Без съмнение горещата тема в момента е напрежението между НАТО и Русия, като това остави на заден план други конфликти като този в Сирия.
Това съвсем не означава, че той е приключил, като това се доказва от скорошното нападение на "Ислямска държава" срещу затвор с няколко хиляди джихадисти в град Хасака.
На дневен ред обаче стои и въпросът с търсенето на отговорност за извършителите на военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
В този контекст през миналата седмица съд в немския град Франкфурт започна процес срещу 36-годишния лекар Алаа Муса, заподозрян в извършването на изключително тежки деяния, докато е работил в правителствен затвор и военно-полеви болници в района на Хомс и Дамаск през началния етап на конфликта в периода 2011-2012 г.
През 2015 г. обвиняемият успява да избяга от Сирия и пристига в Германия, където в следващите години успява да си намери работа като лекар в медицински център в град Касел. Там обаче е разпознат от свои сънародници и впоследствие изправен пред съда.
Срещу него днес са повдигнати 18 обвинения, включително за убийство, извършване на изтезания и причиняване на "тежки психически и физически увреждания" на пациенти и затворници. Според едно от тях Муса е запалил за свое удоволствие гениталиите на тийнейджър, докато според друго умишлено е сложил смъртоносна инжекция на здрав човек.
Това е пореден подобен съдебен процес в Германия, като седмица по-рано немският съд осъди на доживотен затвор бившия полковник от сирийското разузнаване Ануар Раслан.
Той бе обявен за виновен в извършването на престъпления срещу човечеството, докато е бил отговорен за сигурността на затвора "Ал Хатиб" в Дамаск. Под негово ръководство там са изтезавани и сексуално насилвани над 4000 души, а 58 от тях са убити.
Преди година пък немски съд осъди на 4 години и половина затвор друг бивш служител на сирийските тайни служби, участвал в началото на 2011 г. в арести на протестиращи, които впоследствие са убити.
До този момент Ануар Раслан остава най-високопоставеният служител от режима на Башар Асад с ефективна присъда за военни престъпления. Почти сигурно обаче в бъдеще ще се търси отговорност от все повече хора, които са участвали в подобни деяния и след това са потърсили убежище в Европа.
Типове като Раслан всъщност не са нищо повече от инструменти на една диктатура, чиито действия провокираха вълната от протести, прераснали в един от най-ужасяващите военни конфликти в съвременната история.
Става въпрос за един режим на управление, който в продължение на десетилетия разчита на цели четири взаимнозастъпващи се тайни служби за вътрешна сигурност и система от затвори, служеща за репресиране на политически опоненти, граждански активисти, журналисти, студенти, професори и общо взето всеки счетен за потенциално опасен за управлението на Асад.
В много случаи се използват етикети като "терорист" или "ислямист", за да бъде оправдано насилието и репресията. Разбира се, в тези места има и немалко радикали, които през годините са използвани от режима с различни цели.
Така например в периода около 2006 г. стотици са амнистирани и впоследствие оставени свободно да пътуват в посока Ирак, за да се влеят в редиците на "Ал Кайда" и други групировки по време на бунта срещу американската окупация.
Един от тези затвори е печално известният "Седная".
Той е работното място за хора като Ануар Раслан и Алаа Муса. Именно там са държани и типове като Захран Алуш и Хасан Абуд, освободени вследствие на мащабна амнистия на хиляди салафитски радикали през март 2011 г.
До края на същата година първият става лидер и основател на джихадистката групировка Джаиш ал-Ислам ("Армия на исляма"), а вторият - на друга подобна с името Ахрар ал-Шам.
"Седная" и подобните затвори се превръщат в развъдници на радикали, а много вероятно е неизброим броят на хората, вкарани там от семейство Асад, които са влезли като умерени ислямисти и след това са пуснати на свобода като радикални фундаменталисти.
Всъщност затворът е място с лоша слава дълго преди войната. След 2005 г. там на няколко пъти има бунтове заради ужасяващите условия. Кулминацията е през 2008 г., когато затворниците се разбунтуват, овладяват всички сгради и помещения, а армията успява да си върне контрола едва след 10-дневна обсада и с цената на няколко десетки жертви.
С избухването на войната обаче ситуацията става още по-лоша, а "Седная" се превръща в символ на ужаса.
Не е ясно колко голям точно е затворът, но се смята, че има капацитет да побере между 10 000 и 20 000 души. Намира се на около 30 километра северно от Дамаск и е под юрисдикцията на Министерството на отбраната, като се администрира от военна полиция.
След 2011 г. там може да попадне абсолютно всеки - както военнопленници, така и хора извършили съвсем дребни престъпления. Обикновено задържаните са прехвърлени там от други места, където може да са прекарали месеци или дори години без повдигнати обвинения. А дори когато има такива, много често съдебните процеси траят минути, колкото да бъде произнесена предварително ясна присъда.
Разследвания и доклади на Amnesty International показват, че в период на пет години до края на 2016 г. там са загинали между 5000 и 13 000 души в резултат на извънсъдебни масови екзекуции и изтезания. Не е ясен броят на тези, починали от болести, недохранване, лоши условия за живот и даже липса на въздух.
Не са редки случаите, когато десетки биват натъпкани в помещения с размери от едва десетина квадратни метра.
Чести са и масовите екзекуции, като в пика на дейността на затвора, те са осъществявани един или два пъти седмично с групи между 20 и 50 души, които биват обесвани. Немалко от тях се мъчат дълго време преди смъртта си, тъй като са твърде слаби, за да им се пречупи врата.
Впоследствие труповете биват заравяни в масови гробове, но според информации на американския Департамент по отбраната, базирани на сателитни изображения и разузнавателни данни, в затвора се използва и нещо много по-зловещо - крематориум, който служи като средство за по-бързо отърваване от труповете.
"Седная" е най-известният подобен затвор, но в Сирия вероятно има още няколко десетки с подобна функция.
Места, където човешкият живот и достойнство имат малка стойност и униженията и мъченията са ежедневие за много задържани. С подобни средства могат да се крепят авторитарни и диктаторски режими - сила и страх.
А в това отношение не е много голяма разликата между онези, които използват затвори с крематориуми, и онези, които режат глави.
