В края на миналия месец се появи нов български роман, посветен на вечната тема за триъгълника власт, политика и корупция, който в литературата винаги може да бъде неочакван източник на нови и интересни трактовки.
На 17 май 2019 г. дебютният роман на Ирена Георгиева „Капани на властта" срещна своите първи читатели в Книжен център „Гринуич". Пред многобройната публика от почитатели на литературата, мнения за книгата споделиха литературният критик Благовеста Касабова и издателката Весела Люцканова, а актьорът Димитър Ангелов прочете избрани откъси от романа.
"Капани на властта" преплита политически интриги, държавни интереси и смъртоносни игри по високите етажи на властта. Следователите, които са натоварени да разплитат събитията в романа, се натъкват на следи, водещи към лични и корпоративни интереси на високо равнище, към хора, действащи безпардонно и безмилостно за постигане на целите си.
Ирена Георгиева "разхожда" читателя из един динамичен и наситен с изненади път, по който напрежението се засилва с изминаването разстоянията.
Авторката е завършила английска гимназия в София и английска филология в СУ „Св. Климент Охридски". Работила е като преводач, а в момента преподава английски език.
Преди няколко години започва да пише проза и печели отличия в национални литературни конкурси. Нейни творбите са публикувани в алманаси и антологии. Сборникът „Писмо до себе си" (2017) включва най-добрите й разкази.
„Въпреки че романът е дебют за авторката, тя умело изгражда сюжета с ударно начало и ескалиращо напрежение във всяка следваща страница. Действието се разгръща само в някакви три дни. Героите й са убедителни от плът и кръв и водят разследването свръхсекретно с риск за живота си до самата развръзка. С чистия си български изказ, синтеза на стила, точните детайли и иносказателния диалог Ирена Георгиева грабва читателя от началото и го държи без дъх до самия край. И така по безспорен начин доказва своето майсторство и талант с романа си "Капани на властта". С тези думи литературният критик Благовеста Касабова пожела на романа "на добър път".
Предстои романът да бъде представен пред читателите в Пловдив, Хасково и Враца. Ето откъс от дебютния роман на Ирена Георгиева, "Капани на властта".
Марина
Утрото бе безкрайно далеч. В този час на нощта се виждаха ясно само отразяващите неоновата светлина платна на софийските булеварди. Мракът притискаше плътно малките квартални улички с неравните тротоари и гъсто наредените от двете им страни автомобили. Тук-там през клоните на дърветата се процеждаха светлинки от уличните лампи. Мъждивата им светлина по-скоро криеше от погледа повечето грапавини и счупени плочки, с които се сблъскваш, щом свърнеш от осветения булевард. От време на време се чуваше кучешки лай и все по-рядко забързано почукване на дамски токчета. Единствените други шумове идваха от профучаващите в тъмнината автомобили.
По време на дежурство малките часове на нощта винаги носеха на Марина смразяващото усещане за дебнещо зло.
Много пъти я бе потискало, най-вече в безсънните нощи, в очакване да я повикат или след огледа на поредното местопрестъпление, когато сънят бягаше от нея. При всяко иззвъняване на мобилния, за секунда я обливаше вълна на самосъжаление, че още е в следствието, след което я пропъждаше с примирение: „А какво друго мога да правя?" Припряно сресваше тъмната си коса, обличаше палтото си и с разтуптяно сърце излизаше от апартамента си, бързайки към паркираната пред вратата на нейния блок служебна кола. Там обикновено я чакаше колега с пластмасова чаша димящо кафе за нея. Тази вечер беше Иван, с когото напоследък често се засичаха по време на дежурство. С него както винаги се заговориха:
- Е, да ти имам късмета - каза той, като й намигна. - Това, че аз те возя, де.
Здравей. Голям късмет, дума да няма. Нали знаеш, че предпочитам да те виждам денем. Накъде отиваме? - попита Марина, отпивайки от кафето, чието единствено достойнство беше в топлината, която излъчваше.
Иван запали колата и потегли, като не бързаше с отговора. Марина отпи още една глътка и го загледа настойчиво, като сподави желанието си да подхвърли, че този път е надминал себе си в избора си на кафе.
- Поне е в центъра, в „Стрелбище" - каза накрая Иван, който тази вечер изглеждаше някак напрегнат или пък разсеян.
- Поне? Какво друго не е наред? - изстреля Марина.
Ти пък сега... Хващаш се за всяка дума. Отиваш на среща с труп, а се занимаваш с мен - отвърна той.
