За Балканите винаги се е говорело като за най-горещата точка на Европа. Ако обаче има две държави на полуострова, които да са в наистина обтегнати отношения и в момента, това със сигурност ще са Гърция и Турция, а една от причините за това е продължаващият спор за природни ресурси и морско право.
Темата набра сила отново в средата на август, когато гръцката флота премина в бойна готовност в отговор на продължаващата експедиция на турски проучвателен кораб.
Неговата мисия е да открие дали има залежи на природен газ в регион на Източното Средиземноморие, за който и двете държави претендират, че имат права над него.
През юли тази година Турция обяви, че планира да изпрати изследователски кораб във водите на гръцкия остров Кастелоризо, но тогава се намеси германският канцлер Ангела Маркел и Анкара отстъпи. Сега обаче корабът е отплавал, заедно с още 5 турски военноморски кораба, и е налице поредният епизод от сложните отношения на двете съседни държави.
Отношенията на Турция и Гърция са традиционно обтегнати още от 70-те и Кипърската криза. И все пак в последните месеци и години търканията между двете държави зачестиха, като причини за това могат да се търсят както в мигрантската криза, така и в съперническата политика, която Анкара и Атаина водят.
Последните измерения на този студен конфликт видяхме при последното "пускане на мигрантите" към Гърция и Европа покрай операцията на Анкара в Северна Сирия, която получи сериозно неодобрение от Брюксел, а съвсем прясно напрежението се повиши покрай решението на турския президент Реджеп Таип Ердоган отново да превърне храма "Света София" в действаща джамия.
Всичко това обаче е видимата част на един доста по-голям и по-сериозен спор между двете държави относно резервите от природен газ в източната част на Средиземно море, като и Атина, и Анкара претендират за права върху ключови области, които може да са богати на природен газ.
Гърция настоява, че континенталният шелф е нейна икономическа зона заради островите там. Турция оспорва това и твърди, че някои от островите са отдалечени на 600 км от континенталната част, което ѝ дава правото на проучване и експлоатиране на района. Около спора на двете държави се въртят и различните им прочити на международното морско право.
Двете членки на НАТО имат специализирани права за проучване и използване на ресурси в техните икономически зони, които са определени от конвенцията на ООН от 1982 г. по морско право UNCLOS. Тя позволява на една страна да се простира на 200 морски мили отвъд морското си пространство. Съседните страни обаче трябва да се съгласят за границата между тях.
Подобен конфликт съществува относно експлоатацията на газови резерви край Кипър. Турция разположи два сондажни кораба край острова, който от 1974 г. е разделен на гръцки юг и турска северна част.
Миналата година Турция подписа оспорвано споразумение с правителството в Либия, очертаващо морските територии на двете страни, в които те могат да извършват изследвания в Източното Средиземноморие.
Целта на сделката е създаването на 200 мили широка икономическа зона между Турция и Либия в региона на богатата на природен газ източна част на Средиземно море между 28-ия и 32-ия меридиан, подсигурявайки интересите на двете държави и давайки зелена светлина за съвместни проучвателни операции.
Меморандумът утвърждава правата на Турция в района при едностранни опити за сондаж на трети страни, като изяснява, че турската република Северен Кипър също има право да експлоатира ресурси в района. В замяна на това либийското правителство получи военна подкрепа от Анкара, която помогна на властите в Триполи да отблъснат офанзивата на ген. Халифа Хафтар в течащата в момента в страната гражданска война.
Въпросът обаче е, че маркираният от споразумението район се припокрива с гръцкия остров Крит. Гърция и други средиземноморски страни като Египет се противопоставят на този договор, като според Атина това споразумение няма юридическа сила. Страната вложи всичките си дипломатически сили, за да притисне международната общност към това да не признава договора между Триполи и Анкара, но това не доведе до особени резултати.
Атина дори стигна дотам временно да обяви подкрепата си за Хафтар в Либия, но на практика тази подкрепа не доведе до нищо, освен едно посещение на либийския генерал в страната.
Преди споразумението на Турция с Триполи, Гърция, от своя страна, сключи друг договор - с Кипър и Израел през 2019 г., като в него Турция не беше намесена като страна. Този договор предвижда прокарването на газопровод, пренасящ газ до Европа от Близкия Изток.
Тъй като Турция е силно зависима от вноса на енергия от дълго време, правителството в Анкара изразява недоволство от това, че е изключена от разговорите за експлоатация на ресурси в района. Самият газопровод освен това влиза в противоречие със собствените планове на Ердоган за постигане на повече газова независимост чрез експлоатиране на находищата в Средиземно и Черно море.
През юли турският военноморски флот издаде Навтекс (навигационно съобщение за морска безопасност, което се счита за предупредителна нота в морската практика), че изпраща своя разузнавателен кораб "Оруч Реис" към водите на гръцкия остров Карелоризо, близо до брега на Югозападна Турция. Военноморското изследване покри зоната между Кипър и Крит. След намесата от страна на Германия Турция обеща, че ще търси диалог и като че ли нещата се успокоиха.
В началото на август обаче Гърция и Египет подписаха споразумение, което очертава техните ексклузивни икономически зони в Средиземно море, като то се застъпва и с турските граници.
Това провокира Анкара и на 10 август "Оруч Реис" напусна турското пристанище, давайки началото на проучвателната мисия. До края на следващия ден той плаваше в морските ширини на Кипър и Крит - ту в гръцки, ту в турски води. Гърция твърди, че търси диалог със своята съседка.
"Искаме да градим мостове на мира и сътрудничеството с всички. Имаме подписани споразумения за морските граници с Италия и Египет, които напълно отговарят на международното морско право. Когато са налице воля и доверие в името прогреса и благосъстоянието на хората, е възможно да се преодолеят и стари спорове - винаги в съзвучие с международното право", заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис.
Турция определи споразумението на Гърция и Египет като "пиратски договор" и не отстъпват в спора.
"Оруч Реис" извършва проучвателна мисия в района, а в края на август ще разширим периметъра на нашите действия в райони по западната граница на континенталния ни шелф - ще бъдат проведени сеизмологични проучвания и нови пробни сондажи. Решението ни е твърдо. Ще се борим за правата си докрай", обяви турският външен министър Мевлют Чавушоглу.
На ескалиращото напрежение Гърция реагира с кризисни заседания в Атина и искания за подкрепа от ЕС. Първа на исканията отвърна Франция, която обеща, че ще разшири военното си присъствие в района на Източното Средиземноморие.
"Едностранните турски акции предизвикват напрежение и трябва да бъдат прекратени, за да започне спокоен диалог", написа на гръцки език френския президент Макрон в Twitter (Франция е съюзник на Хафтар в Либия и оттам противник на Триполи и Турция).
Европейският съюз (ЕС) се намира в трудна позиция в конфликта. От една страна, Брюксел иска да подкрепи членките на съюза Гърция и Кипър. От друга страна, няколко членки се опасяват от реакцията на Турция, защото ЕС зависи от сътрудничеството с Анкара, за да ограничава нелегална миграция.
В крайна сметка ЕС изрази пълна солидарност и подкрепа с Гърция и Кипър, но тази солидарност трудно ще даде вид на нещо друго освен думи.
Корабът "Оруч Реис", носещ името на легендарен турски адмирал от времената на Османската империя, продължава операциите южно от гръцкия остров Мегисти, близо до турския бряг, до 23 август, независимо от предупрежденията на Атина.
На 15 август турска подводница се приближи до нос Сунион в гръцката столична област Атика, на 70 км от Атина, навлизайки в гръцки териториални води, съобщи гръцкият специализиран сайт за военна проблематика armyvoice.gr. По данни на сайта турската подводница е прекосила пролива Кафирес между островите Евия и Андрос и се е приближила към Атика. Забелязани са още две турски подводници - една западно от остров Родос, а другата - в района на остров Карпатос.
Междувременно Турция удължава газовите си проучвания на сондажния си кораб "Явуз" в кипърската ексклузивна икономическа зона до 15 септември.
Новото навигационно съобщение бе издадено в събота вечерта - ден след като външните министри на ЕС изразиха пълната си солидарност с Гърция и Кипър и призоваха за деескалация на напрежението в Източното Средиземноморие.
От своя страна, Атина е активизирала отново целия си дипломатически потенциал, като дори премиерът Мицотакис даде интервю за американската телевизия CNN, обяснявайки гръцката гледна точка по спора.
"Моето послание до Турция е много просто - спрете провокациите и нека започнем да говорим като цивилизовани съседи", коментира той пред медията, за която даде специално интервю в сряда вечерта.
"Трябва да седнем и да обсъждаме като цивилизовани съседи и ако не успеем да разрешим този въпрос, двамата винаги можем да го заведем пред Международния съд [в Хага] и съдът да реши от наше име. Но това, което не можем да търпим, е едностранна активност на Турция в райони, които ние считаме за изключителна гръцка икономическа зона. Турция оспорва това като праща не само кораб за проучване, но и значителен брой военни кораби в района", коментира той.
Гръцкият премиер цитира споразумението, подписано наскоро с Египет за демаркация на изключителни икономически зони, като заяви, че то може да послужи като план за други споразумения в региона.
"Но това не може да се случи, ако се занимаваме с дрънкане на оръжие и ако трябва да се сблъскваме от време на време с половината от флота на Турция, плаващ в Егейско море или в Източното Средиземноморие", продължи Кириакос Мицотакис и спомена скорошния сблъсък на гръцка и турска фрегата край бреговете на Кастелорисо по време на военноморски маневри.
Колкото до Турция - плановете на президента Ердоган продължават с пълна сила, независимо от международното мнение.
