По-малко от половин година, след като Афганистан попадна под контрола на талибаните, страната отново е в криза и е на прага на истинска хуманитарна катастрофа, която заплашва милиони хора.
Ситуацията е повече от тежка и бива допълнително усложнена от слабата реколта през миналата година и текущата тежка зима.
С прекъсната хуманитарна помощ и замразени средства, талибаните трябва да управляват една фрагментирана и разделена страна във фалит с колабирала здравна система и милиони хора, застрашени от глад.
Според оценките на ООН над половината от 38-милионното население в Афганистан към момента е заплашено от остър недостиг на храна.
Сред тях са и 3 милиона деца и ако ситуацията не се промени скоро, оценките на Организацията по прехрана и земеделие към ООН показват, че до края на годината в Афганистан ще има масов глад, а само 2% от населението ще има сигурен достъп до хранителни продукти.
В добавка към това още през есента, само месец след изтеглянето на САЩ и НАТО, в страната се оказва, че работят едва 17% от болничните заведения. В момента не е ясно колко от тях все още функционират.
На този фон талибаните официално отричат да има сериозен проблем, а говорителят на правителството Забиулах Муджахид определя информациите като "слухове и пропаганда". Все пак въпреки отричането, талибаните действат точно като управление в сериозна криза.
Само преди няколко дни те разшириха своята програма "храна срещу работа", според която на държавните служители се заплаща в натура, тъй като правителството просто вече няма пари за заплати.
В момента около 40 000 души от държавната администрация, най-вече в района на Кабул, вместо заплати получават по 10 кг жито на ден. Според новата разпоредба програмата ще бъде разширена към повечето провинции, а житото от своя страна ще бъде осигурено посредством хуманитарни пратки от Пакистан и Индия, които ще бъдат договорени до дни.
Подобно решение обаче е временно и няма как да реши дългосрочните проблеми на Афганистан.
През последните десетилетия страната в голяма степен определяше своя държавен бюджет на базата на международна помощ и донорство. До идването на талибаните през миналия август 75% от икономиката е зависима от чуждестранно финансиране.
Сега тези средства вече ги няма. След влизането на талибаните в Кабул финансовите потоци спряха, средствата на централната банка се оказаха замразени, а самото правителство попадна под тежки санкции, които ограничават и работата на хуманитарните организации.
Те са лимитирани, тъй като попадат в реален риск от криминализиране на дейността им заради обвинения в материална подкрепа на терористични лица или организации - категория, в която влиза немалка част от новото управление.
Те пък като че ли не изглежда да са заинтересовани чак толкова от вдигане на санкциите. Въпреки обещанията от миналата година, новият кабинет включва почти изцяло талибани, без жени или представители на други етнически групи, освен пущуните. Затвориха се много училища за момичета, а се появиха и множество информации за екзекуции на войници и представители на предишното управление.
Проблемът в момента е, че ООН и останалите донори са определили талибаните за терористи и по тази линия е направено всичко възможно към тях да бъде ограничен достъпът до каквито и да е ресурси.
Само САЩ са замразили достъпа до 9,5 милиарда долара, предвидени за Централната банка в Афганистан, което води до загуба на ликвидност за цялата финансова система.
В този контекст ООН и останалите са изправени пред дилемата как да помогнат на афганистанския народ, без обаче с тази помощ да бъде злоупотребено, а тя да се окаже средство за укрепване властта на ислямисткото правителство.
Талибаните са отговорни за много престъпления и нарушения на човешките права, но в момента са начело на страна с регионално значение и са отговорни за живота на десетки милиони.
Явно за това и в края на декември Съветът за сигурност на ООН прие резолюция, според която "хуманитарната помощ и други дейности за подкрепа на основните човешки нужди в Афганистан няма да бъдат считани за нарушение на санкциите."
Интересното в случая е, че тя е прокарана от Вашингтон, където винаги досега са се противопоставяли на хуманитарни изключения що се отнася до санкции, свързани с тероризъм. Даже американското финансово министерство издаде и специални разрешения, позволяващи на правителството и неправителствени организации да работят с талибаните и даже мрежата "Хакани".
Резолюцията е със срок от 12 месеца и в края на тази година ще бъде поставена на преразглеждане и оценка.
Идеята е преди всичко да бъде избегната хуманитарната катастрофа. Подобни кризи създават условия за радикализация, при това в страна, където "Ал Кайда" и "Ислямска държава" продължават да действат почти напълно свободно.
На дневен ред стои и заплахата от бежанска вълна. През миналата година са регистрирани над 700 000 вътрешноразселени, които се присъединяват към останалите 3 милиона от преди това. Нивата на насилие са значително по-ниски, но гладът и икономическата криза могат да принудят хиляди да потърсят по-добър живот и извън Афганистан.
А най-популярните маршрути водят към Европа.
