Китай прави поредно мащабно военно учение около Тайван. Подобни събития едва ли вече се считат за кой знае каква новина, имайки предвид честотата, с която Пекин ги организира през последните години.
Сегашните маневри носят името Joint Sword-2024B и според Източното командване на китайската армия представляват продължение на ученията от май месец.
И сега, както тогава, участие имат части на сухопътните, военновъздушните, морските и ракетните сили, подкрепени от брегова охрана. Забелязан е също така поне един от двата оперативни китайски самолетоносача.
Армията не се е разгърнала само в района на Тайванския проток, а във всички посоки около острова, симулирайки операции за блокада на ключови пристанища и придобиване пълно превъзходство по въздух и вода.
"Учението служи като строго предупреждение за сепаратистките действия на силите за "независимост на Тайван". Това е легитимна и необходима операция за защита на националния суверенитет и националното единство", съобщава говорителят на Източното командване, цитиран от китайската държавна телевизия CGTN.
В момента островът е буквално обграден.
The spokesperson of The Eastern Theater Command of the People's Liberation Army: PLA conducts Joint Sword-2024B military drills in the Taiwan Strait and the north, south and east of the island of Taiwan on Monday. pic.twitter.com/Zxw6NRGeTs
— CGTN (@CGTNOfficial) October 13, 2024
Тези учения видимо зачестяват от няколко години насам и обикновено съвпадат със събития, които по някакъв начин са разгневили Пекин.
Например през август 2022 г. e направена най-мащабната военна симулация досега в отговор на първото посещение на високопоставен американски политик от 25 години.
Тогава Китай изстреля балистични ракети, паднали в непосредствена близост до Тайван и Япония, на фона на официалната визита на бившия председател на американската Камара на представителите Нанси Пелоси, която пристига в Тайпе, за да демонстрира "непоколебим ангажимент за подкрепа на жизнената демокрация на Тайван."
Последват нови учения през 2023 г. в отговор на друго официално посещение. Този път обаче в обратна посока, тъй като тогавашният тайвански държавен глава Цай Инуън пътува до САЩ.
В случая Пекин вижда в тези действия нарушаване на така наречената американска политика на "стратегическа неяснота".
Тя се състои в дипломатическо признаване на режима в Пекин, но същевременно се предоставят на Тайван необходимите военни средства, за да се защити при евентуална инвазия, без това да означава изрична намеса на САЩ в евентуален конфликт.
Дълги години тази политика представляваше стълб в отношенията на Вашингтон с Пекин и Тайпе и се смяташе, че внася известен баланс - от една страна се възпира евентуален военен опит за завладяване на острова, докато от друга на Тайван ясно им е показано, че няма да бъде призната тяхна независимост.
Само че тази политика поизгуби от тежестта си паралелно с все по-агресивното проектиране на китайско влияние в региона, откакто начело на страната застана Си Дзинпин през 2012 г.
За разлика от своите предшественици той включва използването на сила като потенциално средство за поставяне на Тайван под контрол на Китайската комунистическа партия.
Неслучайно през по-голямата част от последния четвърт век островът се управлява от исторически клонящата към независимост Демократична прогресивна партия (ДПП) за сметка на исторически клонящата към обединение с Китай партия Гоминдан.
Това са двете основни политически сили в Тайван, които съответно стоят от двете страни на основната линия на политическо разделение.
Текущата позиция на ДПП е, че Тайван трябва да бъде обявена за независима и суверенна държава, чиято територия се състои от острова и прилежащата му територия и чийто суверенитет произтича само от нейните граждани там. В най-общи линии това е тайванският национализъм.
Гоминдан от своя страна застъпва китайски национализъм. Партията се счита за единствения легитимен представител на целокупния китайски народ и пряк наследник на режима, управлявал страната до края на 40-те години на миналия век. Тогава правителството на Гоминдан губи гражданската война срещу комунистите и се мести в Тайпе.
Към момента основното становище на партията е, че текущият статут на Република Китай, както е официалното име на Тайван, трябва да се запази. Затова и отношенията с Пекин клонят към мирно помирение с режима в Пекин, макар разбиранията да са различни как и под каква форма да се случи то.
В подобен контекст идва и текущата ескалация, след като в началото на годината президентските избори в Тайван бяха спечелени от представителя на ДПП Уилям Лай.
Така първият етап сегашните военни учения бе осъществен през май, няколко дни след встъпването в длъжност на Лай, а вторият - четири дни след речта му по повод националния празник на Тайван.
По традиция тази реч винаги се очаква с голям интерес, тъй като в нея държавният глава задава рамките на държавната политика за следващите 12 месеца. В случая е дори по-важна, тъй като е първа за Лай като нов президент.
Според различни оценки речта е била значително по-балансирана в сравнение с предишни години, като Лай е обещал да запази "статуквото на мир и стабилност в Тайванския пролив" и дори е изразил готовност да сътрудничи с Пекин по въпроси относно изменението на климата, борбата с инфекциозни болести и поддържането на регионалната сигурност.
Все пак президентът ясно подчертава, че "Република Китай няма как да бъде подчинена на Народната република Китай", имайки предвид управленията в Тайпе и Пекин.
"На тази земя процъфтяват демокрацията и свободата. Китайската народна република няма право да представлява Тайван", казва Лай и допълва, че ще "се противопостави на какъвто и да е опит за анексия или посегателство върху суверенитета."
Очевидно в Пекин не са харесали думите му и отговарят както умеят най-добре - с демонстрация на сила.
