Предстои дълга и особено важна седмица за Китай. В неделя президентът Си Дзинпин откри 20-ия конгрес на управляващата в страната Комунистическа партия (ККП), който ще продължи една седмица - до 22 октомври.
Това без съмнение е най-важното събитие в китайския политически календар и едно от най-мащабните политически събития изобщо в световен мащаб.
Около 2300 делегати от цялата страна ще представляват общо 97 милиона членове на партията, за да назначат висшето ръководство, да изменят конституцията и да очертаят приоритетите за следващата следващите 5 години.
Тазгодишният конгрес е 20-ият от основаването на партията през 1921 г., като традиционно се провежда на всеки 5 години.
Обикновено на тези конгреси се случва рационализирано предаване на властта - след един или два мандата висшият партиен лидер предава щафетата на внимателно избран приемник, който е бил подготвян да поеме поста. Сега обаче се очаква президентът Си да спечели безпрецедентен трети пореден мандат като генерален секретар на ККП, включително и чрез назначения в ключовите ръководни органи.
Самото събитие винаги се провежда през октомври или ноември и събира членове на комунистическата партия от цялата страна. Те могат да бъдат висши провинциални представители и военни офицери, както и професионалисти от различни сектори или така наречените представители на обикновените хора като фермери и индустриални работници.
Малко над една четвърт са жени, докато около 11% идват от етнически малцинства, според данни, публикувани преди тазгодишния конгрес. Естествено, най-важна роля имат висшите партийни ръководители, които стоят на върха на йерархията в държавата.
В тази йерархия има три кръга на властта. Около 400 от делегатите на Националния конгрес са членове на елитния Централен комитет на ККП. Той от своя страна включва 25-членното Политбюро, което е ръководено от своя Постоянен комитет - висшият ръководен орган в партията, обикновено съставен от седем души с генерален секретар.
Текущият секретар е Си Дзинпин, като вторият човек след него в комитета е министър-председателят Ли Къцян.
Имайки предвид, че в Китай политическата система е еднопартийна и тоталитарна, то именно тези институции са най-висшите в страната, а взетите от тях решения след това просто биват формализирани от фигуративния парламент.
Всъщност дори гласуванията на хилядите делегати по време на текущия конгрес до голяма степен са предварително ясни. При липса на какъвто и да е плурализъм истинските решения се явяват резултат от предварителните договорки между различните фракции и крила в рамките на партията.
Точно така ще бъдат избрани членовете на Централния комитет. Те от своя страна ще изберат кои да бъдат новите представители в Политбюрото и Постоянния комитет. Много вероятно е всички имена да са били вече наредени дълго преди началото на Конгреса.
Обикновено един от важните критерии за назначения е възрастта или поне така е било на последните три конгреса през 2007, 2012 и 2017 г. На тях не е избран нито един член на Политбюро над 68-годишна възраст.
При спазване на възрастовите норми най-малко 8 от членовете сегашното Политбюро ще трябва да бъдат пенсионирани, както и двама от седемте членове на Постоянния комитет
Един от тези, които би трябвало да напуснат, е и самият лидер Си Дзинпин, тъй като той е на 69 години.
По нищо не изглежда обаче, че той ще сдаде властта си. За тазгодишния конгрес няма установена норма, свързана с възрастови ограничения, като вместо това сред общо 15-те критерия за годност се акцентира най-вече върху партийна лоялност и етика.
В този смисъл всички очаквания са свързани с това, че Си ще остане начело на една от най-влиятелните световни сили. От последния конгрес през 2017 г. той непрекъснато показва намерение да запази влиянието си върху така наречената китайска политическа "триада" - контрол над ККП, държавните институции и армията.
От една страна той така и не направи какъвто и да е намек кой би могъл да бъде негов наследник в Постоянния комитет, а малко след това парламентът премахна и ограниченията върху броя мандати за президент. Това отваря вратите на Си да продължи с трети мандат като държавен глава и същевременно да остане начело на партията.
Там, където е истинската власт.
Ако запази длъжността си на секретар на Постоянния комитет на ККП, то оттам нататък ще бъде просто формалност да задържи и другите си два ключови поста - председател на партийната Централна военна комисия, даваща контрол над въоръжените сили, както и този на президент на Китай.
Така той ще наруши установената традиция от неговите предшественици Дзян Дзъмин и Ху Дзинтао, които се оттеглят след два поредни мандата.
Те обаче не са се изправяли пред същите предизвикателства. За своето 10-годишно присъствие като лидер на Китай Си въведе в ход гигантската икономическа инициатива "Един пояс, един път", влезе в мащабен икономически конфликт с САЩ, в регионален такъв - с останалите държави от Източна Азия, наред с все по-заплашителна позиция спрямо Тайван.
Във вътрешен план бе наложено тежко ограничение на правата на уйгурското малцинство, а опитите за демократични протести в Хонконг - разбити. Страната се оказа в центъра на коронавирус пандемията, като се приоритизира политиката за "нулев COVID", забавила трескавия икономически растеж от предишните години.
Към икономическите проблеми се добавят и застаряващото население, както и нарастващото влияние на китайските технологични гиганти, които търсят повече права и възможности.
Преди 5 години Си стана първият лидер от Мао Дзедун и Дън Сяопин, чиято политическа мисъл бе официално инкорпорирана в конституцията на ККП.
Днес обаче е изправен пред множество предизвикателства, а изходът от Конгреса ще покаже до каква степен Си успява да държи контрола върху властта.
