт, движението на талибаните успя да изтощи най-силната армия в света - американската, заедно с нейните съюзници от НАТО до положение, при което през 2021 г. те се съгласиха да се изтеглят от страната в едно споразумение с почти унизителен характер. То кулминира в картините на паника из претъпканото летище в Кабул и хеликоптери, които евакуират хора от американското посолство по подобие на отстъплението от Сайгон през 1975 г.
И докато силите на НАТО приключваха пълното си изтегляне, талибаните без съществени усилия сломиха съпротивата на афганистанската армия, смятана от тях за подкрепяща чужда окупация.
От онзи момент мина една година, новото правителство пое властта и сега, ако не друго, поне има относителен мир и не се води непрестанна война.
Въпреки това населението в Афганистан в момента се намира в дори по-тежко положение, отколкото в началото на август 2021 г.
Правителството на талибаните не е официално признато от нито една държава, защото те самите продължават да поддържат връзки с терористични организации, включително "Ал Кайда". Американският въздушен удар недалеч от Кабул, при който бе ликвидиран нейният дългогодишен лидер Айман ал Зауахири, само показва, че талибаните са доста далеч от изпълнение на поетия ангажимент да не превръщат Афганистан в сигурно убежище за терористични мрежи.
В същото време икономиката на страната е на ръба на пълен колапс. Една огромна част от близо 40-милионното население изпитва трудности с набавянето на храна, като според Световната продоволствена програма на ООН половината от него живее под прага на бедността. Само за една година броят на хората, заплашени от остра нужда от храна, се е удвоил до 6,6 милиона.
Данни от местни източници пък показват, че в някои тежко засегнати райони се е завърнала стара практика, при която семейства са принудени да продават свои деца за пари.
През последните десетилетия страната в голяма степен определяше своя държавен бюджет на базата на международна помощ и донорство. До идването на талибаните през миналия август около 75% от икономиката е зависима от чуждестранно финансиране.
Сега тези средства вече ги няма.
След влизането на талибаните в Кабул финансовите потоци спряха, средствата на централната банка се оказаха замразени, а самото правителство попадна под тежки международни санкции, които ограничават и работата на хуманитарните организации.
Новата власт няма опит в успешното управление на модерна икономика и не разполага с достатъчно капацитет да се възползва от възможностите на световните финансови пазари, от които така или иначе е изключена. От друга страна, характерът на идеологията на талибаните в голяма степен изключва една немалка част от потенциалните международни инвеститори.
Също така изключва и жените от участие в обществения и икономическия живот на Афганистан.
В по-голямата част от страната на момичетата е забранен достъпа до училища, а жените са изключени от повечето възможности за работа, като трябва да следват строги указания по отношение на всяко действие в ежедневието си. За по-малко от година талибаните зачеркнаха скромните успехи, които бяха постигнати преди това за две десетилетия с много усилия.
Те продължават да се придържат към своите религиозно-консервативни представи за неравенство между половете, които освен че са несправедливи, са и контрапродуктивни за страна, която трябва да увеличи максимално потенциала на своя народ, за да съживи икономиката и работата на неефективните и корумпирани държавни институции.
Малко са жените, които успяват да надигнат глас. През миналия уикенд няколко десетки от тях излязоха на протест в столицата с викове "Хляб, работа, свобода", но за минути силите за сигурност на талибаните ги разпръснаха с изстрели във въздуха с автоматично оръжие.
Институционализираната мизогиния се явява една част от значително по-широка ерозия на човешките права, която се наблюдава. Само преди няколко седмици мисията на ООН в Афганистан публикува доклад, в който се описват много случаи на извънсъдебни убийства, изтезания, произволни арести и задържания, наред с безброй други нарушения на основните човешки права и свободи, включително срещу сексуални и религиозни малцинства.
Десетилетията опит във воденето на военни действия в крайна сметка не водят и до способности за поддържане на сигурността.
Страната винаги е била силно децентрализирана и е зависела от силата на местни племенно-общностни и военни лидери, но има предизвикателства на национално ниво, с които талибаните видимо не могат да се справят към момента.
При всички положения основното сред тях е местният клон на "Ислямска държава", който продължава да укрепва в Афганистан и демонстрира способности да извършват терористични атаки в самия Кабул. При последната от тях от началото на този месец загиват 8 души след самоубийствен атентат срещу шиитски храм.
Подобни атаки показват неспособност или нежелание на талибаните да защитават различните етнически и религиозни малцинства в страната.
Освен това през последната година части на "Ислямска държава" успяват да извършват и нападения през границата в територията на съседен Узбекистан и Таджикистан и в същото време укрепва отношенията си с тамошните радикални джихадисти, създавайки допълнително напрежение в и без това нестабилния регион.
Така, една година по-късно, днес новата власт в Кабул трябва да се справя с една фрагментирана и разделена страна във фалит с колабирала здравна система и милиони хора, застрашени от глад.
