Знаете ли значението на глагола "сафирясвам се"?
Означава да дойдеш на себе си, да се опомниш. Нещо, което от време на време всички - кога сами за себе си, кога вкупом като общество - имаме нужда да направим.
"Сафирясвам се" е една от дошлите от турски думи, които ние сме обогатили откъм значения, разказва Виктория Бешлийска в своя блог във Facebook "По дирите на думите".
Ако сте попадали на страницата, знаете какво представлява - Бешлийска събира позабравени български думи, за да запознае последователите си - над 49 хиляди души, с тяхното значение, което често придружава с интересна история.
"Голям стимул е обратната връзка от читателите и това, че те намират уют, но и информация в страницата. А това хобито ти да е от полза на някой друг е стимул сам по себе си", сподели Виктория в подкаста на Webcafe.bg и "С книги под завивките" - "Първа страница". Но не само това я кара да отделя толкова време на блога.
"Езикът ми е интересен сам по себе си. Като си намеря думичка, все едно съм си намерила монета на улицата - късметче!", допълва тя.
И е факт - хубавите думи си струва да се ценят и пазят. Да се напомнят. Да срещат нови свои ползватели, които да ги скътат в умовете си за момента, в който ще им бъдат нужни.
Виктория помага за това. Не само със страницата, превърнала се вече в общност от хора, споделящи думи с нея и помежду си, но и с романа си "Глина" (изд. Софтпрес) - любовна история, вдъхновена от легенда от трънския край, която се нареди на челни места в класациите за продажби през 2020 г. След като с романа срещна читателите с традициите на бусинската керамика, сега Бешлийска иска да ги вдъхнови също да пишат.
"Езикът е шестото сетиво, което ни свързва с другите", казва Виктория, която по образование е филолог.
Ето защо е важно как го използваме. Тя наблюдава случващото се с българския език днес и според нея нещата са много полюсни.
"От една страна има хора, които (...) имат необходимата рефлексия върху езика, така че да подбират думите си, да боравят внимателно с тях, пазят ги, гледат ги, поливат ги като едни цветя. Може да са малко тези хора, но тях ги има, съществуват", казва писателката.
От другата страна според нея е бързият език в медиите - да се изстреля новината, да "вземем дума от тук и там", без да се замислим дали не разполагаме с хубава родна такава, която да използваме, а това "опошлява езика". По-страшното за Виктория обаче е случващото се на база социалната дистанция, която трябва да спазваме, и постоянната необходимост да общуваме с другите през чатове.
"Тази изолация и тази капсулираност, в която влизаме, всъщност много ограничава езика ни. Много изостря отношението ни към другите - особено в момента има достатъчно обществени теми, свързани и с ваксините, и с изборите, по които можем да се караме и да спорим по цял ден. И това всъщност превръща езика в един гигантски таралеж, аз така си го представям - наистина много наежен. Хората го използват като оръжие. От което страда не толкова той, тъй като той изразява това, което ние мислим и чувстваме, а страдаме ние, защото всъщност не използваме пълния му ресурс, всичките му възможности", посочва авторката на "Глина".
Според нея именно в областта на езика, като свързващо ни "шесто сетиво", трябва да полагаме "повече усилия - да намираме повече начини да се свързваме, отколкото да се разграничаваме".
Свързването е залегнало и в новия ѝ проект - "Словник" (изд. Софтпрес). Името означава "думите, събрани в един речник", както Виктория обяснява отново в "По дирите на думите".
Идеята за "Словник" идва именно от блога и това как в един момент той се превръща в общност от хора, в който водещото нещо е не самата Бешлийска, а това, което хората споделят с нея, техните лични истории и предложения за думи.
Докато мисли за това, в главата ѝ се заражда идеята за още нещо споделено. Според Виктория е наложително всеки да има личен дневник, където да споделя собствените преживявания, мисли и дерзания. Така се появява и "Словник", който не е книга, а точно това - дневник на самия читател.
За да се почувства всеки приканен да пише, да се почувства "уютно и топло" с този дневник в ръце, Виктория събира за началото на "Словник" 90 позабравени думи, всяка придружена от кратка история, стих от българска поезия, разказ за живота в миналото или разсъждение за етимологията ѝ.
Голяма част от проекта се ражда в двата месеца, в които Бешлийска е лежала със счупен крак у дома и не е можела да прави друго. Това ѝ е дало възможност да се потопи в книгите, които най-много обича, да открива думи, която я отвеждат към други.
"Беше като един безкраен влак и аз се движех от вагон във вагон", разказва Виктория за подбора на тези 90 думи, чиято цел е да дадат тласък на читателите да започнат да пишат на празните страници, които ще открият в "Словник".
Една от основните идеи зад създаването на този проект е и вярата на Бешлийска в това колко е важно писането на ръка, защото "изключително много развива на въображението, концентрацията и шлифовката на мисълта".
"Наскоро с мен се свърза една учителка от град Поморие, която преподава на 6 клас, и те сега учат "Под игото". Знаете какво предизвикателство е "Под игото" за децата на тази възраст. Тя ме попита дали може да ползва идеята от блога - думите да се превръщат в един вид картички, за да насърчи децата да тръгнат по дирите на Вазовите думи в "Под игото" и вместо тези думи да ги отблъскват, [децата] да ги намерят за интересни, да ги разчовъркат, да ги обяснят и т.н.", разказа Виктория за слушателите на "Първа страница".
Бешлийска не само се съгласява, но и пише писмо на децата, за да ги поздрави и да им пожелае успех с Вазов. Пише го на ръка, а учителката го изчита пред класа и после изпраща на писателката клип с реакцията на децата.
"Наистина беше изключително умиляващо, защото тя им го прочете по много хубав начин", споделя Виктория и отбелязва, че дори децата са забелязали, че писмото е писано на ръка. "Този сетивен досег с хартията, с почерка на човека създава много по-добър образ от това, което получаваме напечатано", допълва тя.
Сама дава пример за това. Писането на ръка е част и от процеса по създаване на романа "Глина". Любовната история на Жара и Велико в крайния си вид - разбираемо - е написана на лаптоп, но много голяма част от записките, плановете и разработката на сюжета писателката прави на ръка.
Сега обаче е ред на читателите. Онези, които са вдъхновени от думите на Бешлийска - не само тези, които е написала, но и които е припомнила; които е поизтупала от прахта на забравата и подарила отново на всеки, осмелил се да тръгне с нея по дирите на думите.
Целият разговор с Виктория Бешлийска, който включва и историята по създаването на "Глина", можете да чуете в подкаста "Първа страница". Още вдъхновяващи разговори ви очакват в предните, но и бъдещи епизоди. Нов такъв има на всеки две седмици, винаги в четвъртък.
За да разбирате първи за тях, можете да се абонирате за подкаста и в:
...и всяко приложение за слушане на подкасти. А ако Spotify е предпочитаният ви начин за слушане, чуйте разговора тук:
