Вече осма седмица една от големите южноамерикански държави е обхваната от масови антиправителствени протести. Ситуацията в Колумбия отново ескалира в понеделник след нова вълна от насилие, което има потенциал да придобие и регионални размери.
До момента от офиса на колумбийския омбудсман съобщават за общо 60 души, които са загинали при сблъсъци с полицията по време на протестите. Това обаче вероятно е само една малка част от общия брой смъртни случаи, свързани с прогресивно нарастващото напрежение в страната.
Само в град Кали, който е един протестните центрове, е отчетен остър ръст на убийствата, като за май те са 177 - най-високият брой за последните пет години. Същата тенденция се забелязва и за юни.
Това говори за повече от притеснително нарастване на насилието в страна, която традиционно има тежки проблеми с организираната престъпност и дейността на различни въоръжени милиции. Така само в края на миналата седмица въоръжени мъже убиват петима полицаи при няколко атаки в североизточната част на страната, а даже хеликоптерът на президента Иван Дуке бе обстрелян с автоматично оръжие по време на негово посещение в близост до нестабилната граница с Венецуела.
Самият Дуке обвинява за ситуацията наркокартелите и партизанските групировки, които според него са се внедрили в протестите и ги използват като платформа за своята дейност. От своя страна протестните движения обвиняват полицията за използване на насилие и бруталност срещу невъоръжени хора.
Вълненията и протестите обаче са по-скоро следствие, а не причина за насилието. Страната от години показва признаци на нестабилност, а ковид пандемията само наля масло в огъня и допринесе за ескалацията.
Как обаче се стигна дотук?
Първите протести са провокирани в началото на април, когато дясното правителство на Дуке решава да въведе допълнителни данъци върху храните и пенсиите. За много колумбийци новият закон не представлява нищо повече освен политически ход за облагодетелстване на политическия елит за сметка на средната класа. При това в условията на икономическа стагнация и увеличение на безработицата.
Налице стоят и притесненията от разпространението на коронавируса. Правителството изпитва сериозни затруднения в борбата с него, като за момента едва 7% от 50-милионното население е ваксинирано.
След началото на първите демонстрации екипът на Дуке оттегля законопроекта, а финансовият министър си подава оставката. За това време обаче протестите прерастват в по-широко движение, което изразява недоволството си срещу хроничните проблеми с корупцията, икономическото неравенството и полицейския произвол.
В този смисъл сегашните протести могат да се разглеждат и като пряко продължение от тези през 2019 г., които също имат предимно социално-икономически характер.
Един от основните акценти в момента е прилагането на реформа в полицията.
В хода на протестите из социалните мрежи се появяват немалко видеа, показващи полицейска бруталност, включително и стрелба с бойни патрони. При един от случаите полицай екзекутира с изстрел в главата 17-годишен младеж, който преди това го е ритнал.
В ход е разследване срещу въпросния полицай, но все пак този, както и много други подобни случаи показват една от характерните черти на действие от страна на полицията.
Това е така заради дългата история на конфликти и насилие в Колумбия.
Още през 2012 г. е дадено началото на помирителния процес с комунистическата бунтовническа организация ФАРК, който е приключен през 2016 г. с мирно споразумение и надежди за край на 50-годишната гражданска война в страната. Ядрото на ФАРК се разоръжи и влезе в политическия живот на Колумбия, но споразумението така и не донесе мир.
В момента различни отцепнически крила и други радикални комунистически групировки продължават да действат по границата с Венецуела, пренасяйки конфликта и в съседната страна.
Разбира се, Колумбия продължава да бъде и международен център на производството и трафика на наркотици. Борбата срещу наркокартелите винаги е била и ще продължава да бъде свързана с изключително високи нива на насилие, особено в смисъла на все по-сложните тактики и подходи, които използват трафикантите. Днес те са далеч от онова състояние на практически автономен контрол върху цели области от Колумбия, но все пак насилието си остава определящата черта на незаконната икономика в Колумбия.
Погледнато от този ъгъл чисто военнизираният характер на полицията е определен именно от 50-те години на борба срещу партизани и наркотрафиканти. По тази логика сили за сигурност, свикнали да водят жестоки битки със закоравели престъпници и убийци, трудно могат да реагират адекватно срещу мирни протести.
Това е характерен синдром и за други страни по света, където правителствата трябва да се борят срещу сепаратисти, бунтовници или терористи, губейки легитимност в части от територията си. Така често пъти може да се окаже, че действията им срещу цивилни, възприети като враг, са не по-малко брутални. В случая полицията в Колумбия просто остава в капана на собствените си методи на действие, без да има възможност да реагира гъвкаво срещу различните предизвикателства.
Реално целият полицейски апарат е под контрола на военното министерство и съответно получава военно обучение за противодействие срещу партизани или картели с минимален фокус върху публичната безопасност.
Просто полицията е свикнала да има друг тип противник, който изисква използването на друг тип средства. Неслучайно и вината за насилието е прехвърлена върху вече познатия и обичаен враг.
"Те третират протестиращите, както правят и с бунтовниците - все едно са подривни елементи", обяснява Елвира Рестрепо, доцент от университета "Джордж Вашингтон". "Просто това е полицията, която имаме и която никога не е реформирана. Полицаи и военни имат икономически и политически интерес да поддържат отношението "ние срещу тях."
Докато това продължава, страната все повече ще се отдалечава от мира, който се опитва да изгради.
