От елита на Лондонското училище за икономика и бъдещ лидер на страната си през смъртна присъда и изгнание, след това политическо възкресение и в крайна сметка смърт.
Животът на втория син на либийския диктатор Муамар Кадафи без съмнение бе динамичен и крайно противоречив. Едва ли е изненада, че приключи точно по този начин...
Саиф ал Ислам бе убит от четирима души в дома си в град Зинтан, на около 150 километра от Триполи. През последните 15 години той живя в този град - първо като затворник, а след това като реабилитиран и с амбиции да се завърне в политиката.
Към момента все още не са ясни подробностите около покушението му. Първоначално новината се появи из социалните мрежи, а впоследствие бе потвърдена от политическия му съветник Абдула Осман и адвоката му Халед ел Зайди.
По думите им четирима "маскирани мъже" са нахлули в дома на Кадафи, за да извършат "страхливо и коварно убийство". Нападателите са деактивирали охранителните камери "в отчаян опит да скрият следите от своето гнусно престъпление".
До началото на 2011 г. и Арабската революция, която помете режима на Муамар Кадафи, неговият син Саиф е считан за втория на-влиятелен човек в страната.
Получава образованието си в Европа и дори през 2008 г. добива докторска степен по икономика от елитното Лондонско училище за икономика и политически науки.
Дисертацията му е на тема "Ролята на гражданското общество в демократизацията на институциите за глобално управление: От "мека сила" до колективно вземане на решения", а в разработката като консултанти изпъкват имената на авторитетни имена в политологията и икономиката като Нанси Картрайт, Дейвид Хелд и Джоузеф Най.
Въпреки това още тогава се появяват съмнения в плагиатство и че е платено на други да напишат научния труд.
В онези години младият Кадафи е считан за либерална алтернатива на баща си.
Саиф има добра репутация на Запад, тъй като говори за реформи на политическия режим в джамахирията, ръководи благотворителни организации за хуманитарна помощ и развитие на гражданското общество и заема ролята на посредник между правителството на баща му и Европа, макар и да не заема никаква официална длъжност.
Именно в това си качество Саиф има ключово участие в преговорите за закриване на либийската програма за оръжия за масово унищожение, в редица икономически и търговски споразумения, както и в такива, свързани с компенсации за жертвите на атентата над Локърби и други терористични атаки в Европа от режима на Кадафи през 80-те.
Младият Саиф е и основният преговарящ по случая с българските медици в Либия.
Тогава той използва случая като повод да изгради нов международен имидж на страната си след години на изолация и международни санкции. Саиф в никакъв случай не заема страната на нашите медици, но работи за политическо решение, което да бъде по-скоро в полза на целите за политическа преориентация на страната му.
Саиф действа по три основни направления - чрез една от фондациите си работи директно със семействата на децата, оказва натиск върху съдебната система в страната си и инициира създаването на Международен фонд с участието на Европейския съюз и отделни държави.
В крайна сметка средствата във фонда се оказват ключови, тъй като от юридическа гледна точка са представени като хуманитарна помощ, а не като признание за вина. В допълнение е поет ангажимент за построяване на болница в Триполи и предоставяне на западна помощ в борбата против СПИН.
За съжаление научно доказаната невинност на българските медици остава на заден план, а Саиф успява да представи себе си като рационален и диалогичен политически играч, с когото Европа и САЩ могат да работят.
Всичко това пропада в първите месеци на 2011 г.
Първоначално Саиф изразява умерена подкрепа за антиправителствените протести в съседните Тунис и Египет, а малко след началото на събитията в страната си поема ангажимент за съставяне на комисия с участие на международни наблюдатели, която да разследва случаи на нарушения на човешките права.
Дори започва да призовава за промени в конституцията като отговор на исканията на протестиращите.
В началото на март обаче НАТО започва военна операция срещу режима в изпълнение на резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН. Целта е "незабавно прекратяване на огъня, включително прекратяване на атаките срещу цивилни, които биха могли да представляват престъпления срещу човечеството".
До средата на юни Международният наказателен съд (МНС) издава и заповед за арест на Саиф по обвинения в престъпления срещу човечеството, но той остава на свобода до смъртта на баща си и брат си Мутасим в Сирт на 20 октомври 2011 г.
Заловен е малко по-късно, докато опитва да избяга в посока Нигер, преоблечен като бедуин.
След дълги преговори с МНС, който призовава за екстрадицията му, властите на правителството в Триполи получават правомощия да съдят Саиф за военни престъпления, въпреки че той е в затвора в Зинтан, където не приемат върховенството на Триполи.
През 2015 г. е осъден задочно на смърт, а адвокатите му твърдят, че процесът не е мотивиран от търсене на справедливост, а от желание за отмъщение. Две години по-късно е амнистиран и освободен.
Дълго време стои далеч от обществения живот и прави изключително редки публични прояви. Предполага се, че поне на няколко пъти е имало опити за покушение срещу него, докато в крайна сметка изненадващо не се появява отново към края на 2021 г. на фона наскоро успокоилия се военен конфликт между двете съперничещи правителства в Триполи и Бенгази.
Саиф обявява, че ще се кандидатира за президент, но не е допуснат заради все още активната заповед за арест от МНС. Опитите за обжалване пък са спрени от въоръжени групировки, които блокират работата на съда.
Спорът за участието на Саиф в изборите става една от няколкото горещи точки, които провалят вота и стават причина за поредна вълна от политическо насилие в страната към онзи момент.
Наскоро бе обявил, че ще се кандаидатира отново за изборите, предвидени да се състоят през април.
