Съвременна сага за отминали времена
Любителите на категории и жанрови определения по-добре да не се захващат с тази книга и този писател. Можем ли да наречем израелски роман творбата на писател, роден в Ирак? А ако го направим, как ще поместим в това определение факта, че разказът за живота на една жена, започващ в родния й Багдад, се простира на повечето си страници именно там? При все, че тя е еврейка и след създаването на държавата Израел напуска Палестина? Какво всъщност знаем за тези земи и - най-вече - тези култури, които не слизат от първите страници на вестниците?
Виктория е родена в къща в еврейския квартал на Багдад в началото на миналия век. Къща, в която живеят многолюдни роднински семейства, където животът следва строга йерархия и през топлите месеци протича буквално пред очите на всички - денем в двора, нощем на плоския покрив, в опит да се намери спасение от жегата. Но тази откритост е измамна - едва ли и очакваме друго - и под нея се крият купища тайни. И то - смущаващи.
Дори да сме чели и на теория да имаме представа за затворения живот в такова общество в предмодерната епоха, сухата материя на енциклопедичното познание не може да стъпи и на малкия пръст на повествованието, което разгръща Сами Михаел.
Една къща - по-скоро нейният двор - се превръща в живо същество с туптящо сърце, ту разяждано от болести и катаклизми, ту преживяващо спокойни кратки мигове, но цялото изплетено от жажда за живот. И плътта му е тъкан от сложни взаимоотношения, при които кръвосмешението е нещо нормално, нормално е две трети от новородените да умират, нормално е жената да стои във вселенския ред някъде надолу, ужасяващо надолу. Една клокочеща смес от разнежващи и отблъскващи съставки, разказана спокойно и всъщност с много любов.
„Виктория" е сюжетът на един човешки живот и неизменните други животи, които се преплитат или го пресичат за кратко. Целият роман е пронизан от търпеливо размотаване на нишката, спокойствие на фабулата дори в най-драматичните моменти. Съдби - трагични и скандални - на хора, нации и култури - се нижат търпеливо и внимателно, като скъпоценна дантела изпод ръцете на майсторка плетачка.
При представянето на превода на романа, много се говореше за сексуалните сцени. Очаквах, докато поглъщах страниците, почти с напрежение нещо да разкъса плътта на книгата, да ме шокира. Оставаха вече десетина страници до края, когато ми стана ясно, че такова нещо няма да има.
И до сега ми е странно кое така е впечатлило критиците. Романът е пропит със секс от начало до край, но това отново е поднесено така спокойно и естествено, както всичко останало в него. А и сексът е някак различен - не такова табу, както в нашия християнски свят, не така лъскав и тайно обожаван, докато лицемерно е заклеймяван. Тук образът му е първичен, лишен от всякакви обвивки и труфила, пулсиращ в ритъма на онзи странен живот, образ на природна стихия, на нишка от вселенския ред.
Първите страници на „Виктория" стряскат - онзи болезнен проблем за жената в културата на Близкия и Средния Изток. Беше ми неприятно, чувствах се неудобно от това, което предполагах, че ще прочета. Не исках да изпитвам болката и възмущението, яда и безсилието, които неизменно съпровождат темата. Затова още веднъж ще подчертая невероятното майсторство на Сами Михаел и чудното спокойствие и търпеливост, с които напластява краските. Именно това дава възможност да се види накрая цялата картина. С тъмните и светлите петна.
Това е книга, която не само разказва, тя показва, тя неусетно образова. В нея има нещо от „Ана Каренина" - начина, по който един писател успява да пише така правдиво, дълбоко и естествено за вътрешния свят на една жена. Има нещо и от „Сняг" - проникновеността, с която прави срез на онзи времеви и социален къс история. И има нещо уникално - стилът и езикът на Сами Михаел, които превръщат книгата от копие в образец и в задължително четиво.
Оценка: 8 от 10 - страхотна
Гергана Стойчева - Нуша
